Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2010 12:35 - Този август.. (постинг за баща ми)
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11697 Коментари: 59 Гласове:
48

Последна промяна: 26.09.2010 14:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В последния ден на август, на 31-ви, вторник, татко получи инсулт. И вечерта (толкова студена, че се облякох като през зимата почти..) аз, брат ми, мама и мъжа ми се събрахме да чакаме лекарите да ни кажат нещо пред интензивното /или спешното, или както там се казва/ отделение на една градска болница. Зная, че се случва на много хора.. Зная и че винаги е тежко. Най-вече за близките, които мислят, преживяват, тревожат се.. "Какво следва оттук нататък?" Не се знае. Това е истината. А когато не се знае какво предстои  и всички планове се объркат, тогава следват трудните моменти и периоди в живота. На отделния човек, на семейството..
..Баща ми живее сам от 5 години насам. Тъкмо на 20 юли, или точно 40 дни преди това да се случи с него, ходих при него вечерта и говорихме.. Обсъждахме вариант да заживеем пак заедно, поне да опитаме.. Направихме план с него и с мъжа ми  за ремонт.. който така и не започнахме истински - а мислехме - през август и септември.. Най-вече през август, когато са отпуските. Помня много добре как татко ми каза: "Вече ще забравя да говоря.." Понеже е сам. Но пропусна да спомене това, което всички в семейството знаем - че сам си е виновен за това, така си "постла".. А онзи ден.. не е можел да говори. Вследствие на инсулта. Не се знае дали ще проговори.. Въобще нищо не се знае още. Стана ми много мъчно. Въпреки всичко.. Въпреки тежкия му характер и това, че не сме се разбирали и е причинил много мъка на всички ни - на майка ми, на брат ми, на мен.. Единственото, което изпитвам, откакто разбрах за бедата, е жал.. Жал ми е и ми горчи - за него и неговия тъжен живот, за това, че така и не успя (в този живот поне) да намери път, правилния път, към себе си и към другите хора.. Към щастието също. Той е дълбоко нещастен човек. И бе агресивен, макар и почти само вербално, заради нещастието си и неудовлетвореността от живота.. Знаете, предполагам, че има такива хора.. Някои от нас и по-лично са се сблъскали с този проблем. Голям проблем наистина. Трови животи.. Отнема радостта, дори и да има поводи за такава..
..И ето, стигна се до този последен ден на август, и сега до тези първи студени дни на септември, когато аз зная, че баща ми е някъде там, в спешното отделение на една градска болница, а аз не мога нищо да направя.. Неспокойна съм. Боли ме.. Плача вкъщи от време на време.. От тъга, от яд.. И нищо не мога да направя. И нищо не се знае.. Дали ще ме познае, когато разрешат свижданията и отида да го видя? Колко са големи пораженията на мозъка? Не зная.. Докторите още нищо не казват.
..А само две седмици по-рано, също във вторник, самата аз бях приета по спешност в друга една градска болница, макар и само за един ден. /Той дори не разбра за това, не се чуваме всеки ден, а доста по-рядко./ Сега съм добре. Но той не е. Двамата сякаш сме свързани.. /Празнуваме юбилеите си в една година, през един месец.. Той е роден 1951-ва, а аз - 1981-ва../ Винаги сме били всъщност, винаги съм знаела, че сме.. За добро или лошо, по някаква причина, която няма как да зная точно..
Факт е, че ща, не ща, аз приличам на него. И като душевност, и физически.. Овала на лицето ми е същия като неговия.. Гени. На 31-ви вечерта, когато се прибрахме от болницата /той дори не разбра, нямаше как да разбере, че бяхме там../, се погледнах в огледалото, след като си измих лицето и сълзите и се взрях в очите си, в лицето си.. И осъзнах по-ясно отвсякога, че нося част от него в себе си, че част от него живее в мен, чрез мен и винаги ще бъде така.. Всеки един от нас е свързан по такъв начин с родителите си. А после и с децата си - ако има късмета да има такива.. Човек има една майка и един баща. И те не могат да бъдат сменени, дори и да искаме. Връзката с тях си остава до живот. На живот и смърт. Тя е кръвна, съдбовна.. Неотменима. Да, това е точната дума. Неотменима.. Защото предхожда рождението ни.. Отдавна е избрана и решена.
..Когато го видях за малко в болницата, в коридора /връщаха го от скенер в интензивното, където не пускат близките на приетите по спешност/ видях сякаш живота му на лента пред очите си.. Снимките му като бебе, от детството, от младостта му.. Още като бебе е оцелял като по чудо - единствен син, роден в 8-ия месец, другите ембриони в утробата на майка му са умирали.. Той единствен е оцелял. Зодия Скорпион. Много се гордее с нея.. Иначе щеше да е сигурно Стрелец като мен. Но това няма значение.. И после.. казармата, следването /"външна търговия" в тогавашния Икономически институт/, запознаването с майка ми /като студенти/, сватбата им /не много обмисляна, година след запознанството им.. отново през ноември, ден след рождения му ден/, появата на брат ми.. Обикалянето из западна Европа с майка ми, из Испания и Италия със стария "Вартбург".. После раздялата с майка ми, после - събирането пак и моята поява.. Работата в Алжир, връщането в България и т.н. и т.н. А той не искаше да е икономист. И не искаше да има шефове, не искаше да се подчинява на никого.. Затова и стана накрая таксиметров шофьор. Но онази вечер не излезе да шофира през нощта.. А колко пъти е бил на косъм от катастрофи.. Мисля, че не е създаден и за семейство.. Не че е искал да живее сам, но.. е твърде саможив. Не умее да общува с другите особено добре.. С редки изключения. Искал е да учи физика, да стане астроном.. Може би щеше да е по-щастлив и с по-пълноценен живот, ако бе станал такъв наистина. Обича звездите, другите светове, Космоса.. Вярва в отвъдното, в живота след смъртта, обича Ванга /така и не успя да се срещне с нея на живо../, обича да спи повече, отколкото да е буден (понякога и аз съм така) и твърдеше, че сънува, че живее и в паралелни светове, не само в нашия.. Убеден е, че се е прераждал много пъти на Земята, още в древен Египет /като жрец/, че е умирал много пъти.. поне веднъж и като обесен.. /не може да понася вратовръзки, имал чувството, че го душат../
Помня още болката на майка ми, безкрайните скандали, сълзите й, неговите бесове, моето безсилие (и това на брат ми), особено като по-малки деца.. Помня и никога няма да забравя.. Помня, но съм му простила. Отдавна му простих. Дори и без да ми е искал прошка.. Зная, че е твърде горд, познавам го.. И не чакам. Аз никога не чакам да ме молят за прошка /ако въобще има нужда от такава/. Такава съм - наистина съм склонна да проявявам разбиране и да отминавам лошото без злопаметност. Помня и доброто.. То остава накрая винаги.. Само то. Поне при мен е така. И се радвам, че е така. В крайна сметка кому е нужна злопаметността.. За какво служи? За нищо - ето за какво. Не че не помня.. Но помня само, защото помня по принцип всичко от живота си.. Това няма как да е избирателно.

..Такъв е баща ми накратко. Поне отчасти. Щрихи от портрета му.. Който аз рисувам, който аз пиша.. В болницата, онази вечер, си помислих още - а какво става с онези, които са на 40, 50, 60 години (той още няма 60, трябва да ги навърши през ноември догодина..), които не са създали свое семейство, по една или друга причина.. Които нямат мъж/жена, брат или сестра и живи родители, които нямат син или дъщеря.. Или пък близките и/или децата им живеят в чужбина? Какво става, ако/ когато те получат инфаркт или инсулт, или друго?.. И живеят сами.. Страшно :( Тъжно, грозно, горчиво.. Краят на един живот. В самота.. Все пак той е щастлив /или поне късметлия/, че има нас.. Мен и брат ми.. Майка ми. Въпреки всичко, след всичко.. И ние се събрахме в болницата онази вечер, заради него. Така трябва да бъде. Няма друг начин.
И накрая едно ще ви кажа - независимо дали го осъзнаваме /всеки ден/ или не, всички, които имаме близки хора и семейство и те са близо до нас, сме късметлии. Всички, които имат.. И така дори животът е тежък и горчив. А иначе? Не ми се мисли..

-------------------------------
П.С. Не мислех да пиша тук за това.. Зная, че е от типа "твърде лични".. А и какъв смисъл има човек да сподели с непознати подобна трудна ситуация в живота си? Не знам и не/винаги/ ме интересува дали има смисъл или не, честно казано. Свикнах да пиша тук, когато не мога да си намеря място и съм твърде неспокойна. Все пак е хубаво човек да споделя. Някак олеква наистина. "Изплюваш камъчето" и другите знаят защо.. Защо си такъв..

П.П.С. Много се оплетоха конците този август.. А аз имах други представи.. Но ние не можем да влияем върху раждането и смъртта.. Върху хода на живота. Някой друг мисли за тях.. И променя, понякога твърде неочаквано, нашите планове..
Но в мен са още живи мечтите, надеждите за по-добър, за по-спокоен живот.. Кога и дали въобще ще дойде при мен най-накрая, не зная.. Но е жива мечтата.. Мечтата за нов живот и за щастие..

..И понеже баща ми, освен всичко друго е и голям меломан (ние с брат ми сме се метнали на него в това отношение), та се чудех коя песен да добавя към този постинг.. Много подходящи има. Но все пак.. ще се спра на Uriah Heep, тъй като това е най-любимата група на баща ми. Поздрав с емблематичната.. July morning.. Жалко, че татко не намери любовта, която сигурно е търсел, в този живот.. Както и мама.. И за двамата ми е мъчно. /Говоря в минало време, просто защото отдавна вече зная, че е късно за тях.. Някои неща просто няма как да се съвместят в един живот./ Всички ние я търсим и се нуждаем от нея..





Гласувай:
52
4



1. edinman - Ти си добър човек candysays
02.09.2010 12:53
Простила си...без да ти е искана прошка и виждам,че не съжаляваш за това!
Нека има хубави моменти пред вас с татко ти...дори и мълчаливи,дори и само
с усещането,че в мислите си сте намерили пътят един към друг, макър и толкова
късно!
цитирай
2. mimayordanova - Здравей.
02.09.2010 13:02
Попаднах при теб случайно. Изчетох те на един дъх. Усети всяка твоя дума. Ще ти пиша довечера.
цитирай
3. bokar - Инсулт
02.09.2010 13:03
Случва се след редoвно прекомерно пиене.
Good Luck!
цитирай
4. candysays - Благодаря ти за коментара, edinman.
02.09.2010 13:22
Човек няма как да съжалява за това, че е простил някому нещо.. Това е част от Доброто в нас и винаги е хубаво, когато то се проявява.
А за подобряване на отношенията между родители и деца (кой ли не е минал през влошени отношения.. рядкост са такива случаи), никога не е късно.
Поздрави..
цитирай
5. candysays - Здравей, Мима.
02.09.2010 13:24
Благодаря за прочита и усета.. Ще се радвам да ми пишеш пак. Всичко добро!
цитирай
6. candysays - @ bokar,
02.09.2010 13:26
не съм запозната подробно с причините за инсулта (или пък за инфаркта) - доколкото знам, могат да бъдат най-различни.. Във всеки случай никъде не твърдя, че баща ми е светец. Дори напротив. Да, пиеше и пушеше много. Винаги го е правил. Освен това през последните години води доста (все по-) лош и обездвижен начин на живот. Очаква се подобна развръзка при това положение на нещата.. Имам предвид - логична е.
цитирай
7. buboleche - Кенди,
02.09.2010 16:26
няма какво да ти кажа, каквото и да кажа няма да те успокои. Затова само една прегръдка от мен и успех в онова другото...:)
цитирай
8. candysays - Благодаря,
02.09.2010 16:29
Буболече..
Не търся съчувствие, наистина. Само споделям..
цитирай
9. анонимен - Този постинг
02.09.2010 16:33
е тъжен Кенди! Пожелавам ти да ти се случи нещо хубаво в скоро време! :)
цитирай
10. candysays - Ако ще да се случва..
02.09.2010 16:34
Аз вече и не чакам.. Не както преди. Човек трябва да е подготвен и за най-лошото.. По-добре е така. Винаги да е подготвен..
Все пак благодаря.
цитирай
11. 0rth0d0x - хмм, ако преди три-четири месеца бях прочел това
02.09.2010 17:06
щях да го усетя по-различен начин.
Но сега след като няма кой да нарека "татко" го приемам някак...лично...
Моят (Бог да го прости) беше също Скорпион, но беше истински агресивен(за щастие не към близките си) и не можа да навърши 56 години.
Но...има надежда.Бащата на кумата вече се възстановява на 100% от много тежък инсулт.
Горе главата Кендисейс!!!
За вас поне има надежда, не изпускай и шанс да отделяш повече време за него, ако имаш такава възможност за в бъдеще.
цитирай
12. candysays - Да, сетих се за теб и това, което преживя неотдавна, Ортодокс..
02.09.2010 17:14
Надявам се, че вече си по-добре.. Случват се такива неща :( В много семейства..
Ще опитам.. Ще направя каквото мога, както (се опитвам да бъде) винаги!
цитирай
13. erato7 - Бъди такава, каквато си! И обичай ...
02.09.2010 19:02
Бъди такава, каквато си! И обичай своя татко, въпреки всичко! Той има нужда от тази обич! Прегръщам те, миличка, ти си прекрасно човече! Бъди силна!
цитирай
14. candysays - Благодаря ти, Ерато!
02.09.2010 19:13
Благодаря за топлите думи и прегръдката! Обичам.. Трябва да бъда силна, заради всичко онова, за което мечтая.. И заради целия (така труден!) извървян път дотук..
цитирай
15. aqualia - Бъди докрай силна духом, мила! Каквато си впрочем!
02.09.2010 19:49
Винаги има такива дни и не само дни в живота на човека.
Ти, доброто момиче, чувствителното, умното, отговорното... ти си изпълнила и ще изпълниш синовния си дълг. Бог да помогне на татко ти да се върне друг, по-добър, да се съберете пак... А дотогава вярата ще те крепи, и теб, и брат ти. Прегръщам те и те подкрепям в мислите и молитвите си, мила!
цитирай
16. candysays - Благодаря ти, Лилия!
02.09.2010 20:06
Искрено ти благодаря за подкрепата и добрите, човечни думи! Прегръщам те и аз!..
цитирай
17. mamas - Животът ни е низ от изпитания.
02.09.2010 20:59
Пожелавам ти да излезеш по-силна от поредното.
Прегръдка и от мен, мила Криси :)
цитирай
18. veninski - Напълно права си, Криси. Без зло...
02.09.2010 21:00
Напълно права си, Криси. Без злопаметност... Никой не избира родителите си. Затова послушай гена си. Няма да те подведе!
цитирай
19. blagovestie - Ох, слънчице,
02.09.2010 21:00
тъжна и дълбока изповед е това. С много страхове. Разбирам те, напълно. Минала съм през това (но с други участници) и знам как дори не можеш да формулираш нещата, защото всичко се случва като насън, като на шантав забързано-забавен каданс. Защото въпросите са повече от яснотите. И поради безсилието.
Хубаво е, че не си сама в тази ситуация. Че имаш други близки хора, с които да споделите бремето и ужаса.

Само исках да ви пожелая възможно най-лекия изход от ситуацията и да имате много сили. Бог да е с вас, миличка!
Прегръщам те!
цитирай
20. анонимен - Дано се възстанови напълно!
02.09.2010 21:02
Добрите хора като Теб не заслужават да страдат....
Имаш подкрепата ми!
цитирай
21. candysays - Благодаря на всички ви за милите думи и подкрепата!
02.09.2010 21:18
Значи много за мен наистина!..

@ Славе, така е.. Изпитанията за живите тук, на този свят, нямат край сякаш. Само паузи за известен отдих между отделните трудни периоди и израствания.. Поне за някои хора е така.. За мнозинството от нас май.. Прегръдка и от мен!

@ Васко от Родопите, прав си - не избираме родителите си, както и децата си.. Просто сме свързани с тях - дълбоко, съдбовно.. Знаеш това. Слушам сърцето си, Васко.. Интуицията си. Вътрешния глас.. Те наистина не ме подвеждат никога..

@ Люси, колко такива изповеди вече излях от сърцето и душата си, не зная.. Много станаха.. И аз се радвам, че не съм сама.. В това изпитание и въобще. Тогава бих се страхувала наистина.. Сега имам стабилна опора, рамо, на което да поплача, човек до себе си, с който заедно да решаваме проблемите и който да ми подаде ръка винаги, когато е нужно, за да се изправя и да продължа напред. Защото иначе - сам - е много трудно понякога.. Слава Богу, че и другите членове на семейството ми - майка ми и брат ми - са добре, живи и здрави, както и аз.. Дано имаме сили да се справим с всичко. Благодаря ти сърдечно за пожеланието. Дано! Прегръщам те и аз!

@ Кире, благодаря ти и на теб! Подкрепата е важно нещо, било то и от непознат човек, било то и само от разстояние.. Това е морална подкрепа за мен, а тя има значение.. За съжаление, няма големи шансове да се възстанови напълно :( Но все пак.. ще чакаме лекарите да кажат тежката си дума, когато го изпишат от спешното отделение, защото засега не се знае много.. Съгласна съм с теб, че добрите хора не бива да страдат.. но уви - много често, на този свят, бедите се случват именно на тях.. А болката, причинена от тях е по-голяма, когато си по-съзнателен и отговорен човек.. Когато си по-добър човек.. Честно казано, спокойните дни в моя живот не са били много.. Поне досега. Искрено се надявам в бъдеще и аз да имам своите по-добри дни.. Всеки го заслужава.

Лека вечер, приятели! И още веднъж - благодаря ви.. Всичко добро ви желая също!
цитирай
22. gothic - Крис, чакам добри новини. . . . Вс...
02.09.2010 22:40
Крис, чакам добри новини....Всичко ще е наред, приятелче! :)
цитирай
23. esen - Прегръдка за теб!
02.09.2010 22:54
Тук винаги ще намериш приятелско рамо, за да поплачеш и да усетиш топлината на това, че не си сама.

Оздравяване и сплотяване ви желая! С теб съм, Криси!
цитирай
24. inel379 - Обичта към родителите е много силна!
03.09.2010 03:26
В моменти на изпитание, тя ни поглъща изцяло!
Лекарите казват, че няма леки и тежки инсулти. Индивидуално е. Зависи как ще се справи организма с преодоляването на здравословния проблем. Моя приятелка почина съвсем млада от същото. Свекърва й, когато получи инсулт, загуби говора си и се обездвижи. Възстанови се напълно /приятелката ми се грижеше за нея/и впоследствие отгледа децата й. Все още е жива и здрава, Бог здраве да й дава! Понякога е така. Душа под нокът се крие.
Дано баща ти се възстанови!
Стискам ти палци, мила!

цитирай
25. vmir - Трудно е наистина да се обясни, това не е точно болка, а нещо като сбъдване на стари притеснения.
03.09.2010 08:49
Хората, дали повод за тези притеснения, няма как да ги изпитат, защото си мислят, че не е можело да бъде по друг начин. Големият смисъл на страданието по несбъднатите възможности обаче е в това, да не се повтарят. Неслучайно децата на хипи - поколението са изключително консервативни, стига отрицанието им да не е било дотолкова провокирано, че от необуздан стремеж за разграничаване от родителите, да отрекат и всичко останало.
цитирай
26. candysays - Благодаря ви за подкрепата, приятели!
03.09.2010 09:39
По-късно ще отговоря на всеки поотделно, понеже сега излизам..
Бъдете здрави!
цитирай
27. gkowachew - Късмет,
03.09.2010 14:17
Пожелавам късмет на баща ти ! И най-вече на теб!
цитирай
28. queerfish - Крис,
03.09.2010 18:11
освен да те прегърна виртуално, друго не мога да сторя! Когато моят баща се разболя от рак и твърдяха, че за 6 месеца ще си отиде, разбрах всъщност същността на израза "Боли ме сърцето". Сигурно и ти изпитваш същото...Кураж и не съжалявай, че си го постнала. Та нали за това има категория "Лични дневници". Понякога споделянето помага.
цитирай
29. galatceq - Разбирам те, понеже и моето семе...
03.09.2010 18:38
Разбирам те , понеже и моето семейство не е от лесните . Пожелавам на всички ви да преминете успешно през тежкия момент и да бъдете в хармония .
цитирай
30. cefulesteven - Дано скоро се оправи. Моят баща също ...
04.09.2010 20:32
Дано скоро се оправи. Моят баща също претърпя инсулт, но неговото положение беше влошено и от други фактори. Жив е, друго е много жалко, че с него не сме се виждали от години, има неща за които трябва да си простим.

Късмет ви желая на всички, Криси.
цитирай
31. martiniki - Канди,
05.09.2010 15:15
бъди добре!
цитирай
32. yotovava - Бог е бил с теб,
05.09.2010 21:42
когато си писала тази изповед и... мисля, че е изпълнен промисълът му - да достигне до сърцата и да ни накара да се замислим.
Благодаря ти за това спиране в надпреварата с времето.
Валя
цитирай
33. priqtel12 - Дано да се оправи баща ти,
06.09.2010 21:44
а ти да се успокоиш .....
Поздрави!
цитирай
34. tili - Описваш човек с противоречив
07.09.2010 18:01
и труден характер, но с много богата душевност. Явно си се метнала на него и в това отношение. За инсулта - може и да се оправи - всичко е в Божиите ръце. Молете се и вярвайте, вярата прави чудеса!!! Прегръдка, мила:)
цитирай
35. mileidi46 - Spokoina sum za teb mila...
08.09.2010 00:50
kakto kazva Valq(yotovava)ponqkoga se samozabravqme ili po4ti vinagi zabravqme ,4e sme za malko tuk,prosto putem...ne6to ni spira v nadprevata s vremeto,sus samite sebe si...
Ti tvoeto prozrenie si go polu4ila i si dostatu4no umna i inteligentna,za da produlji6 po tvoq si na4in...
Kakvoto ima da se slu4i,6te se slu4i!Na vseki edin ot nas!!Vseki vurvi po svoq karmi4en put..razli4no.Xubavo e,kogato go osuznaem i osmislim pone prez ostanalata 4ast ,koqto ni ostava ot jivota! A toi e samo mig!
Blagodarq ti,4e posprq i nas..da se pozamislim otnovo..
Spokoina ve4er ti jelaq! Ti si mudro momi4e..
цитирай
36. temenuga - Скъпа Кристина! Отново ме трогваш. ...
08.09.2010 03:00
Скъпа Кристина! Отново ме трогваш...Колко близки са душевните ни вибрации напоследък, майка ми също получи инсулт това лято, за щастие, не тежък, сега е добре, но трябва да се пази. Вярвам, че баща ти ще преодолее и това предизвикателство в живота си. Вярвам, че и ти ще бъдеш също толкова силна, обичаща, всеотдайна, каквато винаги си била...Нали знаеш, животът ни предоставя подобни изпитания, за да постави на кантар нашите човешки качества и всичко онова, което носим /или не.../в душите си...Ти носиш Доброто, светостта, човещината, така че - просто бъди себе си и по този начин ще помогнеш на баща си, дори само в духовен план...Прегръщам те!
цитирай
37. nicodima - Не знам какво да ти кажа...
09.09.2010 16:07
Имам такъв човек много близо до себе си... Измъчващ и себе си и другите... Мазохистично тровещ себе си и садистично околните. Невероятен интелект, но неподчиняващ се на правила. Еднавременно влюбен и жесток към децата си. Мразещ жените и приятелите си. И все пак го обичаме... Затова много добре те разбирам. Пожелавам ти мъдрост и устойчивост, ти вече си успяла да надникнеш под бронята на това човешко същество, което също има чувства...
Стискам ти палци!
цитирай
38. анонимен - Niko
10.09.2010 20:14
Kak si, nared li e vsichko? A ti zasto be v bolnica, kakvo napravi? Gore glavata! Pishi po chesto!
цитирай
39. bizcocho - Случва се след редoвно прекомерно ...
11.09.2010 00:43
bokar написа:
Случва се след редoвно прекомерно пиене.
Good Luck!


?Може би такъв е твоят опит, но единичен случай не е фактор за обобщение. Татко направи инсулт, без да е от употребяващите ежедневно алкохол, нито пък от прекаляващите с него при случай на употреба.
цитирай
40. galinabg - Прекрасна си!
25.09.2010 17:45
.......И пиши....
цитирай
41. candysays - Благодаря ви още веднъж за добрите думи, приятели!
26.09.2010 13:28
Съжалявам, че не ви отговорих досега на коментарите, но сигурно разбирате - доста напрегнато ми е тези дни.. И просто не ми остава време за всичко :(

@ gothic, не зная дали ще е наред.. Засега сме закрепили положението, но то не е особено добро :( Баща ми е в момента настанен в болница за рехабилитация край София. Може да върви по малко с бастун и подкрепа, но дясната му ръка (с която пишеше) е доста скована (повече от крака), а и не може да говори.. :( Накратко - не може да комуникира в момента по никакъв начин, освен с поглед..

@ Злате, това му е хубавото на блог.бг.. Наистина имам приятели тук, с които да споделям и добро, и лошо.. Поздрави от мен! :)

@ Инел, така е.. Не зная дали е само обич, но хората наистина трудно биха могли да разкъсат връзките с хората от семейството си, а и не бива.. Ако ние, хората, бъдем сравнени с дървета, родителите ни - това са нашите корени, почвата, от която сме израстнали.. Колкото до баща ми.. Тъжното е, че той дори когато бе в добра физическа форма, нямаше особена воля за живот, камо ли сега.. На легло, с памперсите и катетъра :(((
Благодаря ти за съпричастността и коментара!
цитирай
42. candysays - Re:
26.09.2010 13:36
@ vmir, много съдържателен коментар, благодаря за него! Дано имаме мъдростта да вникнем в смисъла на миналите грешки, пропуски и липси, за да ги не ги допускаме в бъдеще..

@ gkowachew, queerfish, galatceq - благодаря ви за добрите пожелания и съпричастността! Заради тях има смисъл от споделянето..

@ Стеф, значи ме разбираш много добре.. Пожелавам ти най-искрено да се видите и да си простите, защото тогава на човек му олеква. Докато сме живи, има шанс.. А може би дори и след това. Вярвай, че дори само факта, че си му простил в сърцето си, в мислите си, че имаш желание да се видите, вече значи много.. И Духът, който свързва всички ни, ще му предаде твоята воля за добро.. Надявам се поне, че е така. А може и той да ти е простил, ако е имало какво.. Но ти просто да не знаеш това.
Благодаря ти за пожеланието. Нужен ни е късмет сега! Късмет и сили да минем и през това изпитание и да продължим напред.. По-добре отпреди.
цитирай
43. candysays - Re:
26.09.2010 13:43
@ Марта, благодаря ти! Дано!..

@ Валя, благодаря ти за добрите и красиви думи! Коментарът ти значи много за мен.. Значи е имало смисъл да напиша този постинг наистина.. От време на време е нужно това "спиране в надпреварата с времето", за което споменаваш. Радвам се, че успявам понякога да се спра - в мислите и в чувствата си, както и че чрез думите си (тук и на други места) успявам да помогна и на други хора да се спрат за миг- два отвъд ежедневието. Това е нужно на всички ни.. На душите ни е нужно. За да си припомним някои важни неща..
Още веднъж - благодаря ти за коментара. Добре си дошла в блога ми, yotovava!

@ priqtel12, дано! Благодаря ти. Поздрави и от мен!
цитирай
44. candysays - Re:
26.09.2010 14:04
@ Лили, такъв си е, какъвто го описваш! Да, приличам на него в това отношение.. Благодаря ти за подкрепата и прегръдката! Колкото до молитвите и това дали ще се оправи.. моля се за сили за моето семейство, за да се справи успешно с това житейско изпитание, както и за мир и покой за неговата душа (както и за нашите).. Така чувствам нещата, и за тези неща се моля! Той няма воля за живот, струва ми се.. :( Поне доколкото го познавам, а мисля, че го познавам доста добре. Затова не зная дали ще се оправи, дори и тялото му да успее да се справи с щетите от инсулта що-годе.. Както и да е. Времето ще покаже. Благодаря ти за съпричастността!

@ Милейди, много ме трогнаха твоите думи! Благодаря ти от сърце за тях.. Надявам се, че е така, както казваш. Че съм получила вече своето важно прозрение и че съм мъдро момиче.. Живот и здраве, надявам се всичко да се подреди и да ни чака едно по-добро бъдеще!.. Прегръдка от мен и благодаря за коментара ти тук.. Имах нужда от тези думи.
цитирай
45. candysays - @ Нуше,
26.09.2010 14:08
познаваш ме добре, макар и да се знаем само виртуално..
"Ти носиш Доброто, светостта, човещината, така че - просто бъди себе си и по този начин ще помогнеш на баща си, дори само в духовен план..." - на това разчитам, мила! Благодаря ти за тези прекрасни думи!
Прегръщам те и аз..
И ти желая от сърце също да се оправи майка ти, и въобще всички неща, които се объркаха при теб това лято.. (както и при мен се объркаха..) Трудно лято, трудна 2010-та година, но остава надеждата, че следващите ще са по-добри, нали така? Надеждата трябва да е вечно жива, иначе как бихме били живи самите ние?! :)
цитирай
46. candysays - @ Nicodima,
26.09.2010 14:11
благодаря ти за проникновения и така точен коментар! Разбрала си много добре за какъв човек говоря.. Да, такъв е баща ми. И наистина е изключително интелигентен човек.. Но, за жалост, това далеч не е достатъчно за един добър и хармоничен живот със себе си и с другите хора..
Благодаря ти за чудесните пожелания! Да, любовта е най-важна в крайна сметка.. И умението да прощаваме..
Всичко най-добро ти желая и лека неделна вечер (ако прочетеш отговора ми днес)!
цитирай
47. candysays - @ Niko,
26.09.2010 14:15
не ми се споделя тук защо бях в болница.. Нищо сериозно в крайна сметка, и не бе по моя вина във всеки случай. Надявам се нещата да се оправят наистина, надежда има. И за мен.. :) Все още чакам своето щастие, но то е в обозримото бъдеще вече, така че не съм с наведена глава.
Благодаря ти за коментара. И на мен ми се иска да пиша по-често (и тук, и въобще..) и се радвам, че има хора, които чакат това от мен и обичат да четат моите редове, но в някои периоди от живота ми времето не ми позволява да пиша повече.. Или нямам сили. А иначе идеи имам - и то много. Така че ще пиша пак. Въпрос на време е..

П.С. Не се познаваме лично, нали?
цитирай
48. candysays - @ bizcocho,
26.09.2010 14:21
уместен коментар в отговор на bokar, благодаря ти за което. При моя баща обаче случаят е точно такъв - той си прекаляваше с алкохола наистина.. И мен не ме е срам от тази истина - случва се на доста хора (у нас особено!), за съжаление.
Поздрави от мен!
цитирай
49. candysays - @ Галя,
26.09.2010 14:24
благодаря ти! И ти си прекрасна.. Прочетох последния ти постинг - натъжи ме! :( - но не ти оставих коментар. Във всеки случай, знай че имаш и моята покрепа в благородните си дела! Дори и да не я изразя с думи, а само да я изпитвам.. духом.
Ще пиша, обещавам.. Зная, че има смисъл.. Само живот и здраве да е!
Всичко най-добро ти желая - на теб и твоите близки! А също така успех и сили в борбата ти в защита на доброто дело на отец Иван от Нови хан!
цитирай
50. divna8 - Извини ме, дълго ме нямаше и едва ...
26.09.2010 21:20
Извини ме, дълго ме нямаше и едва сега чета постинга.
Познавам инсулта от близо..., но това не означава, че зная всичко за него.
При всеки пострадал е различно, затова само ще ти кажа, че медицината е доста напред в това отношение и надежда за възстановяване има. Бавно, с усилия, но е възможно.
Трогна ме човечният ти подход към сполетялата ви беда! Много мъдрост има в теб, младо момиче! Хубаво е, че се познаваме, макар и задочно...
Желая успешно възстановяване на баща ти и сплотяване на семейството в името на Живота и Прошката!
Прегръдка от мен, за сила и издръжливост!!!
цитирай
51. candysays - Благодаря ти, Дивна!
27.09.2010 08:42
Добрата дума никога не е излишна.. Прегръдка и от мен, и до писане/четене! :*
цитирай
52. kasnaprolet9999 - Сега видях постинга ти, много дъ...
04.10.2010 17:02
Сега видях постинга ти, много дълбоко проникна в душата ми твоята изповед. Съжалявам, че ти се е случило всичко това, родителите казват, че ние ги избираме, преди да се родим, вероятно е трябвало да получиш своя урок.
Задаваш си въпроса какво става с хората в такъв случай, когато нямат близки, ами умират като кучета в деня на изписването им, когато свърши клиничната пътека, спират им системите и ги оставят без храна и лекарства. Това се случи с мой познат. Имаше братя, но те не положиха необходимите грижи за него. След като го изписаха от окръжна болница, те се опитаха да го вкарат в тази в гр.Елин Пелин. Там им отказват, понеже не били минали 48 часа от изписването в първата болница и човека умрял в колата до като се разправяли. В болницата отидох на четвъртият ден, тогава случайно бях разбрала за случилото се. Нахвърлиха ми се сестрите и ми обясниха, че не са длъжни да го хранят, преобуват, да му дават вода и т.н., даже ми набутаха лекарства в ръцете и ми обясниха как да му ги давам-счукани и разтворени в една пластмасова спринцовка. Там до всеки болен стояха близки, а той не е имал никой, беше се обезводнил, с рани по гърба, с бели налепи в устата, гол до кръста, без пижама, въпреки чи братята му бяха оставили такавоа в шкафа. Последните дни до като го изпишат се редувахме с малкият ми син да го гледаме, носех му храна от къщи, миехме го със спирт, лекувах раните с мой крем. Беше започнал да говори, но му спряха системата и два дена братята му не дойдоха да го вземат след края на пътеката. Така нашите усилия да направим нещо за него пропаднаха. Не можех да го взема в къщи, нямаше къде да го сложа, той имаше нужда от непрекъснати грижи и аз се надявах братята с големите им семейства да направят нещо. Накрая на погребението му се правиха на опечалени. Стискам ти палци да се оправи баща ти.
цитирай
53. kapito - и аз закъснях, но все пак да ти кажа
13.10.2010 10:08
Подготвени, казваш ... Тук ме провокира. Моят опит недвусмислено показа, че човек не може да бъде подготвен никога. Моят баща също имаше доста нездравословен начин на живот и вследствие на това се беше оказал в ситуацията на "закрепен" за известно време. Няколко тежки операции, много ограничения, които той не спазваше (изповядваше философията, че стресът от непрекъснатия страх,напрежението, че не бива да прави я това, я онова, ще го умори далеч по-бързо) говореха за това, че може да си отиде всеки момент. Мама казваше на мен и брат ми - подгответе се, наистина може да се случи всеки момент. Подготвяхме се ... Но... когато се случи, се оказа, че никой не е бил подготвен, пък най-малкото тя. Аз се чувствах като растение, на което бяха прерязали един основен корен. Не плаках, свлякох се в един ъгъл и гледах в една точка дълго време. Брат ми не можа да спре да плаче дълго. А мама ... гледаше да се оправи с всичко в тази суматоха без да загубва самообладание. Представям си какво и е било. Почина точно след 6 месеца.
Та, исках да ти кажа , че човек никога не е подготвен.
Досадих, извинявай.
Впечатли ме постинга ти.
цитирай
54. candysays - Късна пролет,
13.10.2010 11:50
благодаря ти за съпричастността и споделеното в коментара.. Доста хора имат подобни истории зад гърба си явно.. "Явлението", за жалост е разпространено :( И за съжаление, има и доста хора, на които тепърва предстои да се сбъскат с този проблем :((( Четох наскоро някъде в интернет, че българите сме вече на едно от челните места в Европа и света (ако не и на първо място - на глава от населението) по инсулти и инфаркти.. Тъжна, ужасна, трагична статистика :( И повечето случаи са тежки, с трудно и бавно възстановяване, малко са леките.. Живот, какво да правиш. Труден живот.
Поздрави, Невена! Дано ни подмине това зло.. Дано не се случва повече, на нас или на други хора..
цитирай
55. candysays - Здравей, kapito.
13.10.2010 12:00
Не, не си досадила, напротив - ценно ми е всяко споделяне (на житейски опит и не само..), всеки коментар. И се радвам, че те е впечатлил постинга ми.
Права си, когато казваш, че "човек никога не е подготвен".. Аз просто исках да кажа в случая, че сме предполагали, че ще се случи нещо такова с него един ден.. Логично бе, при начина на живот, който водеше баща ми. Но естествено във всеки друг смисъл не сме били подготвени за случилото се.. И ни е трудно. И сега. Но, слава Богу, татко е по-добре в момента. Ще видим как ще се развият нещата в бъдеще - зная, че има риск от повторен инсулт и влошаване или дори смърт, но засега той се възстановява добре, има напредък. И се зарадвахме за това на последното засега свиждане в събота. Скоро сигурно ще се прибере у дома и ние с мъжа ми ще заживеем при него и ще се грижим за него. Поне такъв е плана засега. Дотогава, докогато.. Колкото му е писано, колкото е рекъл Господ (както се казва)..

П.С. А мен ме впечатли (положително) твоето стихотворение "Кръстът". Много е хубаво! Силно.. Поздрави от мен и добре дошла в блога ми отново :)
цитирай
56. demar - Мило дете,
02.12.2010 20:31
родена си през 1981 г , аз тогава бях в девети клас.
тогава , през 1981 почина баща ми. Така и не се опознахме с него.
През онези години родителите ни работеха на три смени ,
работеха и след работа и се виждахме рядко.
Та живеехме в една къща , но не се познавахме....
Бях на 16 и не бях чул да ми каже " обичам те" , естествено и аз не му го бях казвал. Винаги съм съжалявал, че не съм имал време да му го кажа....
макар, че вече си мисля, че 16 не са малко време...сигурно съм си мислил,
че има още много...
Та искам да ти кажа....казвай на близките си , че ги обичаш , колкото си може по-често - не чакай повод, казвай им го всеки ден...
И много щастие около теб!
цитирай
57. candysays - Благодаря за сърдечния и топъл коментар, demar!
03.12.2010 09:17
Старая се да им казвам и без повод, наистина.. Мисля, че поне в това отношение съм помъдряла отдавна, въпреки немногото си години на този свят..
Сърдечни поздрави! Щастие и около теб! :)
цитирай
58. kabakum - Много силен пост. Размисли ме мн...
21.12.2010 04:26
Много силен пост.
Размисли ме много.
Благодаря ти.
цитирай
59. candysays - За нищо, kabakum.
22.06.2011 17:04
Пак заповядай! Затова пиша, затова споделям.. Да прочете някой със сърце..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2820701
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49803
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип