СУ„Св. Климент Охридски”
Философски факултет
Магистърска програма
„Реторика”  
Учебна дисциплина
               „КЛАСИЧЕСКА РЕТОРИКА(ДРЕВНА ГЪРЦИЯ и ДРЕВЕН РИМ”

 Курсова работа    „Т Е О Ф Р А С Т”
ръководител
Проф.д-р Донка Александрова                                              студент
                Георги Димитров Лайков ф. № 35061
                                    София 2012 год                                                                                                                           София 2012г.                ТЕОФРАСТ Теофраст (на гръцки: Θεόφραστος), роден през 370 год пр.н.е.  в Ересос на о-в Лесбос . Починал около 285 год. Ученик на Аристотел. Цялата налична биографска информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на Диоген Лаерций, написана около 400 години след времето на Теофраст. Неговото рождено име е Тиртам, но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ ( „божествен израз"), даден му по предание-
то от Аристотел, заради елегантната му реч.        ТЕОФРАСТ И НЕГОВИТЕ „ХАРАКТЕРИ”   „Тази книжка може да бъде четена и без уводни думи. Независимо, че е написана преди 2 300 години, тя е съхранила въздействието си като малко книги от античността. И ако безсмъртието търпи категоризация, „Характерите” биха попаднали в най-неабст-
рактната и най-невисокомерната категория — те са безсмъртни живо, с непосредст-
веността на всекидневната реч и на реалните човешки жестове. „Богдан Богданов Роден е в град Ерезос на о. Лезбос към 372 г. пр. н. е. Баща му притежава тепавица и като заможните родители на онова време иска сина му да усвои висшата наука. Началото бива поставено в родния град при ритора Левкип. По-късно Теофраст отива в Атина, за да слуша Платон и да остане там до края на живота си. Именно в Платоновата Академия се среща с Аристотел, става негов съветник и участва в основаването на Аристотеловата школа. След смъртта на Александър Македонски(323 г пр. н. е.), когато Атина става център на антимакедонското движение, Аристотел трябва да напусне града. Без да се колебае той завещава школата и библиотеката си на Теофраст. Така авторът на „Характерите” достойно заема това място в продължение на тридесет и пет години до самата си смърт. Аристотел е патронът и теоретикът на школата. Теофраст също има принос, но е по скоро практик, организатор, учен-енциклопедист. Броят на учениците му, твърди Диоген Лаертски, достигнал две хиляди.
            Характерите, които описва Теофраст са тридесет. Това са по-скоро „типове” или „видове”. Заглавието „Характери” е подвеждащо. По-правдоподобно на български език би било например „Отличителни белези на характер(поведенчески типове)”.
            I. Престореният
„Престореността, казано най-общо, изглежда, е склонност да се преиначават и омаловажават неща и думи........... А речеш ли да го видиш спешно, ще те накара да се обадиш друг път. „
Но не и авторът. Между многото приближени на Теофраст има и царе. Но той използва влиятелността си, за да помага на своя роден град, а не за да се меси в политиката на времето си. Спокойствието му на философ е смутено само два пъти. Веднъж го подвеждат под отговорност по обвинение в безбожие за сентенцията „случаят владее света„. И втори път негов „приятел” успява да прокара закон срещу правото да се държат философски школи. Теофраст напуска Атина, но още следващата година законът е отменен, а философът посрещат с овации и огражден с всеобща почит.
            Някои изследователи и критици твърдят, че „Характери” по концепция и структура е роман. Според други са реалистични миниатюри. Нищо като „Характерите” не е било писано.Описания на характери, като човешки черти и белези са се появявали и в други жанрове. Например Омир. Платон „Политичиски характери”, Аристотел-„Реторика”, „Физиогномика”, „Никомахова етика”. Аристотел посажда семето от което описанията на „Характерите” на Теофраст да пораснат.
            IІ. Ласкателят
„Ласкателството бихме определили като липса на достойнство в общуването с хора от което ласкателят извлича полза.”
            Отдаден изцяло на своите занимания, Теофраст няма време и за страсти. „Любовта, казва той, е болест за незаетите души”. Сдържан е, но не е аскетичен.  Като философ той се проявява и в последния акт на живота си — в завещанието си нарежда да не му се прави богато погребение и освобождава робите си. Може да смути само предсмъртната му жалба. Знаем, че не е склопил очи усмихнат като Сократ. Възнегодувал срещу природата, защото едва на преклонна възраст започнал да разбира някои неща, а животът му свършил. Било несправедливо да живеят дълго гарваните, които не можели да направят нищо полезно през дългия си живот.Във всеки случай той не жали за пропиляното време, ако е вярно съобщението на Диоген Лаертски, че оставил 240 съчинения. Вижда се, Теофраст наследил и трудолюбието на своя учител.Съчиненията му следват системата на учителя и обхващат всички страни на знанието — природознание и метафизика, право и реторика, етика и поетика. Дали наистина Теофраст отстъпва във всичко на Аристотел, не може да се знае със сигурност, след като цялата тази грамада от трудове е загубена. Днес се знаят само фрагменти, познати са заглавия („За законите”, „За смешното”, „За комедията”, „За стила”). До нас са достигнали само две съчинения по ботаника и „Характерите”. Може да се благодари на случая, че между оцелялото е и тази книжка. В много средновековни ръкописи присъстват „Характерите”И това говори косвено за   книжката. В текстово отношение „Характерите” са едно от най-зле съхранените произведения на елинската древност.
            IV. Простакът
„Простащината може да се определи като невежество, изразяващо се в неприличие. ... Простакът говори гръмогласно. „
            Определението се покрива и днес с нашата представа за такова поведение.Много  се е спорило по предназначение на тия миниатюри — в такъв вид ли ги е създал Теофраст, или са от друго негово съчинение за комедията. Дали не са скици-модели за реторически упражнения, или са конспект за голямо съчинение, защо в тази поредица са събрани отрицателни типове, не е ли съществувала друга с положителни (може би с трагедийни персонажи). Най-вероятно „Характерите” са галерия портрети, служили за илюстративен материал за загубен трактат по етика и съставящи негова втора част. Понеже връзката с трактата не била много естествена, отделяйки се, те се обособили в самостоятелна книга.
            IХ. Безочливият
„Безочието може да се определи като пълно незачитане на мнението на хората в името на недостойна облага. А безочливият примерно е в състояние да иде да иска пари назаем от човек, когото веднъж е завлякъл.”
            Удивително съвпадение с днешните морални норми. Но защо точно той пише „Характерите”. Защо не по-рано? По времето на Сократ. Отговорът трябва да потърсим вероятно в бързо променящото се по онова време общество в гръцките полиси.Още с походите на Александър човекът се откъсва от полиса и започва да се чуждее от граждан-
ското съзнание и героизма на традиционните митове. „Характерите” са активно звено в тази атмосфера на интерес към реалния човек. Затова въпросът за реализма в тях възниква естествено. Според мен именно реализмът е най-важната черта на произведението.Техният колорит е толкова очевидно реалистичен, че те могат да служат като извор за атинския бит от четвърти век пр. н. е. Този реализъм не е в традициите на литературата на атическата класика.
            X. Стиснатият
„Стиснатостта е пестене на средства, което минава всякаква мярка. „
            Конкретна и точна дефиниция на всеки характер. И тази като другите дава онова съществено, без което житейското, битовото биха прозвучали безмислено.По форма „Характерите” са на границата на художествената и нехудожествената литература. Това, че минават предварително през трактата по етика, през адвокатската реч и може би през реторическото упражнение, не намалява тяхната стойност на реалистически миниатюри.
            XІІ. Нетактичният
„Нетактичността е липса на усет кога, какво не трябва да направиш, което дразни хората. Нетактичният например, идва при тебе да сподели нещо, когато си най-зает. Прави серенада на приятелката си точно когато е простинала и я тресе. . Призоват го за свидетел по някое дело, явява се след произнасянето на присъдата. Способен е да доведе купувач, който ще ти плати повече, след като си продадал стоката.”
            „Характерите” могат да се приемат и използват като модели за реторически упражнения. Всеки би могъл да се опре на някой от тях и да се представи от към най-добрата си светлина.Въвеждащата дефиниция не е абсолютно свързана със следващата скица. Но дали имаме право да я пропуснем , да изоставим умозрението, за да подчертаем пластиката?
            XVІ. Суеверният
„Така или иначе, може да се каже, че суеверието е боязън от божиите сили. А ето какво прави суеверният. Като му мине котка път, чака да премине човек или хвърля три камъка през пътя и тогава пресича.”
            Теофраст е уловил едно друго общо понеже не е преиначил нито една подробност. Тъй той е създал един характер повече, а именно общия тип на епохата. Почти във всеки характер се прокрадват неговите черти — подвижен, хитър, загрижен за паричните си дела, настроен търговски, пестелив и груб. Ако го наречем с прозвище от друго време, това е еснафът–буржоа. Присъствието му се усеща в химерите на самохвалеца, в думите на злословеца и неприличните деяния на простака. Не можем да твърдим, че отношението на Теофраст към него е открито отрицателно. Тонът е добродушен, настроението либерално. И все пак достатъчно е да проследим кое Теофраст счита за прилично и кое не, за да открием наличи-
ето и на оценка. В тази оценка е осъдено не богатството, а материалната заинтересованост, в която липсва мярка и приличие.
            XХІ. Суетният
„Суетността, изглежда, е дребнав стремеж към първенство и отличие”
         Ако в нещо предимството на Теофраст е безспорно, то е, че неговата книжка е смешна. Разбира се, не на всички смешни места ще се разсмее съвременният читател. Може би „Характерите” биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие, способност за метаморфоза. И бъде ли достигнат, доставя по-дълбока наслада от обикновения смях — човек се усеща реално безсмъртен, способен да възкреси вкуса на хора, живели преди хилядолетия. Итака до последния типаж.
            „XХХ. Користолюбивият
Користолюбието е страст към чест и облага, без оглед на чест и достойнство”
            Ето го, това е битовия морал на античното общество, нравствената същност на гърците. Теофраст без злоба, закачливо подтиква и показва какви не трябва да бъдат хората уважаващи себеси. Почтените и достойните. Да бъдеш добър в това което искаш и едновременно с това да станеш нравствено богат гражданин.                                                            К Р А Й               Библиография:
1. Богдан Богданов-„Характерите на Теофраст”
2. Донка Александрова-„Основи на реториката”
3. „Характери”, Теофраст, превод от гръцки Богдан Богданов