2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2021 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2014 22:46
Реших да публикувам в моя блог сега и едно мое писмо- до списание "Ритъм", което публикуваха в августовския им брой миналата година (2005), в рубриката им за читателски писма. Беше им направило добро впечатление в редакцията писмото ми ;) И понеже в него отново споделям мои интимни мисли и чувства за музиката въобще, го предоставям за четене и тук :)
"Чета ви наистина от много отдавна. И все се каня да ви пиша- просто защото имам какво да ви кажа, защото съм от истинските меломани, влюбени до смърт от Музиката (по принцип). И запазили живота си благодарение на Нея. Но ето че се наканих най-сетне да ви пиша. Поне едно писмо.
Та списанието ви го чета отдавна, но благодарение на брат ми (който е по-голям от мен) се запознах и със най-стария ви вид- когато “Ритъм” е излизал под формата на вестник. И онези ви броеве са наистина много добри. Единственото подобрение, което идва после- с преминаването ви във списание- според мен е чисто формално (но не и маловажно)- качеството на хартията (все пак вестниците пожълтяват, което е и чаровно впрочем), на графичното оформление. По-луксозната форма с една дума. Което е неминуемо за едно съвременно списание, при тоя пренаситен пазар на преса. За мен обаче съдържанието винаги е било по-важно от формата- но и тук “удържате фронта”, въпреки някои залитания в разни грешни посоки (но кой ли не праве такива в живота си?). В общи линии Духът ви е същия като от едно време. Това е и основната причина (както сами си знаете) да имате верни фенове и до ден днешен.
А колкото до често вихрещия се на вашите страници (между читателите най-вече) спор за различните стилове музика…- то си е казано отдавна и много просто: “За всеки влак си има пътници.” За всяка музика също. Защото музиката- особено добрата- наистина е като влак (или някакво друго превозно средство :) и човек пътува с нея…И в други измерения от време на време. В тази връзка искам да ви припомня още нещо (защото със сигурност ви е добре известно)- че според все още необорена, мисля, теория Вселената се разширява непрекъснато от Големия взрив насам…Което ще рече, според мен, че все повече дори ще има място в нея за още и още малки вселени- малки интимни светове, каквито представляват отношенията между един истински фен и неговата любима музика (която и да е тя…) То е като с любовта въобще- място на този свят за още любов винаги ще има, колкото и да се пренаселва пространството, защото тия неща не заемат материално пространство, както е известно от древността насам…
Колкото до моите най-любими творци в областта на музиката- чудя се дали въобще ви интересува- но все пак ще изброя (поне) тук и моят личен “топ 5” на едни от най-ценните личности в тази сфера, според мен (защото ако започна да пиша за тях от сърце, както наистина мога, ще трябва да изпиша цялата хартия на света…): Лейн Стейли, Мартин Гор, Еди Ведър, Дейв Геън, Кърт Кобейн… Просто не мога да изредя всички, които още обичам и които са направили много ценни неща, та затова само тях изброих. Всеки любител на музиката си има такава лична “класация” на хората, които на него лично най-силно са повлияли и харесва най-много. Но оттам нататък има още неизбродими океани от прекрасна музика и невероятни човешки гласове, в които да се потопиш…И да се удавиш дори. (И ако си с “колекционерска душа”, като мен, с годините да “канализираш” част от тия океани вкъщи.) Добре е и музиката да се разпространява сред приятелите. Сред хората. Хубавата музика просто трябва да бъде чута. Защото е създадена с послание…
А колкото до BG- музиката- уважавам все пак някои групи и изпълнители, но като цяло истински харесвам само част от българския уейв. По-специално- “Клас” и “Нова генерация”. В една от най-любимите ми български песни- “Сто години” (но не на D-2, а на Нова генерация, както се досещате) Митко Воев пее (само припомням) следното адски красиво нещо (като думи, чувство, смисъл):
“Кажи, и ще легна до тебе / в рохкавата пръст.
Кажи, и ще тръгна със тебе / за да вдигнем твоят кръст.”
За мен тъкмо това е истинската същност на музиката- като най-висше и интимно преживяване, защото тя е споделяне между двама души- единият- този, който е изразил себе си, а другият- слушател, който е разпознал (част от) своята душа в неговата- на музиканта. И той ти предлага сякаш- чрез музиката си- да бъде до теб в този- понякога толкова труден- свят и живот…Въпреки времето и пространството, които ви делят и които губят значение и сила във вакуума на човешката болка, самота и споделяне, във вакуума на човешката душа и на музиката, създавана от истински хора. И да вдигне с теб твоят кръст… Това предлага, според мен, музиканта (по призвание)- да бъде твоят “Personal Jesus”, за който се пее в една друга песен…
И затова наистина мисля, че музиката може да спасява животи…Поне от време на време. Понякога по-успешно и от лекарите (казвам това с най-дълбоко уважение към тях и към медицината)…
P.S. И да си призная честно- да, пие ми се хубаво уиски (т.е. вашата награда). Но аз винаги ще си намеря какво да пия, така или иначе. И евтин алкохол да е- нямам претенции (тъй като съм от хората, които знаят “и две, и двеста”)…Щом е съчетан с прекрасна, с безсмъртна и любима музика- опиянението ми е гарантирано. Красивото опиянение. Както пее Джим Морисън:
“Music is your only friend,
until the end…”
Затова ви писах най-вече- защото отдавна изпитвам към музиката от онази любов, която наричат безусловна. И от която човек не може да се “излекува”.Както пее един от най-любимите ми вокали на света- Layne Staley (в една песен на Mad Season):
“I’m above,
claiming unconditional love”…
“Little 15”, вече на 23 години…
София, 24. 06. 2005
To the next whisky bar
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why
:)
I won't ask why"... ;)))
By the way, обожавам слънчогледи... (исках да кажа, че много ми харесва ник-а ти, и че и аз бих се кръстила така) А и сега, през лятото, ги има в изобилие из цяла България, което много ме радва, и гледам да ги снимам всеки път, щом ги зърна нейде по пътя... Има ги и в един мой разказ, на име "Феникс", който също е пбликван в блога ми, та можеш да го прочетеш, ако имаш желание и него... (постинга е "Моята най-добра творба")
Обичам и Ван Гог, и неговите "Слънчогледи", и барове, в които можеш да yдавиш в yиски (напр.) мъката или пък радостта си...
Така че- yсещам- с теб говорим на един език, и ще се разберем ;)))
С удоволствие ще почета в блога ти и днес :)
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...