Михай Еминеску – последният романтик в европейската поезия

                                               

                           

                          Михай Еминеску

ЕЗЕРОТО

Михай Еминеску


Синьо езеро в гората,
цяло в лилии жълтее,
с бели кръгове водата
сънно лодката люлее.

Край брега вървя и чакам
как тръстта ще се разгърне,
да излезе тя из мрака
влюбено да ме прегърне.

В лодката да скочим двама,
да шуми край нас водата
и в мечтания унесен,
да изпусна аз веслата.

Под луната към безкрая
лодката ни да заплува,
да шепти тръстта в омая,
дъх водата да милува.

Но не идва тя… Къде е?
Сам въздишам, страдам скрито.
Синьо езеро немее,
с жълти лилии покрито.

1 септември 1876

превод: Мария Грубешлиева
    

ОБИКНАЛ ТАЙНО
Михай Еминеску

Обикнал тайно, любех мълчаливо
и в думи не превръщах страст и нежност,
че в твоите очи една безбрежност
от пламенни желания откривах.

Но повече не мога. Властна сила
облича в слово светлата загадка
и ме зове с жаравата си сладка
една душа, душата ми открила.

Аз тръпна цял от болка непозната,
на устните ми – жажда негасима.
Разплиташ ти, дете, коси от злато,

в дъха ти полъх от ливади има,
с една усмивка пияниш душата.
Спри болката ми ти… Ела, любима.

ХII, 1883

превод: Емилия Захариева

ДРЕМЯТ ПТИЦИТЕ…

Михай Еминеску

Дремят птиците в гнездата,
чер, елакът сън започва,
в звезден въздух спи земята…
Лека нощ вам!
Тихият и топъл вятър
пипна ручеят за кратко,
спят в градинката цветята…
Спете сладко!
В яза лунен и бездънен
дреме лебед белоснежен,
ангелче прелита сънно -
безметежно…
Само месецът самичък
горе блика лъчерого…
Блян, хармония е всичко! -
Сбогом! Сбогом!

Превод : Нико Стоянов

Тук: Биографични бележки за Михай Еминеску   http://literaturensviat.com/?p=2365

                                     ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!!

Красота и нежност...наситена с разноцветна романтика!

Да, "Блян, хармония е всичко! " Ето как описва Рая, Михай Еминеску:
“Моят свят е долина, заобиколена от непристъпни скали – истински крепостни стени в морето – и нито една жива душа не може да проникне в мястото, където живея. Единствен указател е подвижната скала, закрила входа на пещерата – коридор към вътрешността на острова. И ако не беше тази пещера, човек би помислил, че островът е просто грамада от голи и мъртви скали и камъни. А всъщност… Наистина огромни, подобни на черни стражи, гранитни скали са заградили дълбоката, обсипана с цветя, лози и дъхави високи треви, долина, разположена под нивото на морската повърхност. А над този красив, пъстроцветен килим се е издигнал рояк от летящи твари. Жужукащи пчели, блестящи твърдокрили бръмбари, сини копринени пеперуди… По средата на долината е езерото, чиято огледална повърхност е отразила сенките на тръстиките, тревите, ракитите. А в центъра на самото езеро има друг, мъничък остров. На него – портокалова горичка, а в нея – пещера. Тази пещера превърнах в свой дом и пчелин. Засадих много цветя и започнах да отглеждам пчели…”

Хубав ден, мила Каталина!

Поздрави, Ати!

Благодаря, Галин!
Еминеску е отбелязал: "Ако геният не познава смъртта и името му не се поддава на нощта на забравата, от друга страна, обаче, на земята той не е способен да ощастливи някого, нито е способен да бъде щастлив. Той не познава смъртта, но не познава и щастието..."

Хубав да е и твоят ден и на всички, които днес празнуват!

Душа - застинала в миг на съзерцание и тиха копнежност; душа - притихнала в бляна ...

Синьо езеро немее,
с жълти лилии покрито.

Благодаря ти за споделените стихове, за музиката; толкова е хубаво!
Светъл празничен ден, мила Ати!

Благодаря ти за това невероятно усещане на живота,
с поезия и музика ... Прекрасен пост ...
Поздрав сърдечен с пожелание за щастлив ден, мила Ати !

МИХАЙ ЕМИНЕСКУ – КЛАСИКЪТ НА РУМЪНСКАТА ПОЕЗИЯ
Михай Еминеску, румънски поет – романтик, класик на румънската литература, е роден на 15 януари 1850 г. /връстник е на Вазов/ в Ипотещ, на 8 км. от гр. Ботошани, Северна Молдова, като седмо дете на сравнително заможни родители. Истинското му име е Еминович. Произходът на рода му е забулен в легенди. Прекарва първите си години като селско дете сред природата и под влиянието на фолклора. Юношеството му е тревожно заради конфликти в семейството. Получава начално образование в старинния град Черновци, Украйна. Прекъсва ученето си няколко пъти, за да ходи на турнета с театрални трупи. Литературния си дебют прави на 16 години в румънското списание “Фамилия”, издавано в Будапеща. Подкрепян от родителите си, Еминеску учи философия във Виена от 1869 до 1872 и в Берлин от 1872 до 1874, но не получава диплом. В Берлин превежда такива философи като Кант, който остава негов любим философ, и Конфуций. Пише патриотични стихове, по-късно – любовна лирика, както и философска поезия в християнските традиции, но приживе публикува малко. В ранния период на творчеството му /1866 – 1873/ сериозно влияние му оказват Шекспир и Байрон. Завърнал се в родината си през 1874 г., започва да събира румънски фолклор. Работи като уредник в университетска библиотека, училищен инспектор, суфльор. По това време той е под влиянието на политическия и естетическия кръг “Юнимеа” /Младост/. През 1877 г. Еминеску отива в Букурещ, където работи като щатен редактор във вестник “Тимпул” /Време/. От този период е дружбата му с критика Титу Майореску, наричан румънският д-р Кръстев. Съдбата на Еминеску е трагична. Живее най-често в бедност. Активната му журналистическа дейност продължава от 1877 до 1883. Заболява през 1880-те г., вероятно във Виена, от сифилис, което го довежда до умопомрачение. До 1889 г. поетът живее в драматично редуване на яснота и лудост. Умира на 15 юни 1889 г. в психиатрията на Букурещ, едва 39 годишен. Оставя стихотворения, поеми, разкази, новели, роман, критика. За съдбата на поета дава представа преведената и на български “Животът на Еминеску” /излязла у нас през 1971г./ от Джордже Калинеску /1889 – 1965/. На български негови творби са превеждани от Стоян Бакърджиев, Радой Ралин, Никола Инджов, Димитър Симидов, Иван Радоев, Емилия Захариева, Иван Коларов, Вътьо Раковски, Димитър Василев, Димитър Пантелеев, Севда Костова, Йордан Стратиев, Огнян Стамболиев и др.
За биографичната справка е използвана статията на Енчо Мутафов “Трима балкански писатели или за балканския тип писател”, 1973 и др.

Покой, смирение... и вълненията на една душа!
Честит празник, Ати! :)

Михай Еминеску е най-великия и известен поет на румънската литература. Той е от този ранг творци, който би правил чест на всяка нация и всяка култура.
Странно, че в България не е широко популярен, мжду впрочем както и за сръбския най-голям поет Йован Дучич знаят само специалистите.
Това го отдавам, преди всичко, на не особено добрия климат на добросъседство и приятелство на Балканите в миналото. А даже и сега.

Поздрави за отличната идея да бъде припомнено това голямо име на съседите ни! И то по един красив начин. С един бляскав спектакъл от прекрасни стихове, изискана музика, цветя и нашата искрена възхвала.

Благодаря за романтичния постинг!

ПРЕКРАСНА ПУБЛИКАЦИЯ !!!! БЛАГОДАРЯ !

много... и красиво поднесени...
благодаря ти, Ати..

Мила Мег,
Ето още едно негово стихотворение! Поздрав за теб!

КАКВА ДУША…

Каква душа съм наследил
от моите деди,
та в себе си да побере
световните беди?

Каква душа от камък твърд,
та в свойта глъбина
надеждата да приласкай
след мъка и злина?

И как след толкова тегла
за своя дял нехай?
Вълни на вечното море –
при вас е моят край!

1880 г.

http://literaturensviat.com/?p=3694

Благодаря, Танечка! Ето поздрав и за теб!

ГЛАСЪТ НА МИСЛИТЕ…

На мислите гласът и той заспива -
остават чувствата ни светли само.
Ела!… Крещи гласът на любовта ми.
Или в тъмите всеки звук попива?

От тъмните многогодишни ями
очите ти нощта събуждат сива.
Душата ми ще те познай - красива,
изгрей под свода син над мойто рамо.

П олека - без въздишка и без слово,
на любовта си миглите небесни
склони и тихо докосни ръката.

В съня си ще сме заедно отново,
в съня ни вечен или в мойта песен,
изгубена, но моя, обич свята!

Михай Еминеску

http://literaturensviat.com/?p=60350

Благодаря, Санде, за коментарите, които допълват представянето на Михай Еминеску!
И още нещо за него споделено от Огнян Стамболиев, един от големите български румънисти:
"Еминеску искал да предложи на правителството система за всенародно просвещение в момент, когато четири пети от населението на страната не знаело да чете и пише. Стремял се да обърне вниманието на румънската общественост към наболелите проблеми на деня, да облекчи съдбата на своя народ. Като публицист винаги откликвал на страданията на масите, но не можел да намери верния изход и в отчаянието си често се обръщал към миналото, за да открие отговора на непрекъснато вълнуващия го въпрос за бъдещето на човечеството и на Европа. В прочутото си стихотворение «Император и пролетарий» ни е оставил едно от най-патетичните в цялата европейска литература свидетелства на протеста на потиснатите против експлоататорите: «Сринете строя гнусен на алчност и неправда/ строй, който ни разделя на беден и богат!…»Водещи теми в поезията на Еминеску са любовта и природата. За да избяга от ненавистната му действителност, той често излива мъката на своята чиста и благородна душа в прекрасни пейзажи и любовни стихове. Нито един румънски поет не е възпял като него румънската природа, не е почувствал тъй дълбоко връзката й с румънския народен гений."

Благодаря! Това подбрах за теб!
ИЗГРЕЙ

О, майко ти, светице на тъгата,
изгрей като звезда, да коленича
пред теб, която чакам и обичам,
която оживяваше в мечтата.

Аз ще посрещна твоя взор магичен,
ти мойто чело докосни, главата -
виновна е и грешна е душата -
надеждата за смърт не ми обричай.

Изгубвам се в страдания без мяра,
сред нищото изчезвам аз безследно,
безсилен - падам, тежка орисия.

Върни ми младостта - и дух, и вяра,
яви се сред съзвездията бледни
и пак ще те боготворя, Мария!

Михай Еминеску
http://literaturensviat.com/?p=60350

Благодаря! Този поздрав е подходящ за теб, момче!!

От стотици платноходки
Михай Еминеску

От стотици платноходки,
в бяг напуснали земите,
колко ли на смърт ще водят
ветровете и вълните?

Птиците - във полет хубав
дето все над нас прелитат -
колко ли от тях погубват
ветровете и вълните?

Ако тичаш, ако гониш
щастието и мечтите,
ще те следват неотклонно
ветровете и вълните.

Твойта мисъл неизбежно
в песните остава скрита.
Съпровождат й летежа
ветровете и вълните.

http://literaturensviat.com/?p=61181

Благодаря, Ивоки! Още нещо прекрасно от Михай Еминеску.

ПТИЧКИТЕ СЪНЛИВИ

Към гнездата си сънливи
птичките се връщат вече
и сред вейките се скриват.
Лека вечер!

Притъмняла, спи гората,
само извори нашепват,
сред градините цветята
спят, не трепват.

По водите плува лебед,
към тръстиките запътен.
Ангели да бдят над тебе
във съня ти!

И над тая нощ красива
месецът възлиза вече.
Всичко сън щастлив заспива.
Лека вечер!

Декември 1883 г

http://literaturensviat.com/?p=64017

Благодаря, Мариники! Това подбрах за тебе от Михай Еминеску!

И ако

И ако кленът зашуми
в стъклата ми стъмени
то значи, с теб не сме сами,
макар и разделени.

И ако езерната глъб
звездите озаряват,
то значи, бистрата ми скръб
с лъчи успокояват.

И ако кротко заблести
зад облака луната,
то значи, в мен живееш ти
недостижима, свята.

13-25 ноември
1883 г

http://literaturensviat.com/?p=64225

но и за третия клип. Това е най-съвършенното изпълнение на последния каприз на Паганини. Дори пианото - в случая напълно ненужно! - не му пречи.
Честит Имен ден!
Коста

Благодаря!
Това е за теб, заради любовта към природата. Един прекрасен клип с песен по стихове на Михай Еминеску.
http://vbox7.com/play:f67ecacc?p=favourites&id=1925943&order=date

... за стиховете, снимките и прекрасната музика !
***
ВЕЧЕР НА ХЪЛМА

Вечер звучи рогът овчарски потайно,
хълмът черней, греят звездите сияйно;
бистри води с тих плач от извора бликат,
моя любов, ти под салкъма ме викаш.

Светъл кръжи горе големият месец,
погледа той светли искри е донесъл;
влажни звезди ведрия свод озаряват,
в твоята гръд мили мечти затуптяват.

В тъмен керван облакът облак настига,
стари къщя стрехи нагоре издигат;
вятър скрипти в сухи едни геранила,
пее кавал, здрач вечерта задимил е.

С морни ръце носят косите косачи,
екне край тях старо клепало във здрача,
древният звън в тихата вечер минава,
моята страст тлей като силна жарава.

Скоро съвсем стихва селцето, полята,
бързам към теб, стъпвам със стъпка крилата;
заедно с теб цяла нощ ний ще стоиме,
ще ти шептя как те обичам, любима.

Твойта коса в мойта коса ще заспива,
твойто сърце с мойто сърце ще се слива.
Няма цена нощ като тази богата,
своя живот аз бих отдал за отплата!

1 юли 1883 г.

Превод Никола Инджов

[quote=vilish]... за стиховете, снимките и прекрасната музика !
***
ВЕЧЕР НА ХЪЛМА

Вечер звучи рогът овчарски потайно,
хълмът черней, греят звездите сияйно;
бистри води с тих плач от извора бликат,
моя любов, ти под салкъма ме викаш.
..........

Благодаря, Вили! Хубав съботен ден!!

Насладих се на постинга ти! Благодаря! :)

И красота, и музика, и очарование. Насладих се, Ати, благодаря. Спокойна вечер!

Благодаря ти за прекрасните стихове!
Поздрави за хубавата музика и картини, които си подбрала!
Приятна вечер!

Много нежни стихотворения. Приятно ми беше да почета на фона на красивия изгрев отвън.

Светла, благодаря ти, че се отби!
Хубав ден!!

Мая, отбивай се, когато намериш време, в минутите на отдих. Благодаря ти, за хубавите думи! Заслужават ги творците.

Хубав ден!

Благодаря, Раде! Очаквам с нетърпения отново да се докосвам до красотата на твоята цветна градина.

Хубав ден!

Марти, за това се реших да го представя на страничката ми. Малко познаваме творците на съседните нам народи.

Хубав ден!