Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2010 19:17 - За празнотата..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3724 Коментари: 16 Гласове:
17

Последна промяна: 15.03.2010 20:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Интересно съвпадение.. Тъкмо, когато реших да напиша нещо отново, нещо за празнотата (не много смислено и съдържателно..) и видях, че последният постинг в блога ми (от 14 февруари 2010) го няма. За първи път ми се случва. Но зная за други, на които се е случвало преди.. Без коментар. Във всеки случай - кофти работа е това. Липсата..

..А тази вечер тъкмо за нея реших да пиша.
За празнотата. За усещането за нея.. Започвам:

Неприятно е.
Липсата, празнотата са неприятни усещания..
Независимо от какво са породени, и дали са физически или душевни.. Или духовни. Или каквито и да е други там.
Човек е безсилен пред това чувство. Единственото, което може да направи е да изчака то да отмине.. Да изтече само в пясъчния часовник на времето. Без междувременно да направи нещо глупаво, за което после би съжалявал. (Аз никога не правя такива неща.)

Когато изпитвам това усещане за празнота, не мога нито да плача, нито да се усмихвам. Сякаш нещо е сковано в мен. Хванато в капан, като в ледник.. Чувствам се сякаш ръцете ми са вързани с невидимо въже. И не мога да си обясня защо. Няма реална причина. Няма въже. Освен в моето съзнание, в моите чувства..
Тогава ме боли с тъпа болка, че не мога нищо да създам, да творя в този момент. А копнежът по творчество, по щастие, по съзидание е толкова силен, мечтата е толкова ярка.. Или е била.. Доскоро. Изведнъж сякаш светът ми е посивял. За да не ме боли всъщност.. За да не изпитвам болезнен копнеж. За да не ме боли от мечтите ми. Тъжно, нали?..

..В такива моменти сякаш всичко е в минало и в бъдеще време. Но никога - в настояще.. И от това боли също. Със същата тъпа болка. Можеш да си спомниш, че някога си бил щастлив.. Можеш да мечтаеш и да си представяш как някога отново ще бъдеш.. Дори още повече отпреди. Някога, но не сега..
А можеш, разбира се, и нищо да не си спомняш и да не си представяш. А само да седиш, димейки бавно и спокойно с цигара в ръка, отпивайки глътки празнота.. Или по-скоро вино. Втренчен в нищото..

..Очите само те издават. Нито плачеш, нито се усмихваш.
Но очите.. Те са пълни с нещо, колкото и да се чувстваш празен.. Пълни са с тъга.. Бавна, процеждаща се тъга..
С горчивина.
Това е именно вкусът на празнотата. Горчив.
В такива моменти няма тежка мъка, няма остра, разкъсваща "плътта на душата" болка.. Няма и щастие.. Няма радост. Сякаш цветовете на живота са недостъпни за теб в този момент. Можеш да си ги спомниш, разбира се.. Но някак бегло, бледо.. Можеш да си мечтаеш за тях.. Да си ги представиш. И това е.
В такива моменти има покой.. Дори лекота. Примирение.. Дори смирение. Но не напълно.. Не напълно.. Бунт, дегизиран като примирение..
Стопила се е сякаш в мъгла дори и вината.. Че не се чувстваш щастлив и благодарен (в този момент поне) за всичко онова, което имаш. И което (знаеш!) много други хора нямат.. (В същия този момент.. ) За всички онези, които те обичат толкова много.. И ти обичаш.. Или поне си спомняш, че някога си го правил.. И си представяш как някога пак.. Не, не. Ти обичаш. И сега. И в празнотата. Толкоз..
..Сякаш си сляп, или спящ, когато усещаш празнотата.. Ослепял си, заспал си, и не можеш да се събудиш (истински) сега. Просто трябва отново да се събудиш, отново да прогледнеш за цветовете на живота.. И всичко ще бъде наред отново.
И отново ще дишаш с пълни гърди.. И отново ще живееш.. Не вегетираш.. Ще си спрял да чакаш тогава.. Просто ще се чувстваш жив, и нужен, и полезен, и пълноценен.. И щастлив, толкова щастлив!.. Отново...

...А сега не ти остава друго, освен да мечтаеш за това.. Да си го представяш.. Обвит в малко дим, и отпивайки бавно поредната глътка.. Вино и празнота.
Нали можеш да обичаш, да мечтаеш дори сега.. Какво повече.
Все някога това усещане ще се стопи.. Ще се разтвори в небитието, сякаш никога не го е имало.. Празнотата, липсата, копнежа.. ще бъдат само далечен спомен.
Да, поне като спомен ще останат.. И знаеш, че ще се върнат отново.. Все някога.
Такъв е кръговратът на живота.
Сивото е част от цветовете му..
Не може да се отрече..
Нали?
(Риторичен въпрос.)

------------------------------------

П.С. Поздрав с една нова песен (която ми стана любима) на първата ми любима група, която не беше издавала нов албум цели 14 години.. (заради смъртта на вокала й)

Alice in chains - "Black gives way to blue"..





Гласувай:
17
0



1. cefulesteven - Не знам дали видя служебното съо...
15.03.2010 19:38
Не знам дали видя служебното съобщение на администрацията, че сега се правят подобрения по сайта и всички постинги които не се виждат, ще бъдат възстановени.

От доста време очаквах нещо да пуснеш:)
цитирай
2. candysays - Стеф, благодаря ти - не знаех за това съобщение.. :)
15.03.2010 20:51
Аз пък от доста време се канех нещо ново да публикувам тук, но.. от време на време сякаш някаква невидима бариера ме спира да пиша в блога си.. Влизам, чета, мисля си разни неща, имам идеи - но в крайна сметка всичко си остава в главата ми и нищо не написвам.. Само някой и друг коментар тук-там, под чужди постинги..
Но вече ми писна да се чувствам с вързани ръце и написах това :) Като за начало :)
Имам много неща за писане, пътепис вкл., снимки от чужбина за публикуване.. Имам и време що-годе. Само трябва да "счупя" бариерата (невидимата) и пак ще съм тук (а и навсякъде другаде) пълноценно..

Лека вечер и приятни сънища, приятелю! В обятията на твоята любима.. :)
цитирай
3. анонимен - здравейте, кристина...
15.03.2010 22:32
наистина ме накарахте да се замисля... комплименти
цитирай
4. candysays - Благодаря ви.
16.03.2010 08:42
Това е наградата за всеки пишещ..
Поздрави :)
цитирай
5. whitepigeon - Тия невидими бариери се свалят най ...
16.03.2010 15:42
Тия невидими бариери се свалят най добре с реални изживявания. Сега е пролет и една свежа разходка в планината, ще влее нови мисли в душата ти. Избягвай самотата и съсредоточавенето в нищото. Търси новото, началото, свежото, красивото.... слънцето.... :-) :-)
цитирай
6. candysays - Благодаря ти за съвета, whitepigeon..
16.03.2010 16:27
Но аз не искам да избягам или да се "излекувам" от подобни състояния. Не че съм мазохист. Просто смятам, че са част от естествения ход на живота, част от пътя ми като Човек.. Аз никога не бягам :) Просто изпивам горчивите чаши до дъно, когато ми ги сервира съдбата и продължавам напред :)
Освен това аз съвсем не съм самотна - неотдавна бе сватбата ми.. И се разбирам наистина прекрасно с човека до себе си. Но си имам други болки, нови мечти.. А и стари.. Нормално е, мисля. Така че - новото, началото, красивото ги осигурих в живота си :)
Колкото до слънцето.. Аз пък повече обичам да е мрачно, облачно, мъгливо :) А също така и залезите.. Най-красивото време от денонощието за мен..

Не търсех съвети, пишейки този пост, нито се оплаквах.. Просто дадох израз на състоянието си. Просто споделих..
Все пак - благодаря! Добронамерен си :)
цитирай
7. brey7 - Здравей, Криси,
19.03.2010 11:13
мъдро е да чакаш да отмине празнотата.
Ние сме циклични същества, както всичко в Природата.
Поздрави и чакаме нови работи от теб!
Дружеско аф-аф от Брей и мама и прегръдки от лелята на Александър!
цитирай
8. candysays - Здравейте, мила и дружелюбна компания :)))
19.03.2010 14:33
Усмивки от мен за всички ви!
И искрено ви благодаря за така правилното и мъдро разбиране на моя постинг :)
Вълшебна пролет ви желая!!!
цитирай
9. panazea - Честита Пролет!
20.03.2010 11:33
Хей , Пролет иде
в наший роден край!
:))
Мрачните настроения ги остави за друг път!
цитирай
10. candysays - Добре, Панацеа :)
20.03.2010 14:22
Слушам и изпълнявам! ;) (козирувайки като войник :)))
цитирай
11. darkanion - :)
20.03.2010 16:35
неизбежно е. както пише по-горе, ние сме циклични същества (въпреки че времето върви все напред).
Хубаво си описала празнотата. Силно болезнена е наистина. Не ти дава покой, кара те постоянно да мислиш за нея.
От друга страна, това значи, че ти трябва да се развиваш. Миналото и бъдещето не съществуват, има само настояще - защото ние мислим за тях сега, в този момент. Миналото не може да се промени, бъдещето не може да се гарантира, че ще дойде (доколкото под "бъдеще" се разбира комплект от очаквания и визия за това какво ще стане).
Все пак сме силни, ние хората, имаме си инстинкт за самосъхранение и оцеляване. Мозъкът ни знае откъде да поеме енергия, за да ни съхрани и - егоистично от негова страна - да съхрани себе си :P
Поздрави, Краси :)
цитирай
12. mamas - Честита пролет!
20.03.2010 21:07
Много точно и образно си описала това състояние. Мисля, че всеки човек преминава през него и то неведнъж, но творческите натури го изживяват по-тежко. Струва ти се, че си напълно изчерпан. Страх те е, че няма да сътвориш нищо повече. Страдаш, а после се примиряваш. И точно в този момент на покой някъде под повърхността се зараждат новите творчески импулси... и чувстваш как се раждаш сякаш отново...
цитирай
13. candysays - Благодаря ти за хубавия коментар, darkanion :)
22.03.2010 09:53
Радвам се, че ти е харесало написаното от мен.
Прав си - със сигурност трябва да се развиваме, със сигурност си имаме инстинкт за самосъхранение и оцеляване (може би чувството на празнота е тъкмо един от инструментите, служещи на този инстинкт, когато се налага..) и със сигурност миналото и бъдещето са по-.. "имагинерни" и илюзорни по някакъв начин, в сравнение с настоящето. Те са също толкова реални, колкото и то, но проблемът е, че не са така осезаеми.. Настоящето е осезаемо. И затова е най-кофти и най-болезнено, когато те боли в настоящето, ако мога така да се изразя. Ако те е боляло в миналото и просто си спомняш за това, то болката не е осезаема вече. Минала е..
Вярно е, че ние, хората, сме циклични същества, но и времето е циклично също.. Донякъде поне.. Макар че е вярно и че "тече напред, а не назад"..

Поздрави, приятелче! Желая ти усмихната и щастлива пролет :)

Криси
цитирай
14. candysays - Славе, и на теб ти благодаря за коментара,
22.03.2010 09:58
както и за правилното разбиране на постинга ми.. Много са точни! :) И аз имам такова усещане (и дори убеждение), че творческите натури изживяват по-тежко някои неща.. такива моменти.. Явно с теб сме от тези натури тъкмо, щом сме го разбрали и усетили ;) Всеки с кръста си, няма как иначе.. Когато имаш дабра, каквато и да е тя, малка или голяма - все някаква цена трябва да платиш за нея. И обикновено цената е някаква болка, дискомфорт.. Все да са временни си/ти пожелавам! И много творчески успехи и вдъхновения да ни предстоят и да стоплят сърцата и дните ни.. :)))
Честита пролет и на теб! Усмихната и щастлива да е.
Радвам се, че ти хареса постинга! :)
цитирай
15. aqualia - Ти си чувствителен човек, невероятно точно си описала това състояние. Поздрав!
22.03.2010 18:10
Ти си чувствителен човек, трябва да улавяш всички пориви и сблъсъци на духа, без това не може...правилно е понякога да изпитваме празнота...особено ако сме уморени.
От друга страна не е ли празна чашата - тя няма шанс да се напълни отново.
А иначе светлината ни помага, няма значение понякога дали е външна или вътрешна, важно е да я допуснем до сърцето си.
цитирай
16. candysays - Благодаря ти за оценката, Аквалия! :)))
23.03.2010 10:36
Поздрави и от мен! Сърдечни :)
Нека чашата се напълни отново..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2938431
Постинги: 683
Коментари: 8944
Гласове: 49894
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип