2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 4070 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2008 17:56
Искам да пиша. Да правя нещо. Но, уви, тия дни наистина нямам сили за нищо..
Изтощих се емоционално.
Не биваше..
Но се случва.
Толкова много мислих.. Толкова много плаках..
Толкова много четох, възприемах..
Толкова много говорих.. Толкова много слушах..
И резултата от всичко това е, че просто ми стана мъчно..
А може би всъщност няма дори за какво толкова да ми е мъчно.
Не, има..........
Аз не съм безчувствен човек. Изпитвам обич. Изпитвам състрадание.. Изпитвам болка.
Хиляди съдби разбити.. Накъдето и да обърна погледа си.
Какво ти хиляди.. Милиони. Даже милиарди вероятно......
Защо?
Защо? Защо?
Върнах се в изходна позиция.
Сякаш отново съм дете, което нищо не знае, нищо не разбира и само пита защо..
В това състояние как да търся нова работа?
В това състояние как да взимам важни решения?
Та аз нищо не мога да правя напоследък. Като с вързани ръце съм. Блокаж.
Но с отворени, широко отворени очи..........
Увлякох се във възприемането.. На околния свят, на хората, на всичко..
Почти забравих, че и аз мога да бъде двигател. Да действам, вместо само да възприемам..
Но какво да направя?
Беше отдавна, когато взех решение да отворя сърцето си..
Каквото и да значи това.
Да, възприемам нещата в пълнота, но какво от това?
Искам да правя нещо. Много неща. Да създавам, да живея.. Да съм щастлива. Зная, вече зная, че е възможно все пак..
Искам да правя хората щастливи..
Хората, които ме обичат.. Хората, които обичам. И въобще.. хората..
Искам да оставя нещо добро от себе си, след себе си... Следа. Светла..
А имам чувството, че нищо не правя.
Колкото добро им давам, толкова и лошо.
Не мога да бъда само тяхното "слънце".. Аз съм и луна.
Всеки, който е дал някога някому радост, му е донесъл и поне малко болка..
Неизбежно е..
Или поне на мен така ми се струва.
Трябва да се откопча някак от това състояние. Да се задействам.. Но, Господи, колко е трудно понякога.....
Понякога изпитвам вина пред майка ми, за това, че толкова много приличам на баща ми.. А не на нея. Това я прави нещастна. Макар че нерядко е била и горда с мен, карала съм я и да се чувства щастлива...
А за себе си просто приех факта някакси.. Фактът, че приличам толкова много на баща ми... Слава Богу не напълно. Имаме и радикални различия с него.. Но въпреки това........
А как мога да променя това въобще? Човек може ли да промени същността си?
???
Напоследък заспивам всяка вечер по-трудно отпреди (не се уморявам толкова, като съм вкъщи все пак), и все по един и същи начин. Прегръщам моето момче, той спи до мен като бебе, съвсем спокойно.. Блажено.. Слушам го как диша, как бие сърцето му.. Щом спра телевизора и реша и аз да заспивам. И прегръщайки го, се взирам в мрака.. И мисля ли, мисля.. Докато не спра да мисля по някое време навярно..
Просто се взирам.. Някъде там. В мрака..
И нищо не знам. Или знам твърде много.. Казвали са ми го.
И понякога плача.. Друг път се взирам и очите ми са сухи.
Просто мисля..
Какво ли не...
Oh my love for the first time in my life,
My eyes are wide open,
Oh my lover for the first time in my life,
My eyes can see,
I see the wind,
Oh I see the trees,
Everything is clear in my heart,
I see the clouds,
Oh I see the sky,
Everything is clear in our world,
Oh my love for the first time in my life,
My mind is wide open,
oh my lover for the first time in my life,
My mind can feel,
I feel the sorrow,
Oh I feel dreams,
Everything is clear in my heart,
Everything is clear in our world,
I feel the life,
Oh I feel love...
Те застопоряват временно емоциите и водовъртежа на мисълта. Но това е само привидно. Всъщност в този застой се съдържа най-голямата динамика на трансформацията...Бъди търпелива. Спомни си думите си: "Моят избор е любовта". Да, тя е твоят осъзнат избор. И няма друг. Просто пътищата, неизменните и непрестанните, към нея, преминават през черни дупки, често...
Имаш своето момче до себе си. Имаш най-топлият стимул. Имаш всичко. А търсенията, болезнени понякога, са необходими...
Прегръдки, среднощни!
Да, имам всичко. Но тази година, цялата тази 2008-ма година ми доказваше, че не бива да имам илюзии за нищо, че животът е "хлъзгав" и може да подхлъзне нещата във всяка една посока, независимо колко силни чувства изпитваш..
Да, имам моето момче и зная, че винаги ще е до мен, ако имам нужда. Зная, че сърцето му е абсолютно и завинаги отворено за мен, и той никога не би ме върнал обратно, ако някой ден се окаже, че стоя като просяк пред неговата врата.. Винаги би ме приел. Както и аз - него. Любовта ние наистина много чиста и голяма.. Но. Винаги има едно "но"... Оказва се, че и това понякога не е достатъчно. Нищо не е достатъчно.. Връзката ни е на кръстопът, аз съм на кръстопът.. От 2 месеца обмисляме дали да не се разделим. Временно или завинаги. Оставайки близки, повече от приятели..
Той казва, че никога няма да го загубя. И зная, че е така.
Но страдам. Объркана съм.
Мечтаех за едни неща, а се случват съвсем други..
В момента сякаш реализирането на мечтите ми е така далеч от мен, от живота ми...
Не зная, с днешна дата нищо не зная.
Кръстопътя си лежи пред мене, и ме чака....
Ще поживея, пък ще видя какво ще стане.
Все пак - от сърце ти благодаря за емоционалната и искрена подкрепа, приятелко! Ти си много ценен човек... Прегръщам те.
Затова просто не се отказвай!
Има ли нещо?
Е, всяко нещо е с две страни...
Значи винаги имаш най-малко две неща...
Избирай!
Всичко е въпрос на избор!!!
Избери да си щастлива!
Трудно е...промени да направиш...
Разбирам!
Окуражителни думи.. Няма да се отказвам. Не мога..
Благодаря за разбирането..
Лека нощ от мен! :)
В една връзка, както и в професионален план, винаги има кризисни етапи и е вид предизвикателство за душата да премине с необходимото разбиране за смисъла на болката, която предоставят тези сътресения...Да, понякога има разминавания, но и те имат своя смисъл...
За обмисляната раздяла, вие си знаете, не знам какви са проблемите ви и вътрешния подтик да чувстваш необходимост да подложите на изпитание връзката си, за да закарате може би на едно качествено ново равнище...Тук нямам право да се меся. Но хубавото е, че въпреки терзанията, ти си сигурна в човека насреща си, че няма да те предаде. Това е повече от всичко, повярвай ми. Мене всички мъже в живота ми /не са много, но много са ме наранявали/ са ме предавали. Никога не съм имала подобна безпрекословна подкрепа. Така че - не преставай да цениш това, което имаш!
Прегръщам те и ти желая да преминеш през кризата пречистена и с нов поглед върху съществените неща!
Останалото е преходно състояние.Ще отмине.
Поздрави!
:)
За прегръдката също..
Да, човек трябва да цени това, което има.. Особено, когато то е нещо рядко срещано и изключително.
Мразя, когато се превръщам в "мрънкало", така че ще се постаря по-скоро да се освестя и да изляза от емоционалната си криза..
:-*
Дано отмине.. по-скоро.
Поздрави и от мен! :))
Приятна неделя вечер!
Има истина в думите ти, но не е цялата истина, която аз зная и мога да видя...
Нещата са сложни, комплексни. Може би така трябва да бъде.. :)
весели Коледни празници
А мисленето...е,това не всеки го може!
Или пък ВСЕКИ го може,но не всеки мисли добро...
Колкото до мисленето на добро - това е най-важното!... Добрата воля.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...