Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11 21:53 - 21 ГРАМА
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
4



Когато създаваш свой дом, имаш много грижи. Първо - избор на място, документи, средства, преговори с хора (обикновено непознати)... После - ремонти, бои, настилки, битови уреди, легла, дивани, столове, маси... Всичко трябва да мине през ума, очите и ръцете ти...

Накрая - излизаш навън с един ключ в джоба (или връзка ключове в някои случаи, но все е едно и също) - лек като перце, но знаеш - има къде да се прибереш, когато ти е нужно. Имаш свое пространство, свой дом... На едно място в света (при повечето хора). Твоето място. И един ключ за него, с който да се разхождаш по съседните улички или из света, спокойно...

Когато създадеш дете, имаш много грижи. И пак всичко минава през ума, очите и ръцете ти... От няколко клетки израства тяло, все по-голямо... И го носиш, и му пееш, и го храниш, и го приспиваш, и го къпеш, и го разхождаш, и му разказваш каквото прецениш, че е добре за света наоколо... И още, и още... И го успокояваш и носиш, понякога дори когато е вече трудно за носене това тяло - натежало, пораснало... Ако се налага - разбира се! Ти си родител, няма как. Накрая... след години... ако детето е в чужбина или просто живее някъде, дори наблизо, своя отделен живот вече - носиш една лека като перце снимка в портфейла си... Не че ще забравиш лицето му - това никога не може да се случи на един родител (затова се казва именно: да ОТГЛЕДАШ дете), но за да можеш да го покажеш на друг човек, приятел или непознат, ако се заговорите и го почувстваш близък и поискаш да споделиш лицето на сърцето на живота си... Една снимка, лека като перце...

И душата така взима най-важното по някакъв начин от живота си в тялото... Един ден, когато реши, че е време... След всичките грижи за тежкото тяло - защото всяка плът е тежка в сравнение с пеперудено-леките криле на Душата, дори и най-слабото тяло, което има нужда винаги от храна, вода и въздух, както и от още много неща... След всичките грижи, тя взима есенцията, опита, най-важните спомени - като пресяти през златно сито зрънца... и си тръгва. Казват - само 21 грама тежи. Колко е това... пеперудените криле навярно тежат толкова и затова още в древността са избрали за символ на душата пеперудата, която безгрижно лети в топли дни навсякъде като у дома си, дори в гробищните паркове и поляни... Независима, безгрижна, лека като перо... И ако има избор - навярно отива там, където пожелае след като се раздели с тялото. За Душата Вселената е поляна с цветя...



Тагове:   дете,   дом,   ключ,   душа,   21,   грижа,   грама,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3222899
Постинги: 688
Коментари: 8952
Гласове: 50124
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип
24. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/