В юнския си брой "NG България" - също като мен впрочем - подхвана темата за ЮАР. Ако не необятна, то поне трудно обозрима тема.. И, разбира се, поводът е световното по футбол, което започва утре там. Сега всички погледи са - и ще бъдат в следващия един месец - насочени към тази изстрадала страна и към нейните жители и - все още - нерешени проблеми.
Какво ли може да се каже толкова в една статия? Как може в няколко страници да се представи цяла една държава (с наситена история и противоречиви гледни точки към нея)? Чудех се и намерих отговора. Като си купих броя на списанието, естествено. Защото няма как цялата статия да бъде прочетена на сайта му, за съжаление. Казвам "за съжаление" не заради себе си и своите 5 лева - аз обичам да си купувам знания и "храна за ума" на хартиен носител, но съжалявам, че не мога да ви дам линк, на който да прочетете цялата статия (защото, предполагам, малко хора ще си купят броя, а статията наистина си заслужава..) Мога да ви дам само ето този линк, на който да видите нейното начало.
В статията става дума за много болка, за грешки (човешки), за пътя на насилието, на изкуплението и прошката. Накратко - за по-трудния път, по който се учим и израстваме като хора и личности.. За трудния път на човешката природа. За човешката Голгота.. И за изстраданата любов към Човека.. в крайна сметка. Отвъд цвета на кожата му, отвъд всякакво деление по някакви външни и условни признаци.. За това, че всички сме хора. И всички имаме пред себе си път да вървим и уроци да учим. Обикновено по трудния начин.. За съжаление.
Статията ме развълнува наистина. Дори ме разплака накрая. Не мога да ви я преразкажа обаче :( Историята е дълга и много добре поднесена.. Не бива да се съкращава и преразказва. Все пак реших да споделя тук, с вас, вълнението си от нея. Пък ако някой от миналите през блога ми я е прочел също - ще се радвам да я коментираме тук, заедно..

Накрая ще споделя, че тя ме подсети за някои филми, които засягат по някакъв начин подобна тематика и са емоционално-разтърсващи. Гледането им действа като катарзис - точно като по учебник.. Като Аристотелов катарзис. Ще ви препоръчам един от тях - "Американска история Х" се нарича /"American History X". Филмът разказва за двама братя (които имат и две сестри, но това е по периферията на филма), които стават неонацисти (по-малкия - копирайки по-големия си брат), но впоследствие решават да се откажат от неонацизма и "приятелчетата", с които се познават покрай него. Но за това узряват много трудно, с цената на много лична болка и драма, и в крайна сметка плащат най-високата цена.. При това всички - цялото им семейство. Филмът е много дълбок, многопластов, човешки, смислен и истински. И много болезнен, разбира се.. Препоръчвам го. И пак - ако някой случайно го е гледал или реши да го гледа - ще се радвам да коментираме тук.

Лека вечер ви желая. Както и по-малък дял от човешкото страдание...


...П.С. И приятно гледане на началото на Световното утре, разбира се :)

Повече ми харесва през твоите очи... Поздрави от Родопите!

ЮАР през моите очи е като през очите на туриста, пребивавал само една седмица в страната.. Почти със сигурност за толкова кратко и обикаляйки на хубави, сигурни места, няма да се сблъскаш с истината за нея "очи в очи". Но ако задълбаеш..
Така е с всичко май!..

Поздрави и от нас :)

Отдавна очаквах, а ги пропуснах... Все пак мога да си ги чета! :))) "Out of Afrika" е любимият ми филм!

Постингите са си тук (аз нищо не трия/ или както сега е модерно - не деактивирам ;), а освен това ще има още по темата.. Така че се отбивай при мен редовно :)))
Приятен уикенд ти желая! :*

Няма друг. Там, където природа и исторически предпоставки позволяват временно лесен път, то пак се стига до трудния. Дори и още по-труден става. Примери-Таити н Тихи океан:
След идването на европейците, докъм края на 18 век населението е почти унищожено от тиф и едра шарка / Уикипедия/.

Хаити на Карибите /Перлата на Антилите/:
Европейците са привлечени от богатите залежи на злато. Както по цяла Америка, местното население намалява, вследствие на болести и европейската жестокост. Испанците практически унищожават местното население за 25 години след пристигането си[1]. Започва пренасяне на роби от Африка.

Но конкретно за Африка-често чета за този континент и съм учуден, че все още там гражданските войни са ежедневие. Да не говорим за отчайващата бедност в Еритрея и Ангола/въобще в португалските бивши колонии/, или пък за липсата на държава в Сомалия. Парадокс, но именно благодарение на бялото население, решило масово да се засели в Южна Африка и въвело прословутият "Апартейд", е допринесло в момента ЮАР да е с най-малко проблеми на Черния континент.
Поздрави.

За добро или зло - все по трудния път вървим..
Вярно е, че ЮАР сега /благодарение на това, което изброяваш в края на коментара си/ е по-добре от доста от другите африкански страни /ако не от всички/ - затова я избраха именно нея за домакин на Световното по футбол тази година. Но проблеми има и там. Големи проблеми. Но къде ли няма наистина? В България? В САЩ? В Германия? В Русия? И т.н. и т.н. Навсякъде има проблеми, и то сериозни. Явно такова е естеството на човешкото съ-общество, на човешката заедност.. За съжаление :(

Поздрави и от мен.