Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2011 17:46 - Дървото на Живота..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 14378 Коментари: 13 Гласове:
36

Последна промяна: 29.11.2012 20:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ще използвам този израз като метафора.. И няма да коментирам тук наскоро излезлият по кината едноименен филм (не съм го и гледала още, но ще го направя). Просто отдавна харесвам този израз за заглавие на свой постинг.. Но по същество.

Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и животът на едно дърво. И в двата живота има сходен смисъл - да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата..
Хората, които са отдадени предимно на задоволяване страстите, желанията и нуждите на тялото си, приличат на дърво, което не може да израстне нагоре и да даде плод, защото липсва емоцията и душата, липсва духа и простора, погледа към околното и нагоре.. Обречени са на безплодие (не във физически, а в човешки, в истински и в творчески смисъл), на непълноценен живот, осакатен (от оскотяване). Тогава, мисля, и корените са обречени да изгният. Тогава дори връзката (която тук не е връзка, а вкопчване) със земното липсва или излинява и загива.
От друга страна, и хората, отдадени единствено на духовния си живот и на духовното си развитие, изпадайки в другата крайност, са обречени на безплодие, за съжаление. Примери много. Аскети (от древността, та до наши дни), анорексици.. Много думи, които започват с буквата "а-", което значи отрицание. /На телесната ни природа или на друго../ Тъжно, но е факт. И корените, и стъблата, и клоните (метафорично казано) на такива хора изсъхват, те не искат да се хранят от земята и съответно няма как да дадат плод.. Красив порив, но неспособен да се развие както трябва тук, на този земно-небесен свят, съчетание от противоположности, които трябва да бъдат в хармония. В нас и извън нас.. А е тъжно нещо безплодния живот, безплодния човек, безплодното дърво.. Звучи като проклятие. И е такова.. Според Библията Исус проклина едно дърво да е безплодно: "На другия ден, когато излязоха от Витания Той огладня; и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но като дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!" (Евангелие от Марка, глава 11, стихове 12 и 13).

Ето колко важно е да раждаме плодове - във всякакъв смисъл. Да се научим на баланс вътре в себе си между земното и духовното в нас, и да поддържаме този баланс. Да бъдем в хармония с различните неща у себе си, колкото и да са противоречиви понякога.. Само тогава можем да бъдем пълноценни човешки същества, от плът и кръв, но и с душа.. А и от плътта, и от душата си можем да раждаме и това е най-красивото.. В това е смисълът на Живота, според мен. И неговата пълнота. Да "предадем нататък".. Животът, енергията.. Да оставим следа, да оставим нещо (или много неща) след себе си.. Да родим и да (съз-) дадем, след като сме родени и ни е било дадено (и душа, и плът и кръв, и храна, и грижа..), за да ни има и да бъдем..
Да бъдем проводници между световете в нас и извън нас, които можем да опознаваме.. Както и между миналото (предишните поколения, от които произхождаме) и бъдещето - нашите деца, следващите поколения. И да бъдем чисти в това.. Да бъдем като едно дърво, което е проводник на земната енергия, която е нужна на Живота тук, от корените си нагоре към върховете на клоните си.. Към необята.

Щастието е в това да даваш. Да имаш какво да дадеш...


Тагове:   дърво,   небе,   човек,   живот,   земя,


Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Човекът, като дърво на живота. Да, ...
13.10.2011 18:16
Човекът, като дърво на живота.
Да, има такива хора.
Има ги и тези, които вече не дават плодове.
Има един библейски цитат, който ми е изрязан като с бръснарско ножче върху съзнанието ми. Йоан Кръстител, казва:
"А и брадвата е вече до дървото и дърво, което не дава плодове, следва да бъде отсечено и хвърлено в огъня."

Някога се боях, струваше ми се сурово. С годините не само свикнах, а и се моля, ако престана да давам онези плодове, които са на същността ми, на природата ми и заложеното в мен, да има дървар, който да ме отсече. И поне да стопля някого в зимната нощ. Вчера пуснах разказ с подобна метафора, може би си го чела още преди. Не е нов. Бях го публикувал, деактивирал и пак го публикувах.

Много размисли пробужда темата ти.
цитирай
2. candysays - Благодаря ти за този коментар, Стеф..
13.10.2011 18:58
Ценен ми е. А това си го казал много красиво: "С годините не само свикнах, а и се моля, ако престана да давам онези плодове, които са на същността ми, на природата ми и заложеното в мен, да има дървар, който да ме отсече. И поне да стопля някого в зимната нощ." ...
Колкото до разказа ти - не се сещам, ще го прочета :)

А за постинга ми.. Радвам се, че буди размисъл. Затова го и написах. И у мене буди още и още мисли, както обикновено, като напиша нещо, което не е художествена творба (защото само тя може да бъде завършена и цялостна, струва ми се..) Това е нещо като есе, свободни мисли по дадена тема, и в този смисъл винаги има какво да се добави още към нея, не мога да я изчерпя с няколко абзаца, мога само да задам някаква посока на мислите..
Бих добавила сега - има и други начини един живот да е смислен. И безплоден да е - пак има смисъл.. За душата най-малкото. Тя винаги се учи, от всеки живот - и от пропиляния и празния, и от пълния и оползотворения. Това по-горе е по-скоро представата ми за възможно най-пълноценен и най-смислен Живот. Но това не значи, че отричам другите житейски варианти и сценарии. Просто те са по-тъжни.. Все има някакво ощетяване. А тук - пълнота.. Макар че и тя не е лесна (за постигане и живеене), и в един такъв много стойностен и плодотворен живот също може да има много страдание.. /Да вземем за пример живота на Достоевски - оставил много дълбоки следи след себе си - и безсмъртни книги, и деца, и всичко.. Но неговия живот е наситен с много болка. Както на много други творци и гении../
А друга страна на темата е какво става, когато един живот е преждевременно прекъснат твърде рано, когато един млад човек, неразгърнал живота и потенциала си все още, или дори дете, си отиде от този свят.. /Което винаги е много тъжно!.../ Тогава няма как да има плодове, следи.. Макар че - примера на Петя Дубарова доказва пък обратното (едва на 17!)..
Мисли много.. Колкото са и човешките съдби и житейски пътища.. Неведоми.

Поздрави и лека вечер, Стеф..
цитирай
3. candysays - Сещам се и за още нещо, което мога да добавя по темата..
13.10.2011 19:43
Живеем наистина в т.нар. консуматорско общество, според което целта на човека не е да създава и да дава плод по какъвто и да е начин (тази нужда се притъпява), а да консумира, да купува, да се забавлява.. А ценностната система в миналото (не толкова далечното - на нашите баби и дядовци, дори майки и бащи) е била друга. И тогава е било по-нормално и разбираемо, а и по-просто някак да имаш плодотворен живот, както съм го описала по-горе.. Времената се менят, но все пак наистина има и вечни стойности, които ще ги бъде и в съзнанията на бъдещите поколения, сигурна съм.
цитирай
4. yotovava - Твоето дърво е уловило залеза
13.10.2011 21:06
и вероятно няма да го пусне :))))))

Валя
цитирай
5. veselinvalev - Докато
14.10.2011 00:13
четох постинга ти, Кристина, се сетих, че съм виждал дървета, които изглеждат като хора. Ето някои от тях:

http://www.funcracker.com/FunBull/Funny-Pictures/Funny-Pictures/Head-Tree-1464.jpg
http://www.quitor.com/wp-content/uploads/2009/01/tree-like-woman1.jpg
http://hohotyn.com/adult/14.jpg
http://jezzbean.files.wordpress.com/2009/12/draft_lens2040375module10118764photo_1214133593funny-tree.jpg

Е, шеговити са, разбира се, но... шегите са част от дървото на живота, колкото и той да е сериозен. Иначе за плодовете си абсолютно права. Трябва да има плодове. И наистина модерният ни живот, всъщност е доста биологично безплодов живот. Дори се твърди, че ако се запази този отрицателен прираст, който имаме сега, към 2050 г. българите ще сме намалели наполовина.
Поздрави!
цитирай
6. sestra - Вече отдавна почитам дърветата дори повече от хора, приемам ги като учители
14.10.2011 13:52
и ме боли за убийствата им точно като за човеци, близка ми е много темата и ти благодаря!
цитирай
7. planinitenabulgaria - За постинга "Дървото на Живота":
14.10.2011 17:07
Учудваш ме, Госпожо Кристина. Това са мисли не само на вдъхновен човек, но и заявка за премъдрости, които ще чуем от Теб може би скоро.
Брависимо,
Коста
цитирай
8. candysays - @ Валя,
14.10.2011 17:39
няма да го пусне я - защото е красив залеза.. :)
Иначе снимката не е моя, от интернет я взех. Просто нямах толкова подходяща сред правените от мен фотографии.. Както и да е :) Радвам се, че се отби - желая ти приятен и ползотворен уикенд! :)
цитирай
9. candysays - Веско,
14.10.2011 17:48
благодаря ти за коментара. Няма да се плашиш, няма да изчезваме - българите са жилав род :) Само не знам дали ще останем мнозинство в собствената си страна (след време), заради плодовитостта на мургавите ни съграждани.. :(
Иначе - да, трябва да има плодове. Най-различни. И деца, и творби - духовни плодове.. Но наистина е тъжно, че на някои хора е отнет шанса да създават, по различни причини.. Може би е карма, знам ли.. Във всеки случай смятам, че е вярно следното твърдение:
"Щастието е в това да имаш какво да дадеш (от себе си), а не толкова в това да получаваш.." Особено важи за грижите (за другия, за нуждаещия се, за безпомощния..). Можеш ли да се грижиш самия ти, значи си пълноценен, здрав човек. А кой би искал да е безпомощен, да е на мястото на онзи, който само се нуждае, а не може да даде? Макар че всеки може да даде поне нещичко на другите, стига да е духовно силен и да има желание..

Още веднъж - поздрави от мен!
цитирай
10. candysays - Станимира,
14.10.2011 17:51
разбирам те.. Мен ме боли от всяка разруха и унищожение, и може би затова толкова много обичам съзиданието, творчеството - в който и да е аспект на живота..
И аз ти благодаря за коментара. И се радвам искрено, че темата е интересна и за други.. Сърдечни поздрави!
цитирай
11. candysays - Привет, Коста.
14.10.2011 17:59
Много силни думи, благодаря.. Вдъхновен човек съм наистина (е, не през цялото време.. но като цяло), и тая (и утаявам) в себе си отдавна разни прозрения и размисли за нещата във и извън нас, нещата от живота - дали са "премъдри", както казваш (поне някои от тях) или по-обикновени, не винаги мога да преценя.. Но някой ден се надявам да успея да ги оформя в цялости и да ги поднеса на другите (което отчасти - и от време на време - правя и в блога си) - под формата на книга /книги/ и/или нещо друго.. Ще видим. Дано има време, живот и здраве пред мен и онези, които са ми най-скъпи.. и ще успея :)
Поздрави!
цитирай
12. zvezdichka - Дърво, обвито
26.10.2011 14:19
в Любовта - желано, мистично, невероятно красиво, пораждащо копнеж! Това породи снимката в мене.

Харесвам разсъжденията ти Криси, защото има дълбок смисъл в тях! А и самата тема "Дърво на Живот" са скрити толкова дълбочини от всякакво естество.
В библията се говори за дърво на живота, което дава плодове 12 пъти в годината! А се сещам също и за притчата за талантите, в която също се говори за увеличаване на плодовете. Относно това с какви плодове се храним единствено зависи от нас и нашите търсения и от кого тъсим да се напояваме... И дали в нашия кръгозор попада желанието да бъдем добро дърво?
Поздрави!
цитирай
13. candysays - Звездичке,
26.10.2011 19:49
благодаря ти за това, че прочете и коментира! Радвам се, че намираш дълбокия смисъл в разсъжденията ми :)
Сърдечни поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280726
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...