Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Постинг
05.06.2013 23:19 -
За прошките и хората. Без повод...
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5456 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2013 11:25
Прочетен: 5456 Коментари: 2 Гласове:
21
Последна промяна: 07.06.2013 11:25
Да споделя нещо с вас отново.
Не съм злопаметен човек. Лесно забравям лошото и прощавам, не тая обида в себе си за дълго, макар че съм доста чувствителен човек. Има една причина за това - зная /по себе си/, че да си човешко същество е сложно нещо. Трябва да балансираш между много неща, и вътре в себе си, и извън себе си, по фин начин, а и хората често пъти неволно причиняват болка на другите. Понякога дори не разбират, че са го сторили... Като знаеш това е лесно да прощаваш.
Помня обаче добрите думи и доброто въобще. Почти винаги, струва ми се. Може би завинаги... Мога да разкажа дребни /но не и за мен, щом ги помня/ случки, нищо че са били отдавна. Времето няма значение по отношение на Доброто, което сме направили и което са сторили за нас.
...Самата аз забравям често много неща, които съм направила и които други помнят с добро. Е, не всичко забравям, но доста неща... И мисля, че така трябва да бъде. Но ако сгреша спрямо някого с нещо - много ми тежи и дълго помня... С горчивина. Трудно прощавам на себе си. Най-трудно...
И мисля, че така е добре.
/снимка- интернет/
ПРИТЧА
Двама приятели се загубили в пустинята, вървели под палещото слънце, а имали вече съвсем малко вода. В един момент горещината станала толкова силна, че трябвало да изпият и последните глътки. Тогава един от двамата ударил шамар на другия. Удареният, въпреки болката, не казал нищо, но написал върху пясъка: "Днес моят приятел ме удари". Учуден, приятелят му не казал нищо, извинил се и двамата продължили пътя си. На следващия ден, те стигнали до един оазис. Веднага щом пристигнали, влезли да се изкъпят. Но внезапно този, който бил писал върху пясъка, загубил съзнание и започнал да се дави.. Тогава приятелят му скочил във водата и го извадил на сушата. След като се съвзел, спасеният взел един камък и издълбал върху него следните думи: "Днес моят приятел ми спаси живота". Тогава този, който бе ударил плесницата и бе спасил приятеля си, го попитал: "Когато те зашлевих, ти писа върху пясъка, а сега - върху камъка. Защо?" Тогава първият му отговорил: "Когато някой ни наранява, трябва да пишем върху пясък, където "вятърът на извинението" може да го изтрие. Но когато някой ни направи добро, ние трябва да го запишем върху камък, където никой вятър не би могъл да го изтрие." Научи се да описваш болките и обидите върху пясък, а радостите - върху камък.
Неизвестен /поне за мен/ автор
Не съм злопаметен човек. Лесно забравям лошото и прощавам, не тая обида в себе си за дълго, макар че съм доста чувствителен човек. Има една причина за това - зная /по себе си/, че да си човешко същество е сложно нещо. Трябва да балансираш между много неща, и вътре в себе си, и извън себе си, по фин начин, а и хората често пъти неволно причиняват болка на другите. Понякога дори не разбират, че са го сторили... Като знаеш това е лесно да прощаваш.
Помня обаче добрите думи и доброто въобще. Почти винаги, струва ми се. Може би завинаги... Мога да разкажа дребни /но не и за мен, щом ги помня/ случки, нищо че са били отдавна. Времето няма значение по отношение на Доброто, което сме направили и което са сторили за нас.
...Самата аз забравям често много неща, които съм направила и които други помнят с добро. Е, не всичко забравям, но доста неща... И мисля, че така трябва да бъде. Но ако сгреша спрямо някого с нещо - много ми тежи и дълго помня... С горчивина. Трудно прощавам на себе си. Най-трудно...
И мисля, че така е добре.
/снимка- интернет/
ПРИТЧА
Двама приятели се загубили в пустинята, вървели под палещото слънце, а имали вече съвсем малко вода. В един момент горещината станала толкова силна, че трябвало да изпият и последните глътки. Тогава един от двамата ударил шамар на другия. Удареният, въпреки болката, не казал нищо, но написал върху пясъка: "Днес моят приятел ме удари". Учуден, приятелят му не казал нищо, извинил се и двамата продължили пътя си. На следващия ден, те стигнали до един оазис. Веднага щом пристигнали, влезли да се изкъпят. Но внезапно този, който бил писал върху пясъка, загубил съзнание и започнал да се дави.. Тогава приятелят му скочил във водата и го извадил на сушата. След като се съвзел, спасеният взел един камък и издълбал върху него следните думи: "Днес моят приятел ми спаси живота". Тогава този, който бе ударил плесницата и бе спасил приятеля си, го попитал: "Когато те зашлевих, ти писа върху пясъка, а сега - върху камъка. Защо?" Тогава първият му отговорил: "Когато някой ни наранява, трябва да пишем върху пясък, където "вятърът на извинението" може да го изтрие. Но когато някой ни направи добро, ние трябва да го запишем върху камък, където никой вятър не би могъл да го изтрие." Научи се да описваш болките и обидите върху пясък, а радостите - върху камък.
Неизвестен /поне за мен/ автор
Търсене
За този блог
Гласове: 52624
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
