За волята да бъдеш човек

 Във всички негови текстове, които съм чела досега, прозира едно нещо. Един припев, ако мога така да се изразя. И посланието му е прекрасно.

То гласи следното:

Човек е такъв, какъвто избере да бъде. Човек е призван да се самоопредели. Призван от Бог или от Живота – все едно. Но е призван. И трябва да се отзове.

И няма нищо лошо в това човекът да каже: „Аз съм еди-какъв си”. Защото това не е някаква наглост, а е всъщност самоизграждане. Избор. Святата свободна воля на човека. Казваш какъв си или какъв искаш да бъдеш, и един ден ставаш точно такъв. И никакъв друг.

При раждането си всеки един от нас е като бял лист. Няма нито една дума, и дори буква, написана по него. Чист лист, без никакви драсканици, грешки и провали. Все още. Но – „такъв е Животът”, както казват французите – мнозина пишат по листа впоследствие. Онези, с които общуваме, по един или друг начин. И все пак – какво ще бъде окончателното съдържание, качество и послание на изписания през Живота лист – това определя самият човек. Той има последната, решаващата дума. Авторът на Себе Си.

Да пишеш (добре) е изкуство.

Да бъдеш човек – също.

А върховното, най-великото изкуство е да бъдеш добър човек. Независимо от всичко.

То е рожба на човешкия Дух и на силната Воля – негови баща и майка.

Калин Терзийски, смея да твърдя, владее и трите гореспоменати изкуства. Той е и прекрасен писател, и човек. Добър човек.

Това е.


Кристина Митева