Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
10.06.2010 18:25 -
Южна Африка през "очите" на National Geographic
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3822 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2010 18:26
Прочетен: 3822 Коментари: 6 Гласове:
28
Последна промяна: 10.06.2010 18:26
В юнския си брой "NG България" - също като мен впрочем - подхвана темата за ЮАР. Ако не необятна, то поне трудно обозрима тема.. И, разбира се, поводът е световното по футбол, което започва утре там. Сега всички погледи са - и ще бъдат в следващия един месец - насочени към тази изстрадала страна и към нейните жители и - все още - нерешени проблеми.
Какво ли може да се каже толкова в една статия? Как може в няколко страници да се представи цяла една държава (с наситена история и противоречиви гледни точки към нея)? Чудех се и намерих отговора. Като си купих броя на списанието, естествено. Защото няма как цялата статия да бъде прочетена на сайта му, за съжаление. Казвам "за съжаление" не заради себе си и своите 5 лева - аз обичам да си купувам знания и "храна за ума" на хартиен носител, но съжалявам, че не мога да ви дам линк, на който да прочетете цялата статия (защото, предполагам, малко хора ще си купят броя, а статията наистина си заслужава..) Мога да ви дам само ето този линк, на който да видите нейното начало.
В статията става дума за много болка, за грешки (човешки), за пътя на насилието, на изкуплението и прошката. Накратко - за по-трудния път, по който се учим и израстваме като хора и личности.. За трудния път на човешката природа. За човешката Голгота.. И за изстраданата любов към Човека.. в крайна сметка. Отвъд цвета на кожата му, отвъд всякакво деление по някакви външни и условни признаци.. За това, че всички сме хора. И всички имаме пред себе си път да вървим и уроци да учим. Обикновено по трудния начин.. За съжаление.
Статията ме развълнува наистина. Дори ме разплака накрая. Не мога да ви я преразкажа обаче :( Историята е дълга и много добре поднесена.. Не бива да се съкращава и преразказва. Все пак реших да споделя тук, с вас, вълнението си от нея. Пък ако някой от миналите през блога ми я е прочел също - ще се радвам да я коментираме тук, заедно..
Накрая ще споделя, че тя ме подсети за някои филми, които засягат по някакъв начин подобна тематика и са емоционално-разтърсващи. Гледането им действа като катарзис - точно като по учебник.. Като Аристотелов катарзис. Ще ви препоръчам един от тях - "Американска история Х" се нарича /"American History X". Филмът разказва за двама братя (които имат и две сестри, но това е по периферията на филма), които стават неонацисти (по-малкия - копирайки по-големия си брат), но впоследствие решават да се откажат от неонацизма и "приятелчетата", с които се познават покрай него. Но за това узряват много трудно, с цената на много лична болка и драма, и в крайна сметка плащат най-високата цена.. При това всички - цялото им семейство. Филмът е много дълбок, многопластов, човешки, смислен и истински. И много болезнен, разбира се.. Препоръчвам го. И пак - ако някой случайно го е гледал или реши да го гледа - ще се радвам да коментираме тук.
Лека вечер ви желая. Както и по-малък дял от човешкото страдание...
...П.С. И приятно гледане на началото на Световното утре, разбира се :)
Какво ли може да се каже толкова в една статия? Как може в няколко страници да се представи цяла една държава (с наситена история и противоречиви гледни точки към нея)? Чудех се и намерих отговора. Като си купих броя на списанието, естествено. Защото няма как цялата статия да бъде прочетена на сайта му, за съжаление. Казвам "за съжаление" не заради себе си и своите 5 лева - аз обичам да си купувам знания и "храна за ума" на хартиен носител, но съжалявам, че не мога да ви дам линк, на който да прочетете цялата статия (защото, предполагам, малко хора ще си купят броя, а статията наистина си заслужава..) Мога да ви дам само ето този линк, на който да видите нейното начало.
В статията става дума за много болка, за грешки (човешки), за пътя на насилието, на изкуплението и прошката. Накратко - за по-трудния път, по който се учим и израстваме като хора и личности.. За трудния път на човешката природа. За човешката Голгота.. И за изстраданата любов към Човека.. в крайна сметка. Отвъд цвета на кожата му, отвъд всякакво деление по някакви външни и условни признаци.. За това, че всички сме хора. И всички имаме пред себе си път да вървим и уроци да учим. Обикновено по трудния начин.. За съжаление.
Статията ме развълнува наистина. Дори ме разплака накрая. Не мога да ви я преразкажа обаче :( Историята е дълга и много добре поднесена.. Не бива да се съкращава и преразказва. Все пак реших да споделя тук, с вас, вълнението си от нея. Пък ако някой от миналите през блога ми я е прочел също - ще се радвам да я коментираме тук, заедно..
Накрая ще споделя, че тя ме подсети за някои филми, които засягат по някакъв начин подобна тематика и са емоционално-разтърсващи. Гледането им действа като катарзис - точно като по учебник.. Като Аристотелов катарзис. Ще ви препоръчам един от тях - "Американска история Х" се нарича /"American History X". Филмът разказва за двама братя (които имат и две сестри, но това е по периферията на филма), които стават неонацисти (по-малкия - копирайки по-големия си брат), но впоследствие решават да се откажат от неонацизма и "приятелчетата", с които се познават покрай него. Но за това узряват много трудно, с цената на много лична болка и драма, и в крайна сметка плащат най-високата цена.. При това всички - цялото им семейство. Филмът е много дълбок, многопластов, човешки, смислен и истински. И много болезнен, разбира се.. Препоръчвам го. И пак - ако някой случайно го е гледал или реши да го гледа - ще се радвам да коментираме тук.
Лека вечер ви желая. Както и по-малък дял от човешкото страдание...
...П.С. И приятно гледане на началото на Световното утре, разбира се :)
Южна Африка и Йоханесбург през моите очи...
Не си простен Мандела – Южна Африка, коя...
© Последствия от Специалната военна опер...
Не си простен Мандела – Южна Африка, коя...
© Последствия от Специалната военна опер...
Следващ постинг
Предишен постинг
Повече ми харесва през твоите очи... Поздрави от Родопите!
цитирайЮАР през моите очи е като през очите на туриста, пребивавал само една седмица в страната.. Почти със сигурност за толкова кратко и обикаляйки на хубави, сигурни места, няма да се сблъскаш с истината за нея "очи в очи". Но ако задълбаеш..
Така е с всичко май!..
Поздрави и от нас :)
цитирайТака е с всичко май!..
Поздрави и от нас :)
Отдавна очаквах, а ги пропуснах... Все пак мога да си ги чета! :))) "Out of Afrika" е любимият ми филм!
цитирайПостингите са си тук (аз нищо не трия/ или както сега е модерно - не деактивирам ;), а освен това ще има още по темата.. Така че се отбивай при мен редовно :)))
Приятен уикенд ти желая! :*
цитирайПриятен уикенд ти желая! :*
5.
papadok -
Накратко - за по-трудния път, по който се учим и израстваме като хора и личности..
27.07.2010 19:16
27.07.2010 19:16
Няма друг. Там, където природа и исторически предпоставки позволяват временно лесен път, то пак се стига до трудния. Дори и още по-труден става. Примери-Таити н Тихи океан:
След идването на европейците, докъм края на 18 век населението е почти унищожено от тиф и едра шарка / Уикипедия/.
Хаити на Карибите /Перлата на Антилите/:
Европейците са привлечени от богатите залежи на злато. Както по цяла Америка, местното население намалява, вследствие на болести и европейската жестокост. Испанците практически унищожават местното население за 25 години след пристигането си[1]. Започва пренасяне на роби от Африка.
Но конкретно за Африка-често чета за този континент и съм учуден, че все още там гражданските войни са ежедневие. Да не говорим за отчайващата бедност в Еритрея и Ангола/въобще в португалските бивши колонии/, или пък за липсата на държава в Сомалия. Парадокс, но именно благодарение на бялото население, решило масово да се засели в Южна Африка и въвело прословутият "Апартейд", е допринесло в момента ЮАР да е с най-малко проблеми на Черния континент.
Поздрави.
цитирайСлед идването на европейците, докъм края на 18 век населението е почти унищожено от тиф и едра шарка / Уикипедия/.
Хаити на Карибите /Перлата на Антилите/:
Европейците са привлечени от богатите залежи на злато. Както по цяла Америка, местното население намалява, вследствие на болести и европейската жестокост. Испанците практически унищожават местното население за 25 години след пристигането си[1]. Започва пренасяне на роби от Африка.
Но конкретно за Африка-често чета за този континент и съм учуден, че все още там гражданските войни са ежедневие. Да не говорим за отчайващата бедност в Еритрея и Ангола/въобще в португалските бивши колонии/, или пък за липсата на държава в Сомалия. Парадокс, но именно благодарение на бялото население, решило масово да се засели в Южна Африка и въвело прословутият "Апартейд", е допринесло в момента ЮАР да е с най-малко проблеми на Черния континент.
Поздрави.
За добро или зло - все по трудния път вървим..
Вярно е, че ЮАР сега /благодарение на това, което изброяваш в края на коментара си/ е по-добре от доста от другите африкански страни /ако не от всички/ - затова я избраха именно нея за домакин на Световното по футбол тази година. Но проблеми има и там. Големи проблеми. Но къде ли няма наистина? В България? В САЩ? В Германия? В Русия? И т.н. и т.н. Навсякъде има проблеми, и то сериозни. Явно такова е естеството на човешкото съ-общество, на човешката заедност.. За съжаление :(
Поздрави и от мен.
цитирайВярно е, че ЮАР сега /благодарение на това, което изброяваш в края на коментара си/ е по-добре от доста от другите африкански страни /ако не от всички/ - затова я избраха именно нея за домакин на Световното по футбол тази година. Но проблеми има и там. Големи проблеми. Но къде ли няма наистина? В България? В САЩ? В Германия? В Русия? И т.н. и т.н. Навсякъде има проблеми, и то сериозни. Явно такова е естеството на човешкото съ-общество, на човешката заедност.. За съжаление :(
Поздрави и от мен.
Търсене
За този блог
Гласове: 52626
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...