Има една такава приказка: "Пари при пари отиват."
Намирам я за вярна.
Намирам принципа, изразен в тази поговорка, за верен.
Така че може да се каже и:

Радост при радост отива.
Мъка при мъка отива.
Сълзи при сълзи отиват.
Вяра при вяра отива.
Горчивина при горчивина отива.
Жестокост при жестокост отива.
Грижа при грижа отива..
Обич при обич отива...

(Това последното ми се струва най-хубаво..)

Малко е тъжно (всъщност понякога е много тъжно), но такъв е принципът. Той не е неизменен обаче. Той важи "по принцип", но не и за моментите/периодите, в които човек обръща съдбата си. Защото и това е възможно.. Казвам го от личен опит.

За мен парите никога не са имали особено значение.
Затова и не идват при мене.
Винаги имам, колкото ми трябват. За щастие, не зная какво е  бедност, не зная и какво е богатство.

Всъщност не! Зная какво е богатство..
Но онова, вътрешното, душевното, нетленното.
Виждам "цветовете" на Живота. Всичките!
Познавам Живота. Познавам и Смъртта.
Познавам Мрака, както и Светлината..
Познавам Мъката, както и Радостта..
И зная, че няма човек, който някога е обичал истински, и който е останал необичан! Смея да твърдя това.

П.С. Посвещавам този свой постинг на temenuga, която именно - за моя радост - даде 30 000-ия глас за моя стар блог :)
Забавих се с поздрава (който е традиция за някои блогъри, макар и да не е задължителен, разбира се), но не го забравих ;)

Мила Теменуга, бъди обичана! Заслужаваш го!

Стар блог, но златен! :)

Стопли ми сърцето с ей тия прости и не много на брой думи :)))

Много, много силни и поетчни разсъждения. Чувстващи. Поздрави.

Ценя много мнението ти, знаеш..
Сърдечни поздрави и от мен! :)*

Скъпа Кристина! Трогваш ме - отново!
Наистина се радвам, че познавам, макар и виртуално, човек като теб! Безценният извор на Обич, Преданост, Вяра и Доховност, който представлява същността ти, за мен е истински дар и живителен извор на Надежда!
Благодаря ти! Нека обичта, която излъчваш, бъде като благослов, като молитва, като нежна орисия!
Бъди щастлива - и ти го заслужаваш!
А дано и аз най-после се почувствам обичана, някога:)
Светлина по пътя ти желая! Ти можеш не само да я отразяваш, но и да я излъчваш!

за нещо толкова трогателно и нежно???
Поздрави и един скромен глас от мене,приятелко:)
И...стискам палци....ти знаеш за какво :)

Твоите думи са много силни... Дано ги заслужавам!
Старая се да пазя любовта, която познавам като Храм и Молитва наистина.. Старая се.
Нужно е човек да се научи да излъчва светлина, защото е доста мрачен Животът понякога.. :(
Моята надежда е да бъдем по-щастливи някой ден!
Всички, които сме светли, въпреки болката и се борим за щастието все така..

И за стискането на палци също :)
Аз често се случва да пиша "трогателно", или да си мисля такива неща наум, ако ме мързи или нямам възможност да пиша в момента.. Та явно ми е в природата ;)

До писане! :*

Колко верни са изводите ти мила. :) Любов при любов отива. :)

усмивки от мен! :))) И прегръдка: {}
Успешен ден!

Нека да го включа към енциклопедията ! Поздрав!

Нека - щом смяташ, че е подходящо :)
Поздрави и от мен! Всичко най-добро! :)

"И зная, че няма човек, който някога е обичал истински, и който е останал необичан! Смея да твърдя това."

Зависи как ще се тълкува това твърдение, Кенди...

А какво ще кажеш тогава за НЕсподелената любов и обич? М?..............

*

зная, че може да се тълкува това твърдение.. (и то като Библията ;)
Как да ти кажа?.. Ами смятам, че рано или късно, човек, който е обичал от все сърце, искрено, неподправено, чисто, дори и да е преживял много несподелени любови (но съхранявайки доброто чувство към хората, които е обикнал, въпреки това, въпреки всичко..), ако не се е озлобил, ако не е намразил, ако не таи лошо чувство и злопаметност към някого, ако е "чист по сърце", с две думи - то този човек, вярвам аз, ще срещне и получи и споделена любов в живота си! В такъв смисъл го написах.. В такъв смисъл го твърдя. Това имах предвид :)

Дано е достатъчно обяснението ми, ако не - пиши ми пак по темата! :)*

Обич за обич!
Поздрави!

Поздрави и от мен! И пак заповядай :)*