Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2011 16:12 - Човек се учи, докато е жив..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9850 Коментари: 13 Гласове:
31

Последна промяна: 12.10.2011 17:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/..Че и след това./
Или поне така би трябвало да бъде.
Колкото и да сме научили и усвоили от живота (си), той ни поставя постоянно пред нови.. да речем изпитания и предизвикателства. И за да се справим добре с тях трябва да научим нещо ново. Трябва да се променим.. по някакъв начин. А понякога и по много начини. И в това е трудността, но и красотата на Живота. Никой не може да остане дълго в едно и също състояние/ ситуация. И това важи за всички ни. Тъкмо сме успели да се справим с едно, да се установим (в мир със света и със себе си) и ето ти Новото. Новия ден, който неизбежно идва. Ако не дойде Новото - това значи просто, че е дошла Смъртта.. Но това, че идват новия ден с новите изпитания, пред които ни поставя, не значи, че е задължително да губим мира със себе си и с всичко останало. Да, ако мразим промените, ако се страхуваме да се променяме самите ние, ако се противопоставяме и ритаме срещу течението, тогава неизбежно изпадаме в депресия от Новия ден, рано или късно.. И страдаме (понякога много!). Тогава губим мира, чувстваме се ограбени и ощетени от Живота. Кой не се е чувствал така поне веднъж? А повечето от нас - доста често.. Крехко е равновесието, ако искаме да запазим вечно някакво определено статукво. И представа за себе си, които не.. (и тук може да следва много дълъг списък, различен за всеки човек).

...Но всичко това може да бъде и другояче. Стига само да приемем истински в съзнанието и сърцето си, че Животът тук е промяна и най-вече - че е Училище. За нас, за душите ни, за всичко и всички.. Както е казано - промяната е единственото нещо, което е вечно. Именно затова едно от най-ценните неща на този свят, които можем да усвоим е да следваме хубавата наша поговорка - човек се учи, докато е жив. И никога не е късно да се променим към по-добро. /По-добро - защото не е особено реалистично да се надяваме да станем съвършени и безгрешни, научили всичко по най-правилния начин, а към по-лошо не вярвам някой да иска да се променя нарочно, целенасочено и съзнателно../ И на 100 години да е човек, има смисъл да се промени за добро. Дори да е ден, преди да умре. А всички ние имаме трески за дялане - макар едни повече, други - по-малко.. Нали така?
Това, че можем да се учим и променяме до края е една от причините да вярвам, че има нещо безсмъртно в нас, макар плътта да умира. Иначе Животът не би имал смисъл. А това е нещо, което не мога да приема - просто не ми е по сърце.. И може би това е дарба - да търсиш смисъла винаги..
Да, безспорно е трудно да променяме някои от чертите на характера си, да се отучваме от някои от навиците си (с които става все по-трудно да живеем с времето, дори и да не изглеждат толкова вредни в началото..) - отучването също е вид учене. Пренастройка, препрограмиране. Не на същността ни, вярвам (тя няма нужда да се променя, а и да има това вече е наистина доста трудно!), а на неща по повърхността. Много малко е всъщност част от същността ни. По-често ние самите си поставяме ограниченията с доста вредни утвърждения от типа на - "аз не мога.. (това или онова)", "аз просто не съм такъв и това е положението" и прочие, и прочие.. Няма такова нещо - това са само оправдания - липса на воля. И това е нещо, което е в корена на много вредни неща.. Трови и пречи на творчеството в Живота, което ни прави истински и живи. И истински живи.. Нещо, върху което почти всеки трябва да работи.. Не е лесно, но не е и невъзможно.
Мисля, че това, което (може да) ни води по този път на промяната към по-добро е интуицията - тя не подвежда.. стига да "чуваме" гласа й ясно вътре в себе си. Освен това, ако се чувстваме по-добре (отколкото преди), ако сме по-полезни и спокойни в отношенията си с близките ни, с околните, с другите хора - то това е безпогрешен ориентир, че сме на прав път.
А колко е хубаво, когато се научим да живеем по-добре, усвоявайки определени неща, когато смъкнем от плещите си поне част от товара, който мъкнем неизбежно със себе си през живота.. Колко е хубаво! И леко..
Човек е призван да преодолява себе си. Своите тъмни страни, своите негативни черти.. И мисля, че ако в края на живота ни душата ни излезе от него по-добра (или пък излекувана, ако е била травмирана от нещо), отколкото е била при раждането ни - то това е безспорен успех. И оползотворен, а не пропилян живот.
И мисля, че е безсмислено да искаме на направим света по-добър, ако не можем да се научим да правим самите себе си по-добри. Това трябва да е центърът - самоусъвършенстването. Ако всеки стане по-добра версия на себе си отпреди, то обективната промяна извън нас към по-добро не само ще е факт - ще е неизбежна.

...Понякога всичко изглежда прекрасно.
Друг път всичко изглежда ужасно.
Но истината е, че и бездната и простора са двете страни на една и съща монета.
И тази монета е Животът ни тук и неговите условия, в които сме поставени.
Тази монета можем да наречем спокойно и Училище.
Човек се учи, докато е жив.
/Животът го принуждава./
Че и след това дори... Вечно.
Защото стремежът да си по-добра и съвършена версия на себе си трудно може да намери своя Край.. И това е прекрасно!





Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Ако знаеш, колко са подходящи за ...
05.10.2011 16:26
Ако знаеш, колко са подходящи за мен, точно тези думи, точно сега:)
цитирай
2. candysays - Радвам се, Стеф :)
05.10.2011 16:40
Значи е имало смисъл да седна и да ги напиша.. И то точно сега :)
цитирай
3. lubara - Поздрави, малко необичайни, candysays!
05.10.2011 17:28
Довиждане, ден !
Мислите препускат някъде из преживяното, думите напират да се докоснат до клавиатурата, надеждата чака, затаила дъх дали ще бъде забелязана, скрита зад сивотата на ежедневието. А времето си лети, без да го усетим.
Не, усещаме го по наивността на старите спомени, по красивите усмивки, запечатани на снимките ни, които не отваряме толкова често. Защото ни напомнят за отминалите дни, които са белязани със свежестта на отминалата младост. Но отново продължаваме, защото знаем, че днешният ден след време ще ни се струва все още млад, все още богат и смислен, защото такава ни е природата.
Да се самозалъгваме, да се успокояваме, да се надяваме, и в крайна сметка да се изправяме отново за битки.
А най-трудната е тази със себе си.
Затова нека да се приготвим за нея, защото тя никога не свършва с победител.
Свършва тогава, когато вече нищо не ще е от значение.
И колкото по-късно, толкова по-добре, защото шансовете ни да надделеем се увеличават с изминалото време.
Да го изпратим, днешния ден, и да му благодарим, че си отива.


12.03.2010 Любомир Николов






цитирай
4. candysays - Здравей, Любо!
05.10.2011 17:42
Много ми хареса твоят коментар - благодаря ти :) Особено за това:
"Да го изпратим, днешния ден, и да му благодарим, че си отива."
Точно, ясно и красиво казано!
Поздрави и от мен!
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Хубаво е, когато запомняш с нещо ...
05.10.2011 18:33
Хубаво е, когато запомняш с нещо деня, който си отива, независимо какво е то. Ако не е хубаво, то е някакъв урок, който си получил, който ще те промени нещо в теб, макар и малко. Ако се стремим всеки ден да свършваме нещата си все по-добре, това също е прогресивна промяна. Поздрави за хубавия постинг.
цитирай
6. candysays - Благодаря ти за включването, Невена!
05.10.2011 18:35
Така е, както казваш..
Поздрави и на теб! :))
цитирай
7. vania23 - Трудно е всичко,
06.10.2011 14:15
а знам, че в същност не може да не е лесно. Просто ние го правим трудно. Интуицията ни е дълбоко подтисната от нас самите. Всичко онова, което е на повърхността при нас и което не е наше лично, а придобито през живота ни обикновено ни пречи, вместо да ни учи. Звучи парадоксално, но... нашата истинска същност често е скрита под много изкуствени наслоявания предимно от Свръх Аза.
Ако интуицията е нашето подсъзнание и говори винаги вярно, то това, което мислим, е от нашето съзнание, което почти винаги е в остро противоречие с подсъзнанието.
Така и ние не знаем какво точно искаме.
Съгласна съм, с извода ти, че ако се чувстваме добре сме на правилен път.
цитирай
8. vania23 - Надявам се
06.10.2011 22:04
да звуча долу-горе разбираемо :)
цитирай
9. candysays - Здравей, Ваня :)
07.10.2011 12:09
Просто нямах време да ти отговоря веднага - а твоят коментар наистина изисква определено осмисляне и малко по-голямо внимание :)
Това за интуицията и чувството, че сме "на прав път" го добавих по-горе след прочита на твоя постинг и коментара, който оставих там, в интерес на истината. Но това няма особено значение, само отбелязвам..
Знаеш ли, не мога съвсем да се съглася с теб - отчасти да, но не за всичко. Сякаш говорим за мааалко по-различни неща, нямаме предвид едно и също. Такова чувство имам поне. Ето какво мисля аз:
Според мен, има доста хора, чиято интуиция не е потисната - и жени, и мъже. Освен това мисля, че това, което е "придобито през живота ни" наистина ни учи, а не пречи на същността, с която идваме на този свят (и с която си отиваме - обогатена обаче). Тя не се променя особено, но смисъла тук не е липсата на промяна, мисля си, а по-скоро развитието, прогреса по някакъв начин - а за него трябва неспокойствие, трябват трудности и изпитания понякога, трябва промяна. И аз обичам спокойствието, покоя, но те наистина не принадлежат толкова на този свят, колкото на някакъв друг.. И явно така трябва да бъде, явно е за добро.
Мисля, че същността ни може само да се прокрие с прах, образно казано, но прахта лесно пада, дори понякога без да сме искали да я почистим - просто се случва и същността ни засиява..
Колкото до конфликта между съзнание и подсъзнание (и да речем Свръх Аз - макар че не обичам особено фройдистките термини) и това знаем ли какво искаме точно - безспорно има нещо вярно в думите ти, но тези неща могат да се изчистват според мен също - човек трябва да се научи и на това :) (да се върнем на темата за ученето). Не зная дали е лесно или трудно, но зная, че е възможно.. до голяма степен. Стига да има упоритост в тази насока, воля и желание.
Знам ли, може би съм оптимист или поне се опитвам да бъда в името на.., но то затова и човек се учи и развива - винаги в името на нещо и някого..
Поздрави, Ваня :) Дано съм била полезна!
цитирай
10. veninski - Напълно права си. Човек се учи, д...
09.10.2011 18:36
Напълно права си. Човек се учи, докато е жив.
Поздрави от Родопите!
цитирай
11. candysays - :)
09.10.2011 20:41
Поздрави от София, Васко!
цитирай
12. sestra - Правдиви думи,
10.10.2011 19:15
така е.
цитирай
13. candysays - :)
11.10.2011 10:20
Поздрави, Станимира! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4281084
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...