Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2008 16:26 - Само без паника! Че няма полза от нея..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1901 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 22.12.2008 16:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Миналата седмица бях болна. На легло. Нямах никакви сили и само спях и гледах телевизия.. Вследствие на тая работа сериозно изостанах от подготовката за Коледа и от цялата треска, която я съпътства. Като гледам всички са обхванати от нея - и тук, в блога и в "реалния живот". Всички за това приказват (съвсем естествено) - "украсата, подаръците, атмосферата, настроението, подаръците, украсата..." Моите близки хора включително. И те са взели вече подаръци за мен, а аз за тях- найн.. :(

На път съм да се паникьосам (защото трябва да си пазя все още крехкото здраве, а навън е стуууд), а времето изтича... Но се усетих навреме, че паниката до нищо не води. Най-много да блокирам и това е. А сега просто трябва да се успокоя, да се стегна, да си събера мислите и да действам. Целенасочено. Без паника! В крайна сметка нищо не е загубено.. А и защо трябва да се "съревновавам" с всички? Всеки си бяга в своята, отделна, лична писта.. Радвам им се на онези, които умеят и имат желание да украсяват дома си и да създават истинска коледна атмосфера и настроение около себе си.. И не само у дома.. Мисля че аз не умея. Поне засега. Но това няма значение. За мен е по-важен простият факт, че съм вярващ човек и че принадлежа на християнството. Това ми стига. Въпреки че не мога като че ли никога да усетя чак така Коледа и Великден като повечето хора.. Не съм по "официалните празници". Прекрасни са, да. Но на мен са ми по-ценни личните, невидими моменти и дни, които са празник на душата и триумф на вярата ми. Тези мои лични "празници" никога не съвпадат с официалните. С тези от календара. С Коледа или Великден. Но ги има. Това е важното!
Не мислите ли?
(И съм сигурна, че не само аз се чувствам така..)

Все пак се старая.
Довечера най-сетне ще имаме елха и ще я украся заедно с моя приятел. Както и дома. Колкото можем - толкоз.
А утре, с риск да се разболея отново, ще изляза, избера и купя (с искрено желание!) подаръци за най-близките ми хора. Каквито успея - такива. Поне ще са от сърце.

Вчера и онзи ден гледах по телевизията един прекрасен филм (наистина много ми хареса!) - "Империя: Свети Петър". В ролята на св.Петър беше също така прекрасния Омар Шариф (дано правилно съм му чула името..). Плаках по време на филма. И след това доста. С много, много чисти сълзи. Почувствах се пречистено. И по-добре. Още веднъж - радвам се, че съм вярващ човек и че принадлежа именно на християнството.
Трябва да си събера силите отново. Трябва да се стегна. Не искам да се превръщам в "мрънкало" и само да се оплаквам и да оплаквам съдбата си..
Да, тежко ми е напоследък. Своего рода съм на кръстопът. Сърцето ми тежи и е "угрижено", ако мога така да се изразя. Умът ми също. Мъчно ми е, че не владея силата си, не умея да я използвам. И изпадам в голяма слабост. Дано се науча някой ден да я владея... Защото знам, усещам, че я има у мене. Просто не бива да се паникьосвам, защото това само ме блокира. За съжаление, имам склонност към това.
Но трябва да се справя. За мен "трябва" е важна дума. Неизбежна...

Пише ми се и за други неща - като например "Голямото четене" (кампанията на БНТ, която е наистина прекрасна и много вдъхновяваща!), но - друг път. Като си украся елхата. Точно се това се заемам сега...

П.С. Бъдете здрави и щастливи! Това е най-важното.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Малкото моменти, когато мога да се ...
22.12.2008 16:34
Малкото моменти, когато мога да се съглася с теб.
Първо със заглавието.
А след това и с това, че естествените хора не могат да се вживяват в измислени празници. Но те са измислени с някаква цел и се спазват, за да се запази тяхното внушение и възпитателна цел. Не са задължителни. По-стойностни са онези празници, които усещаш. Те са истински.

Не всеки има сила. Но да, важното е да се научим да я владеем. Никой не го може в съвършенство. Всеки ден по малко...

Весели празници!
С пожелания за красива елха. Макар че всяко задължително нещо...
цитирай
2. viki11 - . . . успокой се. Аз съм така, както си ...
22.12.2008 16:36
... успокой се. Аз съм така, както си описала в началото, вече година. Издържа се, ама имаш нужда от нещо по-добро.
цитирай
3. анонимен - Аватарът ти е прекрасен
22.12.2008 16:41
а текста излъчва топлина
цитирай
4. diamant1965 - candysays,
22.12.2008 18:54
не се притеснявай за подаръците толкова! Любовта и вниманието, с които можеш да дариш близките си, са най-големият подарък! Тези, които те обичат, те обичат заради самата теб, независимо от това, което ще им подариш...Така че - усмихни се и горе главата! желая ти весели празници и много щастие! И да оздравяваш по-скоро! :)
цитирай
5. candysays - Благодаря ви много за топлите думи!
22.12.2008 19:48
И за разбирането :)
Вече украсихме елхата - много е красива!!! :)
Макар че аз пак плаках, докато я украсявахме.. Не мога да избягам от себе си и от това, че съм тъжна.. понякога. Сега. Но пак е красиво.. Дори повече...

Весели празници ви желая!
цитирай
6. katan - ДА!
24.01.2009 21:57
Забързани и истерични около подготовката за КОЛЕДА,забравяме,че всъщност очакаме РОЖДЕСТВО!
Рождеството на СПАСИТЕЛЯ!
УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!
цитирай
7. candysays - И на теб!
28.01.2009 17:58
И на теб..

П.С. Да, най-важното на Коледа е смисълът на празника.. Рождеството на Христос! А хората често забравят това.. Все повече сякаш....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2771306
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49797
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип