Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2014 16:24 - За живите - като за мъртвите - или добро, или нищо!
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5132 Коментари: 4 Гласове:
20

Последна промяна: 28.07.2014 16:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Всеки е чувал тази мисъл-препоръка: „За мъртвите или добро, или нищо.”

Всъщност така трябва да постъпваме и спрямо мъртвите, и спрямо живите! Защото човек няма как да израства духовно и житейски, и да напредва успешно по пътя си, докато говори или пише негативни неща за други хора. Да, напълно човешко е да изпитваме понякога, към някого, негативна емоция, или да ни минава недобра мисъл за него или нея през ума. Има хора,които ни обиждат, или дори вредят с нещо, или пък просто са твърде различни от нас и не са „по наш вкус”, най-просто казано. Всеки ще разбере какво имам предвид.Защото сме хора, и като такива имаме личен вкус – личности сме... Или поне сме призвани да бъдем такива. Дори Бог за някои вярващи е Личност. Какво остава за нас, които имаме минало, спомени, рани, привързаности и предпочитания...

Но можем да не споделяме негативната мисъл или емоция, която е предизвикал някой в нас, по някакъв си повод. Това го можем, със сигурност! Трябва само малко самодисциплина и воля в тази посока. А въздържанието от злословене върши чудеса в човешкия живот! Бъдете уверени в това.

Както едно семенце, което израства и става голямо дърво,много трудно изкоренимо, когато го поливаме и отглеждаме, така негативните мисли и емоции растат, когато говорим или пишем за тях, когато им даваме израз пред други хора. И стават трудно изкореними. И са в нашата градина, не в друга. И дават отровни плодове. И в това бъдете сигурни.

Най-малкото, с което можем да навредим някому, говорейки неприятни неща по негов (или неин) адрес пред другите, е в това, че можем да настроим и тях против този човек. А това е ненужно. Нека всеки преценява другите хора сам за себе си. Нека даваме тази свобода на хората.

Нека, ако говорим нещо за някого, то да е добро. Добрите думи никога не са „в повече”. Добрите думи, които казваме или изписваме, са безценни и се помнят дълго. Поне толкова дълго, колкото лошите думи, а понякога и повече време... Но във всеки случай – градината, за която се грижим и която представлява съзнанието, сърцето, живота ни – в нея растат красиви цветя и дървета, когато казваме добри думи. И „раждат” добри плодове.

Вие в каква градина искате да живеете?


image

 



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jelezov - Доста се чудих как да гласувам. П...
30.07.2014 13:16
Доста се чудих как да гласувам. Постингът е хубав; харесва ми, но не е верен. Наистина човекът е осъден да бъде добър, иначе не би бил венец на еволюцията. Но, докато Историята успее да изпълни присъдата, в градината й ще избуяват много плевели, които трябва да се изскубват безжалостно. Жестока дилема: или назоваване и борба с ЗЛОТО, което винаги е персонифицирано, или край на човечеството. Трето няма. Все пак избрах положителната оценка.
цитирай
2. candysays - За което искрено благодаря!
30.07.2014 16:08
Впрочем, разбирам много добре дилемата... Наистина е жестока. Наистина съществува, поне в някои случаи. Затова е сложно да бъдеш човек...
И аз се усъмних дали са верни думите ми, посланието на този текст. И все пак избрах да го оставя такъв, какъвто бе "изписан" от сърцето ми... Според него е по-добре да бъде така... Да говорим само добро. Ако говорим...

Поздрави!
цитирай
3. tota - За живите - като за мъртвите - или добро, или нищо!
05.08.2014 08:41
Звучи ми като призив за добро поведение. За спазване на етикета. Но ако погледнем от другата страна, ако не разкриваме истината за хората, то вече е поза, сервилничене. Например: Как учителят ще гради ученика, ако вижда всичко с "розови очила"? Нали за това е обективността? Да откриваш и недъзите и да работиш за преодоляването им. Разбирам идеята Ви за позитивност, но действителността е друга. Всичко има в живота.
цитирай
4. candysays - Привет, tota :)
25.08.2014 15:21
Извинявам се за забавянето на моя отговор (по липса на време е), но ето го и него:

Това не е идея и опит за позитивност, нито пък призив за спазване на етикета. И съвсем не е гледане "през розови очила" на живота и хората. Да, в тях има всичко. Има недостатъци. И аз съм от хората, които винаги са мислили и действали с цел усъвършенстване и преодоляване на негативите. (Включително и на собствените.) Но зная, че става само с добро. С приемане. Не с осъждане. И не от хора, които са ти далечни - във всеки един смисъл. Вярвам, че хората се променят към по-добро единствено с Любов, а и с Божията помощ. И непременно с участието на собствената си воля! Зная, че биха приели съвет, за да поправят свой недостатък, единствено от човек, на когото имат доверие и от когото се чувстват обичани. Зная, че с обиди от непознати не става. Развитието изисква обич и доверие най-вече. В този смисъл - да, учителят може да гради ученика, посочвайки обективно неговите грешки и начина за преодоляването им, но само ако обича ученика си. Само ако общува с него кротко, а не с насилие. Словесно или физическо. "Насила хубост не става." Народът го е казал, и то много точно! Развитието на човек изисква търпение и любов - ще потретя. Можем да разкриваме истината (нашата!) за хората, разбира се, и дори сме длъжни по някакъв начин, но това трябва да става само с мекота и съпричастност. С разбиране и състрадание, ако щете.
В своя постинг по-горе, аз призовавам именно към това - не към криене на истината, а към чистота на общуването между нас. Въобще - към чистота! А не към гледане през розови очила или сервилничене. Просто не сте разбрали правилно идеята на постинга ми. Дано успях да я разясня сега, с този коментар.

Поздрави, с пожелание за всичко добро!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280478
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...