Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2010 13:45 - С любов или със страх..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4786 Коментари: 22 Гласове:
33

Последна промяна: 22.06.2011 17:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Изборът е прост. Но е може би най-трудния в човешкия живот.. Трудно е да се стигне до него, да се осъзнае ясно и.. да се вземе окончателно решение.
За определен тип хора (повечето всъщност) има два основни начина (две алтернативи) човек да живее, да мисли, да чувства и да действа - с любов или със страх. Да, разбира се, че може и със двете едновременно - това е напълно човешко, естествено и нормално - но така се върви напред много бавно, мъчително и трудно. И идва момент, когато човек просто трябва да избере. Едно от двете. Любовта или страха. Едното трябва да надделее.. Не е лесно, но не е и невъзможно. Както знаем от някои книги - няма невъзможни неща.

Страховете са нещо първично. Огромна сила. Задържаща сила. Страхът блокира -  самия човек, а оттам - и Животът (му).. Страхът спира развитието. Или поне го забавя много. Животът е вечно движение, риск.. А страховете - вечните спирачки. Мисля, че само Любовта може да освободи човек от страховете му - дори и да не ги изкорени съвсем, то поне да отслаби блокиращата им сила, да им "върже ръцете". Но любов не просто към нещо и някого (макар че оттам се започва), а любов към всичко и всички - накратко Любов към Живота.. В неговата цялост. Любов към своя и на другите живот. Това е любов-смирение, любов-приемане на Всичкото, което Е.. На болката и тъгата в живота, на трудностите, изпитанията и бедите, на отчаянието.. но и на надеждата, на радостта и сбъдващите се мечти.. Защото всичко това - заедно - е Животът. Не може да съществува едното без другото. Черното без бялото, животът без смъртта, радостта без мъката.. Това е истината. Проста и вечна. И какво е Страхът в тази проста схема? Спирачка. Блокаж. Отказ от Живота - заради проблемите и болката, които го съпътстват неизменно.
Звучи лесно може би.. Осъзнаваш колко пречи страха, как те блокира - и хоп, освобождаваш се от него, потискаш го, отслабваш негативната му сила. Но далеч не е толкова лесно. Защото страхът има възможно най-дълбоки корени в човека. Или поне в повечето хора - в това число, за жалост, и моя милост. Рано или късно обаче човек, който страда от подобна ситуация вътре в себе си, трябва да се изправи пред дилемата на Живота и да вземе решение. Но за да узрее този момент е нужно да се извърви дълъг, много дълъг път.. Път, осеян с болка и с още много дилеми - от всички сфери на живота. С много трудни решения. Докато зрее и нараства Любовта в човека, който я има у себе си и който е създал условия тя да се развива и да расте у него.. Когато тя нарасне до "критична точка", когато постепенно (или пък изведнъж) всичко започва да се променя. Тя става като лавина, която обаче е за добро - помита един ден всички страхове в човека. Станала е толкова голяма, че вече не може да бъде спряна и блокирана - тя иска Живот.. И ако нещо пречи на пътя й - да, тя ще го помете, ще го изтръгне от корен и ще разчисти място за Новото, което ще дойде. За Бъдещето.. Защото Любовта към Живота означава най-вече едно - Воля за Бъдеще. Воля, която вече не може да бъде спряна от мисълта за болка и трудности по пътя, от страхове.. И така трябва да бъде. Но трудно се стига дотук наистина.. Дълъг е пътя и понякога осеян с наистина много болка - разкъсваща сърцето и душата. Щом обаче те не са сломени - освен за кратко - щом не са истински сломени, то значи рано или късно ще се стигне до този момент - когато Любовта ще триумфира. Ще расте. Ще се развива. Ако вместо да застине в една мъчителна статичност, с граници, с изисквания и с конкретен обект и вместо да залинее с времето и в крайна сметка да умре - ако вместо това успее да разкъса "веригите" и успее да отиде Отвъд, тя ще се върне непременно при човека - окрилена, по-силна, растяща.. Тогава човек е спасен. Наистина. Поне според мен.. Защото от този момент нататък няма връщане назад. И такъв човек не може да бъде спрян от нищо. За добро.. Преди се натъжавах, когато си помислех, че дори човек да иска само да даде нещо от себе си (от любов) и може да не му бъде позволено.. Дори това да дава. Но сега мисля и знам друго - когато един човек иска да даде нещо от себе си, защото има любов у себе си - тогава нищо не може да го спре. Нищо.. И вече не тъгувам. Когато имам сили да вярвам в това..

~~~

...Може би всичко това звучи твърде теоретично и отнесено, но не исках да говоря за себе си. И все пак - май ще се наложи. Защото - да, гореописания човек съм аз, и да, в живота ми настъпи този момент. На воля и решителност (за Живот!), на липса на страх (или по-точно овладяване на страха) пред бъдещите проблеми и изпитания и на растяща Любов към Живота, след много дълъг, мъчителен и болезнен път, изминат от душата ми през последните години, за да стигна дотук.. Защото преди исках да се откажа. Твърде голям и дълбок бе страха ми - страх от Живота въобще. Още от 18-годишна започна да ме преследва осъзнато този страх.. Засядаше като буца в гърлото ми. Правеше ме ужасно нерешителна. Караше ме да искам да се откажа от това, което ми предстои - а именно трудностите, които щеше да ми поднесе Живота.  Всичко това е самоубийствено. Почерня човек. И душата му. И бях в плен на своята нерешителност и на страховете си много дълго време. Поне на мен ми се стори много дълго.. (сигурно защото е мъчително). И въпреки че избрах любовта и Живота, страхът продължи да връзва ръцете ми още дълго време след това..
Това, което ме спаси е моята осъзнатост - щом греша някъде, или имам изкривени възприятия за нещо (по една или друга причина), аз веднага разбирам интуитивно това. Усещам го. Това ми е голям Дар отгоре. Истинска дарба. Защото наистина ме спаси. Както казват: "Осъзнатият проблем е половин проблем (вече)." Тоест половината решение на проблема е налице, когато го осъзнаеш. Е, остава другата половина, която хич не е лесна обаче - да изминеш пътя - да поправиш грешното си въприятие или поведение. Трудно е - като да изправиш огънато желязо.. Но не и невъзможно. С желание и усилие. Разбирах, че всеки път, когато подходя към някаква ситуация със страх, вместо с любов (и оттам - с доверие в добрия изход), аз страдам и не мога да взема правилното решение. Не мога да продължа напред.. Казвах си - трябва да подхождам с любов, вместо със страх - с любов към Живота (си), към изпитанието, към човека или хората, замесени в същата ситуация, заедно с мен.. И тогава ще бъде по-добре. Тогава ще бъдат развързани ръцете ми. Тогава ще мога да направя нещо дори и в привидно безизходни ситуации (защото абсолютна безизходност не съществува, тя е само една мъчителна илюзия на човешкото съзнание..), да взема правилно решение или поне - да остана спокойна и търпелива в трудното време. Тогава ще мога да се доверя.. На онзи, който ни е създал и който ни поставя в определени ситуации, който ни изправя пред определени изпитания.. Трябва да Му имам доверие, казвах си. Щом ми е дал сърце, с което мога да изпитвам любов. И с което мога да прощавам и забравям лошото. С което мога да мечтая и да продължавам напред, въпреки всичко дотук..

~~~

...Така че вече черното не е алтернатива в моя живот. Отхвърлям го сега - интуитивно и категорично. И без това никога не е владяло душата ми. Тя принадлежи на синьото. На тъмносиньото. На безкрая..
Сега очите ми възприемат Живота във всичките му (толкова красиви!) цветове.. И аз не мога да се откажа от тях. Няма връщане назад.. Обичам много и сивото - но то е само преход, то отива на всичко и позволява на човек да се концентрира в себе си, да събере сили, когато е уморен (както се чувствам аз понякога) и иска да бъде "невидим".. Оттам нататък следват всички безбройни красиви комбинации от багрите на живота.. Едно богатство, едно изобилие, което няма край.. Защото Животът (заедно със смъртта) участва в един вечен кръговрат и човекът /или по-скоро душата/ има един безкрай, един син хоризонт пред себе си, в който да се развива и да твори - живота и себе си. Един безкрай, в който да разгръща личността и потенциала си.. Стига само да е избрал Живота. Вместо да го отрича и да бяга от него. Стига да е избрал да го приеме в неговата цялост, с всичко, което би могъл да му донесе. И да го живее с любов, а не със страх. Едва тогава идват истинският Живот и истинското развитие..
...Тогава животът се превръща за човека в това, което е белият лист за Твореца - едно бяло поле, което чака да бъде изписано, изрисувано.. С цветовете на Живота. Едно бяло поле, което съдържа в себе си в потенциал всички възможности.. Нека ги изживеем с любов, а не със страх. За да прочетем или съзерцаваме накрая Творбата си с радост, а не с мъка.. Нека тя се получи цветна, смислена, красива.. Пълна с Живот.

П.С. Последният абзац е продиктуван от събуденото у мен цветоусещане напоследък (наред с Жаждата ми за Живот).. Вследствие на това, попаднах "случайно" на една разкошна книга, която сега дочитам и препоръчвам горещо на всеки, който иска да се обогати с ново и ценно знание - книгата се нарича "Магията на цветовете". (Мисля да й посветя отделен постинг някой път, но и аз се чудя за кое по напред да пиша, когато времето и задачите ме ограничават..) Неин автор е немският професор Харалд Брем и наистина е много интересна, увлекателна и вдъхновяваща.. Поне за мен. Чете се с голяма лекота, тъй като е написана на съвсем достъпен език, който би могъл да разбере всеки един от нас..




Тагове:   страх,   любов,


Гласувай:
35
2



1. mimayordanova - Прекрасна статия.
30.09.2010 15:00
Прекрасна статия.
цитирай
2. candysays - Благодаря :)
30.09.2010 15:09
Просто споделям.. Изстрадания път дотук.. И новото си вдъхновение - волята за Живот!
цитирай
3. martiniki - човек няма граница
30.09.2010 16:51
той сам си е граница - чела см го неведнъж и е точно така, ти се простираш дотам докъдето искаш и можеш, докъдето пожелаш - син необят ти желая!
цитирай
4. анонимен - Поздравления!
30.09.2010 18:05
Преминаването през изпитания много силно влияе, "калява", колкото и изтъркано да звучи. Защото човек се приучава да превъзмогва.
Но има едно друго съображение: например според Достоевски страданието е необходимо, защото пречиствало. Не, това не е правлино; ако може, трябва да се избягва, не е нужно самобичуване. Виж, ако се случи от само себе си, е друго; тогава човек проявява воля, характер, нравствена сила.
Затова Христо Фотев е написал:
"Но моля ви, не казвайте,
че болката ще ни превърне в ангели,
защото ще умра от отвращение!"

цитирай
5. candysays - Много на място са думите ти, Марта..
30.09.2010 20:16
Благодаря ти за тях. А също и за пожеланието! Сърдечни поздрави от мен.
цитирай
6. candysays - Слави,
30.09.2010 20:20
точно сега много ми допадат тези стихове на Христо Фотев, които си цитирал.
Но трябва да призная, че дълго време съм споделяла именно отношението на Достоевски (когото безкрайно харесвам) към човешкото страдание - тъкмо такова, каквото си го формулирал в коментара си. Сега вече не зная.. Понякога човек губи опора (дори и за малко) и изгубва ориентирите си.. А може би тогава просто се променя и придобива нови такива..
Във всеки случай - благодаря ти за коментара! Ценен е за мен. Поздрави!
цитирай
7. zapetaikata - Провокираш толкова мисли, лични спомени и .....синьо-синьо настроение:)
30.09.2010 23:01
Трудно е подреждането им.....
Оставам в синьото настроение подарено от теб.
Любовта е избрала теб! Животът е избрал теб!
Радвай се, Сandysays.
цитирай
8. candysays - Тони, развълнува ме силно с този коментар!..
01.10.2010 10:50
Благодаря ти от сърце за добрите думи!
Трудно е подреждането и за мен.. на мислите, на чувствата, на изборите и решенията.. на потока минало - бъдеще.. Накратко - на пъзела, наречен Живот! Но се опитвам..
Много ме зарадва наистина! Отбивай се пак - добре дошла си при мен :) И се радвам за подареното синьо настроение.. Нека продължава по-дълго! И да е безбрежно синьото, като потенциала, който всички ние носим в себе си.. Подарен ни отгоре.. Още с нашето раждане..
цитирай
9. dbi - Извини ме, но нямах време да коментирам ...
01.10.2010 22:34
Аз съм забелязал, че по-чувствителните хора са по-страхливи ... Освен това, тези
които са склонни към анализи и философия, също ... Логично е, защото колкото повече знае и разсъждава даден човек става по-предпазлив, по деликатен и по-страхлив ...
Добре си споделила ! Хубаво е, че си страхлива ! Нали си жена ?:)
Приятна празнична вечер !!!
цитирай
10. анонимен - Виктор
01.10.2010 23:31
Силна статия, съдържаща във себе си истини за живота. Браво К. ! Много правилно мислене. Придържам се към твоите възгледи.
цитирай
11. candysays - здравей, dbi :)
02.10.2010 11:29
Благодаря за коментара. Съвсем правилни са наблюденията ти.. Добре обаче, че освен жена, съм и омъжена, защото има кой да балансира страховете и недостатъците ми - женски и не само.. :)))
Мерси и за пожеланието за празнична вечер, макар че не зная защо си я нарекъл празнична? Може би просто защото е 1-ви ден от месеца, или пък защото всеки ден и всяка вечер (трябва да) са празнични? Или има друга, конкретна причина?
Но да не задълбавам.. Поздрави, dbi! Наистина ме развесели с коментара си :)))
цитирай
12. candysays - @ 10,
02.10.2010 11:30
благодаря ти Викторе! Благодаря.. Прекрасно е да си прочетен и разбран :) А за мен наистина е важно да споделя.. себе си. Радвам се, че и ти си от "същата страна"..
Честно казано, като напиша някой постинг и после все ми хрумват още и още нови неща, които да добавя по темата.. Но така трябва да добавям и преправям написаното до безкрай, а си давам сметка, че то и така си носи основното послание, предава основната идея, дори да не изчерпва темата - то това май е невъзможно - за което и да е писание и който и да е пишещ.. Но бих добавила едно към написаното от мен по-горе - по принцип няма нищо по-страшно от самия страх. Той е страшен, сам по себе си - мислите, чувствта, състоянията, настроението, които причинява на човек.. Иначе малко неща в живота, в реалността са по-страшни от това в главите и душите ни.. Особено, когато се тревожим за нещо - за хода на събитията или за най-близките си хора.. Представите за нещо лошо са които причиняват истинска болка на човек..

Сърдечни поздрави от мен!
цитирай
13. aqualia - Осъзнаването е среща със самия себе си!
02.10.2010 17:51
В тази вселена, да срещне човек себе си, и да се подкрепи, приеме и промени за добро е огромно постижение! Радвам се за теб, Канди! Бъди!
цитирай
14. candysays - Благодаря ти за добрите и силни думи, Аквалиа!
02.10.2010 18:28
Наистина имам доброто усещане от известно време насам, че ще "изляза" (тоест душата ми) от този живот в по-добро състояние, отколкото когато "влязох" в него.. И осъзнавам, че това е много ценно и прекрасно нещо (посоката на движение от "минус" към "плюс"), още повече, че наистина на този свят подобен преход е труден и има хора (души), които се движат в обратната посока, за жалост.. По-лесно е това, тук.. :( Но вярвам (не - убедена съм!), че има и много хора като мен!
Сърдечни поздрави, добра приятелко!
цитирай
15. aqualia - ;)))
02.10.2010 20:14
Да, Канди, така ще бъде! Успех за теб!
цитирай
16. candysays - :)))
02.10.2010 20:15
Благодаря ти от сърце! Успех и на теб.. във всяко начинание :)*
цитирай
17. depressed - ..
06.10.2010 15:40
Дори борбата ти е прекрасна, Съкровище. Винаги ще те подкрепям в нея по пътя ти към Любовта :-*
цитирай
18. candysays - ...
06.10.2010 17:38
А аз винаги ще ти бъда безкрайно благодарна за това.. (както и за това, че си до мен въобще..) :-*
цитирай
19. inel379 - Изпитанията ни стягат!
30.10.2010 02:13
Човекът е много по-жилав, отколкото предполага!
Не е задължително да преминаваме през трагедии и чак тогава да преоценяваме това, което имаме или можем да имаме, ако проявим воля, търпение и вдъхновение за него. Но...изпитанията са част от живота ни. Някои от тях са такива, че не могат да бъдат избегнати от никого. Затова е важно да повярваме в силите си за възможността да преодоляваме житейската болка в степен, даваща ни възможност да оставаме способни да усещаме истински красотата на живота.
Любовта е единствената, незаменима с нищо утеха и вдъхновение!
Сърдечно те поздравявам!:)
цитирай
20. candysays - Така е, Инел!
01.11.2010 10:39
И аз ти пращам сърдечни поздрави по Мрежата, която ни свързва :)*
Всичко най-хубаво ти желая! До четене/писане :)
цитирай
21. zvezdichka - Ние сме тези,
14.12.2010 21:20
които избираме Живота и правим съответните стъпки към Него. И наистина смирението е една от тях. Човек да смири себе си и собствената си представа и да приеме да бъде воден от нея - Любовта! Това е висше благо за човек, което малцина осъзнават... И си права относно осъзнаването на проблема, че е наполовина решен стига човек да търси промяната. Не съм далеч от твоите разсъждения Канди :).
Усмихвам ти се :))). И нека Любовта да те води във всяка твоя стъпка!
Поздрави!
цитирай
22. candysays - Радвам се, че разсъждаваме сходно, Звездичке :)))
15.12.2010 10:02
Хубаво е да сме повече, така мислещите, нали?.. И аз ти се усмихвам и ти желая същото! :)*
Сърдечен поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2820706
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49803
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип