Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2006 19:37 - За музиката, която обичам най-много!...
Автор: candysays Категория: Музика   
Прочетен: 1796 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 09.01.2007 16:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Привет от мен отново! Реших този път да ви напиша няколко реда, преди да "приложа" отново някое мое стихотворение (или друга моя творба), което да прочетете... (който желае, разбира се ;)
Та реших сега да ви споделя някои мои големи музикални вълнения (защото въпреки че аз лично творя най-вече като пиша (поне засега) и че уважавам много литературата, все пак музиката си ми е най-любимото изкуство, а може би е и най-великото, създавано от човека, и сигурно някой ден и ще пропея пред хора, (защото аз и сега си пея... ;)).
Съвсем наскоро- на 21-ви юни!- бях за трети път на концерт на-вече- най-любимата ми група на света (въпреки че като меломан, обичам и се възхищавам от още много групи и изпълнители)- а именно Depeche Mode- този път в София (това бе сигурно най-дългоочаквания концерт в България, и навярно всички разбраха, че групата ще свири тук на 21-ви- дори и тези, които въобще не ги е интересувало това ;). Някой ако иска може да ми пише за това (или да ме пита нещо)... :) Няма да ви разправям сега за мойто заклето и вярно фенство към Депеш през годините, нито за концерта в София (те винаги правят велики концерти! Просто са адски добри на живо. Това е една от силните им страни, заради която имат толкова много фенове по света- вкл. и сред другите музиканти...)

Искам сега да ви "представя" сега едни мои стихове, които съм посветила преди години (2002г.) на един от най-невероятните вокали на света за мен лично- Лейн Стейли (вокал на сиатълската група от 90-те "Alice in chains", за тези, които не са чували името му); човек, който е невероятен не само като глас, но и като личност и всичко останало... Човек, който е повлиял много на мен емоционално, на живота ми, на всичко (добро!), което съм днес... И което ще бъда. С две думи това е човек, който безкрайно много обичам (най-дълбоко в душата си) и винаги ще е така... Макар че обичам, разбира се, още много хора вече (също толкова истински), той си остава в "ядрото" на любовта ми някакси.  
(P.S. Само ще добавя, че съм написала следващите редове, посветени на него съвсем спонтанно и без конкретен повод, само два месеца преди смъртта му... (той умира в дома си в Сиатъл, сам (и самотен тогава, тъй като приятелката му е починала млада няколко години преди него...), от свръхдоза "speedball"- смес от хероин и кокаин- и то тъкмо на 5-ти април (2002г., на 30-и няколко годишна възраст)- на същата дата, на която 8 години по-рано (1994) умира и Кърт Кобейн- също в Сиатъл!...)
Та- ето и моето "спонтанно" стихотворение, посветено на него. Надявам се да ви хареса! :) Исках да го споделя с вас! Които и да сте вие ;))

НАЙ-БЛАГОРОДНИЯТ ГЛАС НА СВЕТА

Аз никога не ще забравя,
не ще се изтрие 
от моето сърце,
неговия образ- съвсем сам
сред кръстопътищата на вечерта,
сред безкрайно тъжната 
американска гледка,
пропита винаги от самота…

Роден и сам- без опора и посока- 
сам сред пустошта-
като изоставено дете-
сам, оставен за живота и целта
да се пита, смисъла да търси, 
да не знае…

Но никога- въпреки вечната болка- 
да нехае.
Защото, макар и сам,
бори се той за любовта.
За любовта като единствена съдба…

Не ще забравя този истински ангел 
и неговите очи,
знаещи, платили всичко, 
и измити от толкова сълзи,
светещи в невинността,
и потъващи в себе си, 
самички на света.

Тогава- кой ще каже?-
за какво тогава, по дяволите, 
служи любовта?
Изглежда сякаш- само за да заболи…
При това нечовешки почти…

Но и може би –
за да може завинаги 
най-благородния и невинен глас на света 
кротко да се извиси.
За да останат завинаги чисти
това тъжно дете,
тези очи, това лице…

Аз иначе чувствам и зная- 
разбира се, има и други такива
чисти и благородни гласове,
но когато неговите песни слушам 
ражда се в мен мисъл такава-
че той е с най-благородния глас а света…

Както пее той- 
болката избираме я ние сами,
и човек, когато пожелае, сам от нея-
и от любовта- 
може да се спаси…

Но ако не го направи,
ако не престане да се бори 
и да се чуди как да живее,
и как да издържи,
тогава тя сама ще го спаси…
А той все своите песни ще пее…

А аз ще обичам неговия глас 
и неговия образ завинаги,
макар и да боли…
Защото понякога нещо 
в сърцето ми шепти:
“От красотата винаги боли…”

И чувствам, когато слушам 
на неговия глас песента:
дори да има един-единствен ангел на света,
аз зная- той е това!…

Макар че зная- 
ангелите на тази земя,
навярно не са един и два…

Пее той, че самият вече не знае
дали обича или не,
но аз едно със сигурност зная- 
под синьото небе-
и вярвам в това,
повече от всичко на света-
докато той е жив-
в гърдите му ще гори Любовта!… 

/посветено на Лейн Стейли/ 
 

05.02.2002



Тагове:   музиката,   Много,   най,   обичам,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki02 - тук съм
03.07.2006 09:41
...за да се присъединя. Много мило стихотворение. Само мъката ражда толкова силна любов. Някои хора страдат цял живот, но това прочиства душата им. Противно, някои цял живот не разбират какво е душа! Милите!
цитирай
2. candysays - Радвам се,
03.07.2006 15:26
че мислиш така. Аз смятам абсолютно същото! И благодаря за отзива...
Поздрави! :))
цитирай
3. jokera - Добре е
05.07.2006 10:42
звучи топло. Желая ти успех
цитирай
4. candysays - Благодаря ти,
05.07.2006 15:20
Joker. Всички имаме нужда от успех. И късмет по пътя. И аз ти желая същото :)
А колкото до топлината в моите неща- тя е може би най-характерното нещо за тях, което безкрайно ме радва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2768425
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49796
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип