Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2013 15:17 - 32 обиколки около Слънцето...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5131 Коментари: 7 Гласове:
13

Последна промяна: 11.12.2013 12:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Току-що навърших 32 години :)

Чувствам се прекрасно в живота си и сега живея, за да давам от себе си...

Това са мои отговори... на вечни въпроси, зададени пак от мен за проекта ми "Един от нас споделя..." Мислех преди време да напиша едно друго, макар и подобно на това, "интервю със себе си", но може би по-нататък...

Тук е оригиналът на интервюто.


В какво вярваш?

Вярвам в силата на Любовта – творческа, лечебна и всякаква друга... Вярвам, че това е най-голямата и истинска сила във Вселената. Както е казано: „Бог е любов.” В това вярвам най-вече. Човек, който живее чрез и заради любовта си е възможно най-силен. И вътрешно красив... Вярвам в още много неща всъщност. Почти във всичко! Такъв човек съм, че допускам всичко за възможно, а после сверявам с житейския опит (моя и на другите хора), доколкото мога. Не бързам нищо и никого да отхвърлям... Вярата е най-могъщата движеща сила на света, заедно с Любовта. Дори и да не изглежда така на пръв поглед. В това вярвам.     -          Вярваш ли в хората?

-          Да, вярвам в хората. Невинаги съм вярвала, но сега вярвам. Всъщност да вярваш в някого, до голяма степен означава и да го обичаш... Вярвам в човека най-точно казано. В потенциала, заложен в човека - в него има нещо наистина велико, макар че за съжаление не са много хората, които разгръщат чрез живота си този потенциал. Моята вяра е същата като на Вапцаров и Достоевски... Както и да звучи – чувствам ги много близки, като сродни души. Има и още няколко творци, наред с тях (главно музиканти, певци) които наричам пътеводни светлини по пътя ми. Тяхната светлина е била за мен като ориентир в мрака, когато съм минавала душевно през него. И сега, на свой ред, аз искам да бъда същата такава пътеводна светлина за други, по техния път. Чувствам, че вече мога. Заради силната ми вяра и обичта, която напоследък изпитвам към хората... Разбирането, което притежавам вече... Затова и започнах този проект – той е най-висш израз на вярата ми в хората и на чувството, което имам към тях. На емпатията, която изпитвам. На желанието ми да ги разбера по-добре. И да им вярвам още повече. Мисля, че вяра като моята служи до голяма степен и за баланс на всичкото неверие и скептицизъм, които изпитват много други хора към себеподобните си. 
     Разбира се, има и хора, които не заслужават вяра/доверие, но мисля, че те са малцинство, също като великите личности. У мнозинството има нещо красиво и заслужаващо обич и вяра също, като у великите, но е може би малко по-мъничко, по-трудно разпознаваемо и "покрито с прах"... Но вярвам, че това болшинство заслужава вяра, и към него трябва да се подхожда с много голяма любов, разбиране и способност за прощаване - и то сигурно ще развие един ден своя потенциал за нещо по-добро. Това вече се случва, струва ми се... Всъщност всеки заслужава прошка, стига да се осъзнае и разкае искрено, каквото и да е извършил. Вярвам, че всеки заслужава втори шанс и е равен с другите, по някакъв начин...

  -          А в себе си?

-          Случвало ми се е да губя вяра в себе си, но като цяло вярвам истински в себе си. Най-тежко е да не вярваш и да се съмняваш в себе си. Без всяка друга вяра може някак да се живее, но без тази... животът става ад.  Впрочем случвало ми се е да вярвам в някого дори повече, отколкото в себе си. Значи и съм обичала някого повече, отколкото себе си. И сега е така, всъщност. Това го мога, наистина... Това е моят начин да обичам. -           
      Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

   Най-хубавите моменти в живота ми са подобни на най-хубавите на повечето хора – запознанствата с най-близките ми хора, в това число и с моя съпруг, сватбата ми, раждането на сина ми през ноември 2011... Прибирането у дома понякога, възстановяването и радостта след „болни” моменти и трудни периоди... Такива неща. Тази година обаче – 2013-та - е първата, в която, като цяло, се чувствам много добре. Успях да направя наистина добри неща, да присъствам през повечето време „тук и сега” за първи път в живота си, както и да олекотя в максимална степен товарите, които носех преди и ме бавеха по пътя ми. Всъщност от последното произтекоха добрите неща. Просто си повярвах отново и започнах да действам, без излишни колебания, и нещата започнаха да се случват, при това с лекота :-)         А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

   Преживяла съм някои наистина много трудни периоди в живота си. Детството и младостта ми бяха неспокойни и изпълнени с тревоги и болки, които изцеждаха всичките ми сили и ми се налагаше просто да оцелявам, вместо да градя нещо хубаво, което винаги е било моя цел и мечта. Преживях какво ли не през онези години... Не знаех какво е безгрижие нито в училище, нито в университета... Но може би най-трудното нещо, което ми се наложи да направя, бе раздялата след 4-годишна връзка с човек, когото обичах и който ме обичаше истински... Много трудно решение, което изстрадвах дълго време. Но не съм изоставяла никога, никого. Колкото и трудни моменти да съм имала. Аз съм изключително верен човек – като войник, който изпълнява дълга си, дори и през сълзи... Споделяла съм много искрено  и тук за най-трудния ми период - около 20-годишната ми възраст. Някак успявам да се справя с всичко, с което ми се налага. С малко, но незаменима помощ отгоре... 
 
  -          За колко време напред мислиш?

-          Вече и аз не съм сигурна... Преди, когато не бях щастлива, ми беше трудно да мисля въобще за бъдещето, а сега се опитвам понякога да мисля за него по един спокоен и разумен начин, но зная, че няма особен смисъл от дългосрочно планиране на каквото и да е – животът е твърде непредсказуем. А и крехък, за добро или зло... Искрено се надявам бъдещето да е по-добро за всички.     -          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

-          Мъдрите казват, че времето на човек никога не стига за всичко, което иска да направи, но стига за най-важното. Мисля, че са прави. Но има и друго... Един буден човек, стремящ се към съзнателен и съзидателен живот, е същество, протегнало ръце към Безкрая... А Безкрая и Времето са несъвместими понятия. 
    Когато си открит за Живота и го живееш с любов и с красиво любопитство, просто няма как да ти стигне времето (на един човешки живот) за всичко. Дори за всичко важно, струва ми се... Микеланджело например е творил до 90-годишна възраст, тоест до края на живота си, и е сигурно, че ако е имал още време на този свят - още е щял да твори...
    -         Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

-          Не, наистина няма такова място. Зная, че има много красиви места по света, а и извън неговите предели, които си заслужава да бъдат видени и преживени, и които бих посетила. Но никое място не държа да посетя непременно. Чувствам се най-добре у дома. Пътуванията в пространството наистина не ме вълнуват особено. По-скоро се вълнувам от разстоянието и пътуването между две човешки сърца... Между две съзнания... Сигурно затова тъкмо аз се заех с този необичаен проект.     -          Обичаш ли Живота?

-          Научих се да го обичам. Имала съм много трудни моменти, в дълбока изолация и чувство на самота и тогава наистина ми се е искало да си тръгна оттук... Не разбирах живота. Виждах много болка в него, която повечето хора познават по един или друг начин. Но с времето някак разбрах, че той е много по-дълбок и многопластов, отколкото си мислим и че съдим за него обикновено прибързано, както казва и Петър Дънов. Всъщност той не е нито толкова черен, нито толкова чудесен и розов, колкото си мислят хората понякога – сполетени от голямо щастие или нещастие. Ние най-често го мразим или обичаме, според това, което ни се случва. За някои може би е скучен или дори безразличен понякога... Но вече зная, че той е не просто пъстър, а безкрайно дълбок. Неизчерпаем... И за мен е нещо свято, висша ценност. Какъвто и където и да е. На този или онзи, или на който и да е друг свят – той е едно и също нещо, макар и най-различен – той е Живот. Да си жив значи, че те има... Под една или друга форма. Той е единственото, което истински имаме. Или поне най-важното... И трябва да бъде пазен. Трябва да бъде уважаван. Глътката въздух... Случва се понякога човек да копнее дори за нея... Да я осъзнаваш и оценяваш истински – това е велико! Като в безсмъртното стихотворение на Вапцаров „Вяра”... Лесно е да обичаме или мразим живота, според временните обстоятелства. Но аз мисля, че сме призвани да се научим да го ценим, уважаваме и разбираме в дълбочина, доколкото можем. Вярвам, че в това се състои огромна част от задачата ни на този свят и е достатъчно основателна причина да сме тук. Тук и сега... Струва ми се, че Животът, както и Любовта, която го ражда, единствени заслужават статута на абсолютна стойност и ценност, сами по себе си. Според мен най-добре правят хората, които изграждат и възпитават в себе си известна дисциплина и уравновесеност на отношението си към Живота. Само такива хора само могат да бъдат постоянно нужни и полезни на другите, защото не са така зависими от обстоятелствата, а намират здрава основа и опора в себе си. „Един живот желан и нужен”, както е казал поета... Според мен, да направим такъв Живота (си) – в това е до голяма степен смисълът му.   -              -          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

-         Предизвикателство, дълг, емоция...    
 Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата ми, че всичко трябва да има своя смисъл, дори и да не го виждам и разбирам в даден момент. Никога не спирам да го търся и да вярвам, че го има... Иначе не бих могла да живея въобще. Това е една вътрешна опора – най-добрата, която познавам. А понякога и любопитството да разбера какво ще донесе утрешния ден... Стара истина е, че след студа и бурята отново следва топлина и Слънце... Всъщност, случвало ми се е и да губя всякаква надежда и памет за това, че ще последва някога "топлина и Слънце", както се изразих, но пак съм успявала някак да продължа да живея... Мисля, че на повечето от нас е твърде силен инстинктът да търсим Живота - дори да трябва да го търпим понякога, когато е непоносим и е болезнен за нас.     -         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

-         Аз съм много емоционален човек. Това е мой личен избор, вярвам. И като така емоционална натура, естествено познавам цялата гама от човешки емоции. Или почти цялата... Някои от тях обаче - например чувството на гняв - познавам съвсем бегло, сякаш колкото да разбирам другите хора, които ги изпитват, а други емоции познавам много добре и отблизо, защото ме съпътстват почти всеки ден от живота ми. Това са чувството на любов и на загриженост. Тревожността също ми е добре позната. Състраданието... Познавам, Слава Богу, и радостта, и щастието, чувството на благодарност... Също и чувството, че си цял и завършен – една от най-хубавите емоции въобще, ако не и най-хубавата! Но като че ли най-истинска се чувствам в емоцията, наречена тъга. Много близка е до душата ми, много е дълбока, стара и някак мъдра като усещане, и като че ли ме приближава най-много и до другите хора, до истинското битие... Заедно с любовта, разбира се.
      Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

     Тази година успях доста да усъвършенствам себе си – нещо, към което винаги се стремя. Аз съм от хората, които са винаги готови да си признаят грешките, да се извинят, за забравят лошото, да простят, да благодарят... Да се коригират. И това много помага на подобрението на живота ми, като цяло. Разбира се, все още имам кривини за изправяне, като повечето хора, но се уча и поправям упорито и зная, че никога няма да се откажа. Един ден това, без съмнение, ще ме изведе на един още по-светъл и широк Път-Живот... :-)               -         Какво може да те разплаче?

Какво ли не - много лесно плача. И лесно се трогвам. Както прекрасни, така и наистина болезнени неща могат да предизвикат сълзи в очите ми. Дори и въобще да не ме засягат лично... Филм или музика също. Мисли за други човешки същества и съдби... Мисли и чувства за какво ли не... Изплаках си очите преди време... Сега плача доста по-рядко. Но все така лесно.     -         А какво може да те накара да се усмихнеш?

-         Нещо мило. Например когато видя едно по-голямо дете, което се усмихва на по-малко, съвсем непознато дете и го гледа с някаква обич в очите... Това е нещо велико и необяснимо, което вдъхва истинска надежда за бъдещето... Много е красиво да видиш нещо такова, и просто няма как да не се усмихнеш насреща. Чувствам се щастлив човек, заради възможността напоследък често да виждам такива неща. Усмихвам се и когато чувам как се смее сина ми, докато играе с баща си или с баба... Смее се от сърце, наистина. Вярвам, че по някакъв мистичен начин този чист, детски смях днес лекува раните на света, преживени в миналото. Раните на човечеството...   -             -         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

-         Да не спират да търсят онова, от което сърцето им се нуждае и за което жадува, защото - писано е: „Който търси, намира.” Вярвам, че наистина е така. Зная го от личен опит. Търсещите и неспокойни натури по правило стигат най-далеч в живота и в развитието си въобще... Затова моят универсален съвет към децата и хората би звучал може би най-добре така: „Не спирайте да търсите, докато не намерите! А после продължете към нови хоризонти...”


  -       Какво ти дава представа за вечност?
    Най-вече Музиката. Онази, която е велика, безмерно красива и изразяваща неизразимото с думи... Истинският живот на Душата и моментите, в които се докосваме до него за малко, тук, на този свят. Любовта... отвъд всичко. Независеща от нищо... Красотата, която е земна и неземна едновременно. Звездите горе. И погледът, отправен към тях от мечтателите и чистите сърца, от тук, долу. Но както казах и в началото – най-вече Музиката, която е като Река-Душа-Живот... Във вечно движение напред. Тя ми напомня за Безкрая и Вечността. И ме свързва със собствената ми Душа, дори и да не се случва нещо съществено в този момент в живота ми. Тя изтупва „праха от ежедневието”...   Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

-         Вече чувствам пъзела на живота си до голяма степен завършен. Малко ми остава да го завърша съвсем – истинската ми себереализация и себеразгръщане. Вече започна и този процес успешно, така че може да се каже, че в момента поставям последното парче от пъзела на мястото му. Това за мен не значи, че след това няма да има какво да правя през живота си – напротив! Оттук нататък започва истинското усъвършенстване на живота, на всяко „парче” от неговия пъзел, което вече е налице пред мен, и върху което мога още да работя. Разгръщането на потенциала на живота в пълнота, както и справянето с неговите неизбежни изненади – това предстои, според мен, след като всички, или почти всички, парчета са налице... Живот и здраве...     Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?   -         Ценя най-много в живота си онова, което е сбъдната мечта за мен – а именно - да имам дом, в който да се чувствам наистина уютно, спокойно, сигурно и „у дома”; да имам човек до себе си, с когото да ме свързва взаимна обич и доверие и с когото да споделям всичко в живота си; и да имам дете – здраво и прекрасно като моя мил син Любомир! За тези три неща се чувствам благодарна всеки ден, защото наистина съм мечтала за тях дълго и истински... Имах нужда от тях, за да бъда докрай себе си, в живота си. А сега и този проект, този блог... Чрез него също съм себе си, и съм безкрайно благодарна, че тази идея дойде именно при мен и ме кара да се чувствам истински полезна. И жива! 
     И все пак... като че ли най-голяма благодарност чувствам за онова вътре в мен, вътре в нас, което е най-дълбокото, най-красивото... Копнежите, посоките и животът на Душата... Тази красота именно прави живота тук поносим...... И дори красив! Тук и сега...


image


Тагове:   интервю,   на 32,


Гласувай:
13



1. ka4ak - Поздрави,Криси!!!:)))
04.12.2013 15:34
Прекрасно интервю!Дано да е заразно и Всеки да го проведе със себе си!!!:)))
Здраве за теб и любимите ти същества!!!:)))
цитирай
2. candysays - Благодаря ти, Владо!!!
05.12.2013 14:30
До нови срещи! :)))
цитирай
3. erato7 - Бъди здрава, все така мила, обичаща ...
05.12.2013 18:27
Бъди здрава, все така мила, обичаща и обичана, Криси!
Значи и ти си Стрелец като мен:)
цитирай
4. candysays - Да, мила :)
06.12.2013 14:32
Благодаря ти за добрите думи! Всичко най-добро и на теб! :)*
цитирай
5. veninski - Здраве, обич и усмивки! И още деца.
07.12.2013 17:32
Здраве, обич и усмивки! И още деца.
цитирай
6. martiniki - Ех, че си млада!
08.12.2013 09:46
Да си жива и здрава и още много обиколки да направиш!:)
цитирай
7. candysays - :)
08.12.2013 21:46
Благодаря ви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280284
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...