Това ще е постинг с някои мои мисли от по-ново време...
Няма да са на тема "политика", не защото никак нямам такива (дори аз, аполитичния човек напоследък имам, и няма как да е другояче след едномесечни протести в града, в който съм), а защото нямам сили и желание да споря с разни хора на друго мнение, различно от моето. Аз чужди мнения търпя, но невинаги търпят моето, та ще си замълча разумно по темата. И без това въобще не ми е сред любимите. Тя е едно "необходимо зло"...

Ще публикувам и тук някои мои мисли, споделени с Фейсбук-приятелите ми, които пък редуцирам от време на време, после пак добавям нови и така... Повече там споделям в момента, особено по-кратки размисли, обаче вярвам, че привързаността ми към блог.бг ще е по-трайна във времето и един ден пак ще надделее :))

Ето ги и конкретните ми мисли от тази година:

Толкова много обичам да подарявам... Винаги е било така. А напоследък успявам наистина да правя много подаръци. Почти всеки ден, на най-различни хора. Това ме прави щастлива. Целия си живот да можех да превърна в подарък, най-щастлива щях да съм... Но не всичко може. Животът, както и душата, са нещо свое, нещо лично, което и да искаш не можеш да дадеш другиму. Можеш само да споделиш... Което не е никак малко впрочем.

~
Когато се раждаме на този свят, се раждаме и за света на болката, за света на земните радости, за света на природата и този на градовете, за света на сложните човешки взаимоотношения и така нататък, и така нататък...
Когато се раждаме на този свят, се раждаме за много светове едновременно.

...А когато умираме за този, се надявам, че се раждаме за Онзи свят. Отново...
Надявам се...

~

Колко е уютно у дома в такова време [валеше сняг тогава]. Книгата, чашата, нощната лампа, спящото дете... И снежинките навън, които прииждат и пречистват сякаш... Човек може да чете, да пише или просто да гледа през прозореца навън... Или навътре, в себе си.....

~

Вярата е като врата, през която от една малка и тъмна стаичка, подобна на затвор, прекрачваш в истинския, светъл и широк свят - без граници, с безброй възможности и един безкраен хоризонт напред...

~

Човек е най-силен, когато има нещо хубаво да даде от себе си, осъзнал го е и има волята да го направи. Тогава бъдещето значи: "имам нещо да дам..." (еди-какво си) и като всяка сутрин се събуждаш с тази мисъл, колкото и живот да ти остава на този свят, все имаш чувството, че ще е хубав........
И че нищо няма да успее да те извади от равновесие. Докато имаш тази воля..... Тогава животът става истински. И дишаш, и присъстваш, там, където си, истински.
За мен той вече стана или поне става такъв. За другите не зная... Но със сигурност има още такива като мен :)

~

Днес излязох на разходка по залез слънце, със сина ми и съпруга ми, близо до дома ни. И преди ми се е случвало, пак през лятото по залез слънце, на разходка по същите места, (макар че тогава съм била сама) да се почувствам така - много щастливо, без видима причина. Много леко и еуфорично дори, с очи и сърце, препълнени с красота и живот... Сякаш някой ми показва в тези моменти живота (и моя включително), и нашия свят въобще, през други очи и те ми се струват изведнъж много по-необикновени, по-ярки, по-прекрасни... И този нов поглед към всичко ме кара да се чувствам така щастлива, че ми е трудно да опиша с думи състоянието. Но е много истинско. Някой фокусира очите ми върху правилните неща, и ми прелива много, много сили и желание за живот. Сякаш наистина на Слънцето живеят някакви светли, напреднали същества, както твърди Дънов например, и аз понякога успявам да уловя посланията им някак, без да го търся в конкретния момент. Истински прекрасно и вдъхновяващо е...
[Беше 22-ри юни, Задушница]

~

Никога не спирам и не се отказвам, докато не видя "светлината в края на тунела". Как да се откаже човек по средата на пътя, изгубен в тъмното? Тунелът не би имал смисъл, без светлината в края му... И се радвам, че съм такава. Иначе нямаше да съм "тук и сега"...

 ~

Може да обичам и да се възхищавам на много хора /от някои и се уча/, но нямам нужда да отразявам светлината на когото и да е. Имам си своя собствена, с която да светя.

Туй последното е с днешна дата :)

П.С. Бъдете здрави, щастливи и обичани! Това е от мен засега :)

Това си беше докосване до една слънчева и мъдра душа, а подобни докосвания, макар и виртуално случващи се, винаги ме правят щастлива!
Поздрави и приятна вечер! :)

Наистина се радвам, че си била щастлива тук, при мен и моите мисли...
Приятна вечер и от мен! И прегръдка, макар и виртуална... :)

"...нямам нужда да отразявам светлината на когото и да е. Имам си своя собствена, с която да светя. "

Така е!

Поздравления, Криси! *

к.к.