АНГЕЛЪТ- ЕДИН ДОБРОНАМЕРЕН ПОСРЕДНИК

           МЕЖДУ СВЕТОВЕ 
     (ЗЕМНИЯ И НЕБЕСНИЯ)

        И КУЛТУРИ 
(ЕЗИЧЕСКАТА И ХРИСТИЯНСКАТА)  

 

                    /и как присъства образът му в някои      раннохристиянски архитектурни  паметници по                                българските земи/

Реалност или фикция на човешкото въображение и религиозен порив, образът на ангела присъства от най-древни времена в човешката култура и заема видно място в нея със своята комплексна символика, също толкова разнолика, както и иконографските му изображения. Този образ от християнската религия (и съответно от небесната йерархия, която тя “изгражда” и проповядва) има своите корени далеч назад в езическата древност на Изтока, когато той, разбира се, има съвсем други имена- гении, демони и други подобни същества от древните култури са неговите първообрази и му предават от своята семантика (която впоследствие бива филтрирана и обоготена в “ангелското създание”)- основата, както ще видим по-нататък в това изследване, на тези образи (от религиозната сфера) е схващането за същество, носител на божествена сила и енергия, което съпътства съдбата на някое живо, земно същество и за дух- в предхристияската древност независимо добър или лош. Според някои изследвания “най-древните крилати създания в дотук известната ни история са гениите на асиро-вавилонската религия…и от синтеза на асиро-вавилонските и персийските елементи произлиза вероятно обширната еврейска ангелология”. А раннохристиянската ангелология от своя страна се базира преди всичко на староеврейската ангелология, която (както споменахме) се обогатява през вавилонското изгнание(586-518 пр.Хр.) и която през персийския и гръко-римския период продължава да се вдъхновява от езическите религии и народните вярвания. Но по-нататък ще изясним тези корени на ангелския образ и символика. Можем да отбележим тук разностранните функции, които има ангела, дори само в рамките на християнската религия- ангелът може да бъде вестител(съобщител на Божията воля на хората), може да бъде ангел-хранител, може да бъде “психопомпа”- преносител (или придружител) на душата след смъртта на човек през небесата, а може да бъде и помощник не само на човека (за който е естествено да се нуждае  от утеха, закрила, напътствие), но и на самия Бог, на Христос или на Дева Мария (на тях може да помага или просто да ги обожава)…А има и схващане за ангелите като елементи (на природата), като като духове (на нещата), като ветрове (особено за четирите главни архангела) и други природни феномени, като морални добродетели и т.н. А архангелите биват тълкувани и почитани и като опори на света, като бдящи над стихиите (вода, огън земя и т.н.), а също и като покровители на различни човешки- ежедневни и творчески- дейности (подобно на древногръцките музи и някои езически богове)…Може би от тази сложна (и малко неясна, неокончателна) семантика и функционалност на ангелския образ идва и нуждата от йерархизиране на ангелите (в християнството основно от Псевдо-Дионисий Аеропагит) и от различното им тълкуване- гностическо, кабалистическо (от “кабала”- староеврейско тълкуване на библията) и т.н. Във всичките си функции  обаче ангелът се разкрива като един благороден и всеотдаен помощник и на човек, и на Бог, както и посредник между тях- едновременно носител на небесна сила и на нежност- само за творене на добро и за помощ на нуждаещите се действа той, за разлика от противоположните му тъмни сили (вече демони или “паднали ангели” в християнството). Оттук и широкото му народно почитание и превръщането му в символ, не само за вярващи, но и за невярващи- символ на непорочното, единствено добро и нежно начало(“ангелски чисто”, небесно) в света, заложено и у човека.

Ангелска иконография присъства естествено и в църкви, намиращи се в българските земи. За отправни точки при разглеждането на символиката на ангела ще вземем изображенията на ангели, които се намират в една гробница на ул.”Гурко” в София, която е раннохристиянски архитектурен паметник и бива датирана през 4-5 в.сл.Хр., в Червената църква в Перущица (датирана 7 в.)/т.е.паметници, създадени по българските земи преди основаването на българската държава/, както и напр. в църквата “Св. Георги” в София. Изображения на ангели могат да се срещнат и на други места в България, разбира се, но мястото тук не позволява разглеждането на всички тях…

 

Ще започна изложението с кратко представяне на гробницата на ул.”Гурко” в София, открита през 1909. Според мнението на почти всички учени гробницата датира от 4-5 в.сл.Хр., като тази датировка може да бъде уточнена още- между царуването на Теодосий Велики(379-395) и разграбването на Сердика от хуните през 447г. Напълно изрисуваната гробница се състои от една-единствено сводесто помещение. Центърът на свода е зает от един “светещ” кръст, ограден с перли, а четири бюста на архангели (с крила, според Г.Кацаров) са разположени в ъглите на свода, като имената им са написани на латински: Mihel, Uriel, Gabriel, Rafael.(А върху северния и южния кръгъл отвор са изобразени по една двойка птици.). Юлия Велева е изследвала много подробно тази гробница в статията си “Гробницата на архангелите в София” именно от гледна точка на ангелологията. Според нея украсата на гробницата развива християнската теология на спасението и предлага един синтетичен образ от основни есхатологични, космологични и антропологични идеи на ранното християнство. Но преди да анализираме представянето на архангелите тук, трябва първо да представим понятието “ангел”. То произхожда от гръцката дума “angelos”, която означава “вестител, пратеник”,а енциклопедичното определение е: ”В Библията-духовно същество, пратеник на Господ”.Според тълкуването на някои равини, те се родили на втория ден, когато Бог разделил водите.Според други, били създадени на петия ден заедно с птиците,а според трети ангелите се раждат от всяко слово Божие. Още в Стария завет са подчертани основните функции на ангелите-на пратеници и служители на Бог. Тяхната мисия да отвеждат душата след смъртта на тялото и да й помагат в нейното възнесение се появява в еврейската литература, когато ангелите започват да заместват Бог в някои от неговите дейности, като тази еврейска есхатологична доктрина създава едновременно “ангела на смъртта” и индивидуалния “ангел-хранител”, който осигурява възнесението на душата и накрая моли за приемането й в Рая(това са ангелите-“психопомпи”).Тези идеи християните заимстват от евреите съвсем съзнателно(има примери в евангелието на Лука и т.н.)
Да споменем отново приноса на Вавилон за еврейската ангелология- Талмудът твърди:”Имената на ангелите стигнаха до Израил чрез онези, които се връщаха от затворничеството си във Вавилония”-в еврейската традиция има сведения за хиляди имена на ангели-нещо, невъзприето от християнската(8). Всъщност може би гностицизмът е течението, осъществило най-широк исторически синтез (за да се зароди по-късно и йерархията на ангелите),като то поражда една комплексна традиция,смесваща египетските и гръцките божества, еврейската кабала, асиро-халдейската астрология, вавилонската магия, арабски схващания-и всичко това доминирано от наложилото се християнство и тъй като някои от Отците на църквата се противопоставят на гностиците настанал духовен кипеж и борба за налагане на собственото схващане, сред който били класифицирани големите ангелски групи. Ангелите и демоните били безкрайно много. Св.Иреней ги групира в седем големи имена, но Псевдо-Дионисий Аеропагит е този, чието класифициране (в 9 ордена,подразделени на 3 триади) било прието от християнството и продължава и до днес. Всъщност, според Ю.Велева, е парадоксално, че раннохристиянската теология не предлага собствено ангелологично тълкуване до Псевдо-Дионис.Първите църковни отци, не намирайки указания в библейските текстове (според нея) попаднали неизбежно под влияние на традиционната еврейска и неоплатонианска демонология, коментирайки природата на ангелите, но те отказвали да признаят каквато и да било заемка от гръцките политеистични доктрини, а считали, че възприемат само староеврейската доктрина. А еврейската ангелология се развива в апокрифни разкази от 2 в.пр.Хр. до 2в.сл.Хр., които са основния източник на неканоничната новозаветна литература.Така християнската ангелология наследява еврейските разкази, и от своя страна формира византийската ангелологична доктрина, обявена в “Небесната йерархия” на Псевдо-Дионисий. Тя гласи, че всички създания, които се движат около Божия престол се назовават “ангели”,независимо, че принадлежат към три обособени “триади”-първата(най-близо до Бог)са: серафими, херувими, престоли; втората: господства, сили, власти и третата: начала, архангели, ангели. По-късно Тома Аквински уточнява, че”ангелите притежават повече или по-малко силно развит интелект, познават Божествените закони по различен начин.Това е основният фактор, върху който се основава йерархическата разлика”.

Да се концентрираме сега върху архангелите (изобразени и в гробницата на ул.”Гурко”).Според Ю.Велева християнската литература акцентира върху тяхната есхатологична мисия(напр.във втората книга на “Сибилските пророчества”пише, че 4 архангела ще помагат на Бог по време на Страшния съд)Посредническата мисия на архангелите обяснява и мястото, което те заемат в основата на свода на гробницата, на символичната граница между земята и небесата. Ю.Велева отбелязва още, че обикновено архангелите биват групирани, най-често в тетрада /4/ или в хебдомада /7/.Групата на четирите големи архангела- Михаил, Гавраил, Рафаел и Ураил е създадена в древната еврейска литература, където са наречени “господари” на ангелите и на всичко, което съществува на земята и в небето и където играят решаваща роля в момента на смъртта(по принцип) и по време на Страшния съд. Природата и качествата на архангелите се разкриват в имената им (равините и църковните отци възприели Сефер Разиел-един от най-древните кабалистични текстове-където се твърдяло това-17): Михаил (“Quis ut Deus)-“подобен/равен на Бога”; Гавраил-“Бог е моята сила”(т.е. силата Божия); Рафаил-“Бог (из)лекува”(т.е.лечителска функция, Божията доброта) и Ураил-“Lux et Ignis”-т.е.Божият огън или “Бог е светлина”. Тук е интересно да споменем за хебдомадата- в древността били почитани 7 големи ангела(наричани “Седемте очи на Господа”, “Седемте трона”,“Седемте горящи светлини” или пък “Седемте крепителя на света”), отъждествявани почти винаги със седемте големи планети(тогава още не били открити другите две-от Слънчевата система), като свързването на ангели с планети просъществувало в култа на църквата с променлив успех. Освен гореспоменатите 4 архангела, останалите 3 са: Скалтаил (“Бог е слово”), Иехидаил (“славата Божия”) и Вархаил (“Бог е блаженство”). Но да се върнем към тетрадата- имената на архангелите варират вътре в самата тетрада: в “Книгата на Енох” тетрадата е каквато я описахме, но в други еврейски източници на мястото на архангел Ураил е Су/а/раил, и понякога Фануил. Интересно е да се отбележат тук две гледни точки към това 3 или 4 са основните архангели. Едната е че срещаме винаги и само имената на трима главни архангели:Михаил, Гавраил и Рафаил и че Светото писание, а следователно и църквата, настоятелно ни сочат измежду всички ангели само трите имена,най-често срещани в Стария и Новия завет и тези 3 имена са приети само и се използват в народните традиции(като разрешени). Но по мнението на някои учени тетрадата е с египетски произход и хебдомадата(която я включва) е заемка от Вавилония, а другите групи от архангели от по 6, 9 и т.н. са по-редки и дори групата от трите архангела, одобрени официално от църквата, се среща по-рядко. Колкото до Ураил ранното християнство го одобрява заради функцията му на “господар на огъня на Ада, на мрака и на края на плътта”и очевидно тази негова значенимост в гръцката среда от зората на християнството е причината за появата му в раннохристиянската иконография (до средната византийска епоха). През 745г. пък възниква спор и църквата решила, че съществуват двама Ураил: единият бил пречистият другар на Адам преди и след (!) грехопадението- истинският Ураил, а другият бил демон. Като цяло приемането или отричането на Ураил било свързано с приемането или не на култа на Седемте Ангела (Духа) от църквата.

Но да разгледаме по-подробно тетрадата (която присъства и в софийската гробница, която разглеждаме). Ю.Велева изтъква древното вярване в обединителната сила на числото 4, което установява стабилността и хармонията в космоса; вярване, трансфирмирано в еврейската, и по-късно в християнската традиция: в царството си Бог е седнал между 4-те архангела, които представляват четирите опори на космическия трон” (т.е. освен своята посредническа функция те имат и чисто небесни функции)- схемата е същата като в гробницата в София, но вече в един космогоничен контекст. Една от насоките, в които се мисли символиката на числото 4 са четирите посоки на света. Най-древното гностическо предание поверява охраната на четирите посоки на света на 4 архангела, които са едновременно с това и “господари на четирите елемента”. А в кабалистичната литература(където ангелологията достига своя апогей) е посочено и коя посока кой архангел охранява: Михаил- Юга, Ураил-Севера, Гавраил- Изтока и Рафаил- Запада. (счита се, че етимологията на името на Ураил- от “злато”, което на староеврейски е равно на светлина- обяснява неговото властване над мрака и Севера). Това мислене се потвърждава напр. от факта, че през 6в. в Египет са произнасяли молитва, извикваща 4-те архангели-бдители над 4-те края (ъгъла) на света. Ето и няколко интересни схващания за тези 4 ангела според гностическата традиция.Ангелът на Севера (Ураил) е със снежнобяла аура; управлява елемента Въздух и е господар на ветровете и снега; той охравява големите необитаеми пространства и избягва пренаселените места- оттук е схващан като Ангел на Тишината и пазител на Мира (като вътрешно спокойствие). Освен това той е хранител на желанията, надеждите и тайните на хората, а също е и ангелът-утешител на онези, които са загубили любим човек; може да се намеси в мислите и сънищата на страдащите и да им донесе утеха. Окултната астрологическа традиция го свързва с планетата Уран. Ангелът на Юга (Михаил) пък е Слънчев ангел, със златиста аура (като пламъка) и управлява светлината, огъня и топлината; той е ангелът на общуването и словото, запалва радост и любов в сърцата на хората, причинява влюбването и симпатията, но и съчувствието и солидарността (т.е. присъствието му гони омразата, тъгата, отчаянието); той разпределя и виталността, физическата енергия(поверен му е растежа), а също така разпалва огъня на творчеството. Като господар на елемента Огън предпазва от опасностите, причинявани от него. Ангелът на Запада (Рафаил) пък е свързан с елемента Земя и властва над сезоните, плодовете и труда на човека, а цветът му е пролетното зелено. Поради разположението си на запад- т.е. към залеза- е наричан и Часовой на нощта. В окултните предания той поема в ръце слънцето при залез, охранява го от нападките на Тъмнината през нощта и го връща сутринта на своя другар- Ангела на Изтока(подобна задача има и в египетската митология). Важно е да се отбележи,че това е ангелът, който събира душите на починалите(отново тази функция на ангелите като психопомпи) и ги съпровожда към Светлината, за да не ги обърка Тъмнината(т.е.закриля от злокобните деви и тъмните сили- противоположните на ангелите както ще изясним по-нататък). Този ангел се грижи и за духовното развитие на хората(съзнателността и решителността им),а също така закриля от опасностите, произлизащи от земята (пропасти, земетресения и пр.). Колкото до Ангела на Изтока (Гавраил), той е със синя аура, владетел на Водата; наричан е и Часовоя на зората, защото приема слънчевия диск, изплувал от нощта(именно в този миг на първите лъчи понякога се явява на хората). Той владее подсъзнателното и дълбокото, интуицията и предчувствието. Поради грижата да съпътства прехода “от мрака към светлината” той се счита за хранител на бъдещето на човека; познава развоя на събитията (т.нар.План) и ни придружава по пътя на еволюцията, както и закриля от опасностите, произтичащи от непредвидимото, от лудостта и от водата. Тук можем да отбележим,че и в други религиозни вярвания присъстват ангелите- напр.в индо-иранските, както и в преданията на маите, като при тях също има такива, които пазели 4-те посоки на света (у маите-Чаки,също всеки с различен цвят, като “гностическите” ангели, а индийските били Девараджи, но Изтока е свързан с въздуха, Запада-с огъня и т.н.)
Но да продължим с тетрадата. Нейното съвършенство, забелязано от езическата философия и еврейската религия, обяснява употребата й в космологичен контекст и от църковните Отци. Иреней сравнява четирите евангелия с 4-те ъгъла на света, а Тетраморфът на Езекия- с 4-те вятъра. Ориген пък разсъждава върху спасението на света чрез Христос, в който новите 4 елемента ще бъдат 4-те евангелия. Тази заменяемост на тетрадите показва приемствеността на човешкото познание, което се наследява под новите религиозни форми- източникът вдъхновил първите християнски тълкуватели е системата на подредба на космоса, създадена от Платон, идеално подхождаща на християнските идеи за небесната йерархия. А пък четворната система на купола на християнските църкви отговаря чудесно на този космологичен символизъм и на предпочитанието към тетрадата(от ангели, архангели, евангелисти). От друга страна е съществувала една традиция в украсата на погребалните паметници, създадена през класическата античност, според която персонажите, изобразени в основата на свода имат едновременно и есхатологично, и космогонично значение(Ю.Велева прави и паралел между архангелите от гробницата, която разглеждаме, и харпиите със същата двойна роля в мисленето и изкуството на етруските и елините). Друг паметник, който изследователката свързва със същата традиция е една египетска капела от 4 в., където 4 орела,изобразени върху свода, поддържат небесния балдахин. Според Фр.Кюмон, пише тя, тази украса отразява вярването, произхождащо от Сирия, за душата, носена към небето от птица(напр.орел)/така тук отново има единство между космологично и есхатологично значение- този път на орли,вместо на ангели). В тази връзка искам да направя един паралел между ангела и птицата като символика- и двете имат функцията на преносители на душата след смъртта, както видяхме, а и на посредници между земния и небесния свят(в античността между соларно и хтонично): напр. както пише проф.Фол “…птицата е хтоничен сюжет в индоевропейското изкуство, и то тъкмо водоплаващата…-тя символизира съприкосновението на слънцето с водата в момента на залеза, когато светлината изчезва”.

Тук е време, струва ми се, да обърнем за малко повече внимание на връзката между тетрадата и есхатологията, от една страна, и изобразяването на 4-те архангела с кръста или Христос съответно, от друга (защото все пак те са най-присъщи на християнството само по себе си). Ю.Велева напомня в статията си, че тетрадата е интерпретирана от християнските тълкуватели(екзегети) и чрез кръста(който също сочи в 4-те посоки)- “кръста, който достига всички главни точки и Христос, който с помощта на този кръст обхваща космоса и го удържа”, но и че същия този кръст предполага(и внушава) също Второто пришествие на Христос(а в Новия завет се акцентира на ролята на ангелите и архангелите по време на него). /В подкрепа на своите размишления авторката дава различни примери с подобни изображения и близка символика до тези от гробницата на ул.”Гурко”-от Мала Азия, Равена(Мавзолея на Гала Плацидия там) и т.н.- за които обаче тук нямаме място да разгледаме./ Трябва да се отбележи обаче, че вследствие на иконоборческата криза почти всички паметници от късното Средновековие, които изобразяват архангели се намират в Западна Европа.Колкото до Византия изображенията на архангели се появяват там отново след победата на иконопочитанието- тогава те отново се представят в същата група на Спасителя(наричан още Пантократор- Всевластен) и 4-те архангела, чиито имена вече са запазени в паметниците от 11 в.Освен това почти всички изображения на архангели около Христос (от най-ранните още) се намират в погребални постройки или в такива, които настояват на идеята за Второто пришествие (и спасението на хората чрезХристос)- баптистерий (сгради за извършване на кръщенета- защото кръщенето също е свързано с тази есхатологична идея), манастирски църкви и пр.- всички тези паметници са една образна рефлексия на раннохристиянските текстове, където архангелите се явяват като психопомпи или като придружители на Христос при втората му тържествена поява. От друга страна замяната на антропоморфния образ на Христос с кръста в гробницата на ул.”Гурко” произхожда от почитанието на кръста, характерен за сиро-палестинската среда. Според Е.Питърсън, както пише Ю.Велева, кръста (и особено светещия кръст)е винаги свързан с Второто пришествие и Страшния съд, т.е. той свързва кръста с раннохристиянската есхатология и с молитвата, произнасяна към Изтока, откъдето християните очаквали Второто пришествие/а от запазените раннохристиянски паметници гробницата в София е единствената, която изобразява именно кръста с 4 архангела; но схемата се среща и другаде; а както добавя Ю.Велева тази комбинация представлява един по-напреднал етап по отношение на рисунките на птици-души, изобразени в същата гробница и свързани с примитивния раннохристиянски символизъм на катакомбите/. Тук ми се струва подходящо едно уточнение във връзка със Страшния съд- на френски напр. терминът е “Jugement dernier”, т.е.”Последния съд”(букв.),т.е. на български език понятието подвеждащо го свързва с идеята за “страшност”, докато той по-скоро носи идеята за справедливост(в съденето)- може да се направи отново връзка с числото 4- числото на справедливостта според питагорейците(струва ми се), а нали асистиращите на Христос ангели са тъкмо 4.

Но ето друг проблем, който се появява от кръста заместващ Христос. Тази замяна на антропоморфния му образ(отново според Ю.Велева) може да се интерпретира като ехо от идеята за невидимостта на Бога. Много е интересен факта, че през раннохристиянската епоха ебило считано, че ангелите, противно на Бог,имат телесна природа.Климент Александрийски напр. уточнява,че ангелите, демоните и дори душите не са безтелесни освен в сравнение със земните създания, а Ориген добавя,че само Бог  е невидим и безтелесен. Тези идеи за природата на ангелите са познати и от 7-я Вселенски събор в Никея (787г.), където са послужили като аргументи на иконопочитателите.Тези идеи поставят също въпроса за мистичната функция на образа- Йоан Дамаскин напр.отдава на образа способността да разкрива това, което е скрито,а в светлината на Платоновите идеи образа е реален заместител на прототипа (а архангелите от софийската гробница впечатляват с реализма си). Според К.Миатев (продължава Ю.Велева) се касае за един личностен култ към 4-те архангела.Сигурно е,че на Балканите, както и в Мала Азия и Близкия Изток (Фригия и Сирия) почитането на небесната “армия” на Господ е било много силно (напр.Константин Велики почита най-много архангел Михаил). Църквата не винаги е била благосклонна към този култ(и понякога така е влизала в противоречие със себе си-Никео-Константинополския символ напр. гласи, че “Всичко е било създадено за Христос” (който е господар на ангелите), но от друга страна ангелите “се появяват” още преди Христос- Адам и Ева били приютени в градините на Едем, охранявани от Ураил.Но е имало повод за безпокойство- християнството се разпространявало в езическа среда, където били приемани амулети от божества от други религии с ангелски имена.А в Апокалипсиса се казва: ”Тогава паднах в нозете му, за да го боготворя(ангела), но той ми каза: Внимавай!Не го прави!Аз съм слуга като теб и твоите братя, които са длъжни да почитат Исус Христос.Боготвори Бога!…” /оттук може да се съди и за всеотдайността на тези непорочни създания в представите на хората/. В крайна сметка, на базата на каноничното тълкувание на Библията  не осъжда официално култа към ангелите, но настоява на разликата му от култа към Бог- последния съдържа задължението за саможертва, докато култа към ангелите трябва да е свързан с отдаване на почит и с обич (от хората към ангелите- т.е.по-свободен и лек в някакъв смисъл). А според Ориген, Августин и др. ранната Църква няма право да забрани култа към ангелите, след като е разрешила култа към мъчениците.

Но да се върнем на тетрадата и на космогоничната семантика на ангелите, за да доразвием проблема (тетрадите в римската и раннохристиянската иконография, както видяхме, са свързани с космическата феноменология). Древните гърци са тези, които установяват някакво сходство (и паралел) между елементите от материалния свят и духовните създания: души, божества, божествени сили, демони- тези които раздвижват елементите отвътре и ги ръководят отвън. Същата идея съществува и в еврейската и християнската теология, където духовните същества са ангелите. Управлението на елементите от ангелите се превежда в езика. Така гръцката дума за “елементи” започва да замества думата “ангели” от Книгата на Енох до св.Иларион(вкл.от апостол Павел). Но от 4в. тенденцията да бъдат свързвани ангелите и демоните с елементите се засилва. В едно екзегетско християнско описание 4-те ангела, управляващи 4-те елемента били считани за самите елементи,и вярващите били съветвани да медитират върху тези ангели-елементи преди да се обърнат към Христос, но автори като Василий, Тома Аквински и др. знаели, че такава интерпретация се дължала на езичеството, имащо склонност да “оживява” небето,земята и звездите. Но преди да доразвия въпроса за ангелите-елементи, искам да направя едно отклонение с някои идеи по повод разграничението и общия семантичен корен на ангелите и демоните.

Етимологията на думата ”демон” разкрива следното: идва от гръцката дума “daimon”, която значи божество, гений; през Античността добър или лош гений, привързан към съдбата на един човек или държава и т.н./ за християните и съвременниците обаче-“паднал ангел”(лишен от Божието благоволение), дявол.

А ето и етимологията на “гений” (двете думи се припокриват донякъде): от латинската дума “genius”-1)в гръко-римската митология- дух, който управлява съдбата на едно същество или една общност; 2)дух или митично същество, притежаващо магически сили- добър или лош гений…. От тези определения личи ясно, че в корена си “ангел”, ”демон” и “гений” имат общо значение- свръхестествено (надарено с божествена сила) същество, свързано със съдбата на земно същество или общност(както посочихме по-горе- това е една от функциите на ангела освен другите). Но това общо значение е било валидно през езическата античност. В християнството разграничението е безусловно (и неизменно)- ангелът е добро и невинно(несъгрешило) създание, докато демонът е точно противоположното- “паднал ангел”, същество на мрака(символично) и тъмните сили, но именно това- божествената сила, ефирността на тези създания и тук са общи черти. Примери за това, че ангелите действат изцяло с добро и любов и закрилят от тъмните сили е и споменатата функция (според гностицизма)на Ангела на Запада, който “събира душите на починалите между залеза и изгрева и ги съпровожда към светлината”, а според някои тълкувания на архангел Михаил е поверена борбата със силите на злото и е победител по призвание във всички битки(заради което и е почитан от войниците);в описанието на Андре Грабар на иконографията на Рая в Бачково пък срещаме следното: ”Ангелът, който идва да мери душите” е зле запазен. Върху една от везните са поставени рула,където са изписани греховете на човек, ангелът се опитва да вдигне нагоре везната, докато един малък дявол се закача за везната и я дърпа надолу. Две души, под формата на голи деца се държат близо до ангела…”; “около бушуването на елементите се развихрят тъмни деви,както светлите ангели имат грижата да закрилят, да водят, да пазят онова,което им е поверено, така противостоящите тъмни деви имат за цел да унищожат,да объркат, да нарушат равновесието…”. Това типично християнско противопоставяне на ангели и демони, може да се обясни с болезнения дуализъм между добро и зло(началата между които е “разпънат” човек), който още не съществува в езичеството.

От връзката ангел-демон обаче може да се направи и извод в съвсем различна посока.А именно ангел- даймон- антроподаймон. Всъщност между ангела и антроподаймона (на езическата религия) има освен етимологична и семантична връзка- и двата образа се характеризират с посредническа функция- нали и ангелът е вестител на Божията воля и посредник между двата свята, а антроподаймона е същото нещо- герой-посредник, човек, доближил се до божественото, знаещ волята на боговете и придобил свръхестествена сила- такъв е напр. Орфей в тракийската митология. Но при този паралел между тези така различни посредници между световете (плод и на различни религиозни системи) се забелязва и тази разлика- антроподаймонът(на езичеството) е човеко-бог , създание, което е еволюирало до божествено, докато за ангела е много спорен въпроса може ли или не човек да бъде или по-точно да стане ангел. Този въпрос ще доразвия накрая, но мога да приведа тук две различни мнения. Съществува следното езотерично становище(на Елена Блаватска) за ангелите: ”Всяко от тези същества е било или се готви да бъде човек, ако не сега, то поне в един минал или бъдещ цикъл”. Но строго погледнато  християнската традиция  не допуска, че такова нещо е възможно- ето какво пише един от най-видните християнски философи Тома Аквински: ”Хората могат да влязат в Ангелските ордени, без да ползват тяхната природа, макар и да заслужават на небето слава, равна на тази на един или друг Ангелски хор.” /става въпрос за преведни хора, светци, мъченици, блажени/. Всъщност това звучи доста успокояващо за човешката природа, един достатъчен шанс може би…

Но връзка между ангелите и Орфей може да се направи и в друга посока- та нали той е свързан с музиката и свири на лира или арфа(в някои източници), а на някои изображения ангелите също държат лира в ръцете си(такъв пример дава Андре Грабар напр.-46)/а има и музикален инструмент, наречен на френски език-angelique,т.е.съдържа корена “ангел” в себе си/. Но което е по-важно музиката на Орфей (за разлика от тази на Дионис) е нежна, успокояваща и извисяваща душата- и тук отново Орфей има общо с ангелското- с успокояващата и утешителната функция (ангели-утешители има), а и с нежността си(но разбира се при ангелите утешителната функция означава много повече- те утешават и в сънищата и т.н.). От друга страна Орфей е свързан с бог Аполон и то отново чрез музиката и лирата:”Сред жителите на Олимп Орфей има само едно съответствие- това е богът, чиито неотменен атрибут е лирата- Аполон”. Освен това именно Аполоновото начало у Орфей е причина той да свири нежна и извисяваща музика- това е и функцията на Аполон(който олицетворява слънцето,светлото начало-също като ангелите). Освен това Аполон е покровител на древногръцките Музи, а те както е известно са вдъхновителки на изкуствата- и тук също може да се направи паралел между Музите и ангелите-с вдъхновяващата функция:”Архангел Гавраил е хранителят на творчеството във всички области на познанието, той отваря ума на човек към гениалното и красивото, помага идеите да “узреят”, защото нему принадлежи всичко свързано със зачеването(както във физически,така и в абстрактен план)”.

Ангелите, както видяхме, притежават много широк символически диапазон, но да довършим тяхната свързаност семантично с елементите(ангелите-елементи). Със семантичното развитие на езика се развива и иконографията,където ангелите започват да заместват 4-те елемента, сезоните, ветровете и пр.Целта на всяко представяне на тетрада е да разкрие космичната хармония, установена от Бог(т.е. регуларността на природните закони като “хиерофания”)Но с ветровете именно ангелите са свързани най-тясно.В много примитивни религии ветровете са въздушни божества, идентифицирани с дъха, а оттам и с Духа (Светия Дух). Библейския разказ за миросъзданието (в Стария завет) започва именно с Диханието на Бога, което лъха като вятър над водите-ruah(т.е.вятърът и като носител на виталния полъх; и вятърът като двигател-енергия,пренасяна от ангелите). А в сборник с псалми ветровете са божествени вестители (като ангелите).В средиземноморската култура те се появяват при Омир, а при Виргилий вече са обожествени. През езическата Античност(в древна Гърция) ветровете били считани също за психопомпи, като придружители на човек в пътя му след смъртта, като божества имащи власт над съдбата на душите- функция, която Фр. Кюмон квалифицира като продукт на един природен(натуралистичен) политеизъм (и именно в тази си роля ветровете биват представяни в погребалните паметници; някъде са изобразявани с малки криле- като ангелите). Лекият Зефир има за спътник Бореа-заплашителния северен вятър или ледения полъх на смъртта- и двата имали задачата да придружат починалите към Островите на блаженството. В Корана думата “вятър” също често е използвана като синоним на ангел.С появата на християнството била поверена на някои ангели,ръководени от архангел Михаил (една литургия напр. гласи-на латински-“Ангелите да те придружат в рая”)- а култът към него във Византия, изместил този към езическия демон Сосхистен- той бил пазител на тази част от Босфора и господар на вятъра от Бореа(така народната вяра преминала от езичеството в християнството). Но не само добрите ангели са свързани с вятъра- той може да бъде живот,но и разрушение.В апокрифната “Книга на Енох” напр. пророкът описва видение с ветрове(и разрушителни), мисли за ангели на ветровете има и в апокрифното евангелие на Вартоломей, а в глава 7 на Апокалипсиса Йоан разказва:”Видях четири ангела,застанали на четирите краища на земята да възпират четирите вятъра…”. Ето и един пасаж от Псевдо-Дионисий,който в “За небесната йерархия”: ”Наричаме ги  ветрове за да покажем бързината с която те (небесните интелигенции) действат и се движат почти моментално от горе на долу, за да тласкат основните сили към благотворно въздействие върху нисшите и от долу нагоре за да издига второстепенните стойности към най-възвишения връх…”; “Защото ти не знаеш- казва Библията- откъде Той идва и къде отива”.

Но тук може да се направи още една връзка- между ангели, духове (ветрове) и добродетели: редом до свързването им със ветрове,за ангелите се намират и други определения. И.Йадин дава няколко примера (цитирани от Ю.Велева): ” господар на всеки дух” (“Благодарствените химни към Бога”),”духове на ветровете”, “духове на познанието”, ”духове на светостта”, ”армия на духовете”, ”духове на истината”, “ангели на добродетелта” и т.н.

Тези разсъждения и цитати могат да дадат различна гледна точка и върху един проблем, поставен от Андре Грабар при изследването му на Червената църква в Перущица. Съвсем накратко ще представим и тази църква(тук мястото не позволява още едно подробно изследване), за да покажем освен този проблем и още някои изображения на ангели (гении и т.н.) в български архитектурни паметници (като пример за присъствието на тази иконография по нашите земи).

Църквата в Перущица е сред паметниците, които доказват християнската активност по българските земи между 4 и 7 век(както “Св.София” в София, църкви във Варна и Несебър и т.н.). Изследователите я считат за паметник на константинополското изкуство през 7 в. (и поради близкото си разположение- в Тракия-до византийската столица), който (като цялото изкуство от онази епоха) е свързан с елинистическата традиция, въпреки че не се касае за някакво особено и пряко влияние на изкуството на Александрия или Антиохия върху нашия тракийски паметник(все пак обаче Константинопол като столица на Източната империя, е заел елементи от християнския елинистически Изток и най-вече от Александрия и ги е разпространил по всички християнски земи). В тази църква са открити много изображения(стените й са покрити с рисунки), но с оглед темата на моето изследване, ще се съсредоточа върху изображенията на ангели(или ангелоподобни същества). Над една пътека, която свързва външната галерия и правоъгълно заградено място,разположено на север от олтара, върху свода, са изрисувани два прави ангела,които държат над главите си един голям медальон (овална рамка),в който е изобразен “мистичния Агнец” .Тъмни петна,които приличат на крила, се виждат над раменете на ангелите- ясно разграничени от ангелските крила по своя рисунък и цвят, те сигурно принадлежат на образите на 4-те символа на евангелистите,обграждащи символа на Христос.Трябва да се отбележи също,че Пето-шестия събор от 692г.,на който образа на Христос-Агнеца е било забранено, маркира датата, след която това мистично изобразяване(което имаме в Червената църква в Перущица) изчезва от византийското изкуство.Това наблюдение има още повече стойност за датировката на църквата, с оглед на факта,че Перущица се намира близо до големите византийски градове като Филипопол, Андринопол,т.е. в тази Тракия,която в онова време е в много тясна връзка с Константинопол, което ни кара да поставим края на 7в.като горната хронологическа граница на украсата й. А.Грабар отбелязва още,че същия мотив на два ангела,издигащи над главите си корона или медальон, принадлежи на пред-иконоборческото изкуство.Елинистически фрески и скулптури,изобразяващи гении, “Победи” (връзка с архангел Михаил може да се направи вероятно),носещи над главата си бюста на починал, обграден с корона, показват езическите корени на този сюжет. Християнските майстори на мозайки и скулптури от слонова кост,са го използвали най-вече през 5 и 6в., заменяйки Победата със ангел, а портрета на починалия със символично изображение на Христос (сюжета значел триумфа на Христос). Но от 7в. тази композиция не фигурира повече в репертоара на източното византийско изкуство. Но освен това изображение (на двата ангела) в църквата има и изображения на гении с крила върху плоските корнизи на голямата арка на северната апсида.Майстора в Перущица си е послужил с един от най-редките мотиви на пред-иконоборческата украса (Грабар обяснява защо е така). Но проблемът, според изследователя, е квалифицирането на персонажите,които е искал да изобрази майстора в тези серии медальони.Няма никакъв надпис, а характерните черти (лицата, прическите, крилата, ореолите) карат изследователя да се колебае единствено между ангели и окрилени гении. Според Грабар нищо не ни пречи да разпознаем ангел във всеки един от персонажите, но това, което води до известни резерви е необикновено голямото количество на тези “ангелски” образи. Знае се, че в епохата на църквата в Перущица,числото на изображения на ангели в живописта и върху релефи от 4-7в. е значително, но никъде не се среща число, което (освен отдалеч) да се доближава до серията в Перущица (само върху една от 4-те арки,ограждащи купола, има поне 20 “ангела”). Освен това, пред-иконоборческото изкуство не изглежда да е представяло в медальоните бюстове на ангели. Но-както продължава Грабар-в някои капели бюстовете в медальони са персонификации на добродетели (напр. “ангелът” от нартекса на “Св.София” в Константинопол представлява всъщност Божията мъдрост). Вероятно е,освен това, в онази епоха изобразяването на бюст в медальон да е имал характера на портрет (стриктно), т.е. на конкретни фигури (Христос,светци,архангели и т.н.), а подобна концепция би изключила образите на нематериалните и анонимни ангели,които виждаме изобразявани единствено като изпълняващи някаква мисия (т.е.в рамките на една композиция). Тези наблюдения водят Грабар до извода, че тези фигури с крила и ореоли в Перущица не са ангели. Според него се касае по-скоро за персонификации(както в Константинипол), на които –по античен маниер-се придава формата на женски окрилени фигури (тук Грабар прави аналогия между изобреженията от Перущица и подобна серия персонажи в медальони в капела 18 в Бауит, на която няма да се спираме-той показва подобието между двете серии). Според изследователя окрилените гении в Бауит са персонификации :от една страна-на добродетели(“Вярата”,”Надеждата” и т.н.), а от друга страна-на природни феномени (напр.”Росата”). Надписите, по-зле запазени от фигурите, не позволяват да се идентифицират всички тези образи, но е сигурно,че не само абстрактни идеи от морално естество,но и природни феномени са могли да бъдат персонифицирани в християнската декорация под формата на женски образи с крила,и- според Грабар-този факт обяснява значителното число “ангели” в Перущица, която ни предлага сигурно най-пространната серия персонификации от този род. Това е тълкуването на Андре Грабар на тези изображения, които според него щом са някакви персонификации следователно не са ангели, но на тези персонификации може да се погледне и от друга гледна точка- споменатата от Юлия Велева и други изследователи(която по-горе достатъчно изяснихме,струва ми се)-а именно, че ако погледнем на понятието “ангел” по-широко,и особено ако видим неговите езически корени, то това понятие спокойно обема в себе си и персонифицирането на добродетели, феномени и т.н. в ангели (още повече с оглед на разнообразните значения и функции на ангела). Но разбира се ако погледнем от строго християнска гледна точка, може и да не наречем тези изображения ангелски. Без разрешение остава също и факта, че в медальони биват изобразявани конкретни персонажи.

От архитектурните паметници по нашите земи,където намираме изображения на ангели ще представя съвсем накратко накрая и църквата “Св.Георги” в София.Тя е кръгла постройка с купол, една апсида и 4 големи ниши към вътрешността.Разкопките са показали, че става въпрос за древен калдарий от римски бани.Не може да се каже точно в коя епоха тази централна част от баните е била превърната в църква, но е служила на християнския култ много дълго време.Намерени са два слоя рисунки (живопис), от твърде различно естество (школи), под мазилката,с която турците покрили вътрешната повърхност на стените и сводовете, когато през 1538г. сградата отново сменила своето предназначение и станала джамия.Долния слой фрески ни интересува, част от който е запазен, тъй като покритието от камък на стените не се простирал чак до римския купол и съседните части, където са именно фреските.Върху тях се забелязват следните персонажи- два пророка (единия от които-Йоан Кръстител) и два ангела, изобразени как отлитат бързо и над пророците, върху самия купол-те явно носели клипуса, върху който се намирал бюста на Христос(Пантократора) и напомнят стила на изображение на 11в. От гръцкия надпис върху две колони, от всяка страна на пророк Йонас научаваме,че фреските са от епохата на византийското владичество в България (1018-1186), а според стила си се датират през първите години след превземането на София от гърците.

Вече съвсем накрая на моето изследване, искам да засегна един последен проблем от по-философско естество- за отношението човек-ангел (във функцията на ангела като чистота, непорочност, божественост- и това начало, като едно от двете заложени у човек). Добре известен е болезнения дуализъм в християнството между душа и тяло у човек и вечната му, принципна разкъсаност между двете, както и стремежа на човек (поне на някои хора) ангелското, чистото, божественото да надделее у тях- пример са аскетите и исихастите, които се стремят да овладеят телесността си и да се пречистят така от омърсяващия потенциал на някои земни неща. А в представата за ангел присъства именно и идеята за непорочност, за девственост дори. Ето едно описание на видовете изображения на ангели: ”Ангелите понякога са изобразявани като грифони или като детски глави, лишени от тяло;друг път са крилати амурчета, понякога се появяват без крила или пък с по два-три чифта… Често са изобразени голи, свенливо лишени от пол, или с брада, или даже с женски външен вид.”55) .Но ето още една връзка между ангели и девственост- освен гореспоменатите синоними(донякъде) на ангелите-гении, демони и пр.- съществува също паралел между ангел и дева:”Източният термин “дева”,с който се именуват ангелите,отразява тяхната същност.”Дева” произхожда от санскритското “блестящ” или по-точно “същества от светлина”.Етимологичният му корен е “диаус”,което може да се преведе като “малко божество”.В източните(индийските) представи “дева” е по-малко божество, често свързано със силите на природата…Индийските деви отговарят на ангелите, чохан-на архангелите, махачохан-на властите… “(56).Този цитат показва връзката ангели-деви, но набляга на друго значение, докато аз искам да покажа друга етимологична(възможна) връзка- ангел-дева-девственост,и оттук да направя

връзка между ангелското, непорочността, девствеността и Дева Мария, която въплъщава всички тях. И колко особен образ е тя- отразява може би в най-голяма степен този порив, тази нужда в християнството към непорочност, и безтелесност(в смисъл дори създанията с тяло, да бъдат сякаш нямат- от порочната му страна)- нуждата най-святата сред жените да роди Божия син без да е имала отношения с мъж- догмата за т.нар.“непорочно зачатие”, т.е.да е познала болката(от раждането, от това да имаш тяло), но не и порочното(шанса зачатието да е порочно-дори малък, трябва да бъде избегнат, според Църквата), оставайки по този начин едновременно земна, телесна и чиста Божията майка, каквато само може да бъде…Тази догма показва и пропастта, която дели езичеството и християнството- та коя езическа религия би имала нужда от “непорочно зачатие”,тъкмо обратното- напр.Великата богиня-майка в тракийската вяра е самозаченала своя божествен син, а с него влиза в “хиерогамия”(гр.-“свещен брак”,който на лат.е преведен “инцест”),за да се роди света…Езичеството няма нужда от непорочност и дори идея за това, за разлика от християнството. Така Дева Мария и нейния син Христос(по равно човек и Бог-и с двете природи в себе си уникален случай) се явяват шанса и човек, човешкото(защото и двамата са именно хора,за разлика от ангелите и пр.)да бъде едновременно и абсолютно непорочно и ангелско(и божествено оттук)  и отново да остава човешко, обвито в човешка плът, в земност- една чиста и извисена земност. Затова те са истинската междинна форма между Бога и човека, тъй като ангелите (също между двата свята) все пак са по-скоро с посредническа, а не с междинна същност- защото те-поне в християнството-са само божествени създания (както изяснихме по-горе те са светлина,”енергия, присъствие”-57- въпреки тезата /малко екстравагантна, струва ми се/, че и те са телесни, а само Бог не е/цитирано също по-горе, от Ю.Валева/).

Всичко това пак е част от отношението хора-ангели и това дали непорочността и небесността са постижими и достъпни за човек, т.е. дали един човек може да стане ангел, какъвто порив на човека съществува несъмнено. Вече цитирахме по-горе две гледни противоположни точки- на Тома Аквински (на мнение, че хората без да се превръщат в ангели-със своята природа- могат да бъдат приети сред ангелите и да получат подобна тям слава) и на Елена Блаватска (че всеки ангел е бил или ще бъде някога човек- едно много по-рядко срещано становище-поне в официалната религия). 
А ето каква евангелска история припомня Мигел де Унамуно в прекрасната си книга “Агонията на християнството” за това как Христос отговаря на въпрос на садукеите: ”Исус в отговор им рече:…във възкресението нито се женят, нито омъжват, но са като Божии ангели на небето…”- по повод непорочността(възможна и за хората), и това как хората присъстват на небето-тук-“като ангели”.. .Испанският автор има в тази книга и много интересни рефлексии относно телесността и духовността, тленността и безсмъртието, и върху комплексната християнска догма за едновременното безсмъртие (възкресение) и на душата и на тялото (напр.възкръсването на мъртвите при Страшния съд)-“…тази голяма догма за възкресението на плътта като юдейска и за безсмъртието на душата като елинистическа…(се роди в свети Павел, един елинизиран евреин)”, но тук няма възможност да ги разгледаме подробно. А ето какво пише в речника “Светостта”: ”Вярващите застават пред Бог заедно с небесните сили и тайнствено изобразяват херувимите…Причастието изисква очистване от греховете…;според представите на древната църква-извършеният от мъчениците подвиг, незабавно е откривал пред тях Царството Небесно”; ”Святост- едно от фундаменталните понятия на християнството. Основният му смисъл се състои в причастността на човека към Бог, неговата обоженост, в преображението му…В преображения човек е възстановена неговата неповредена от греха природа и той като чедо Божие се съединява с Бог. Основа за това възстановяване е Боговъплъщението, възприемането от Христос на човешката природа. Това, че тя е обожена в Христа, е открило и за цялото човечество пътя към Бог: християните,следвайки Христос, съучастват в неговото Божество по благодат и стават светци”. Така, според официални и неофициални източници, “ангелските врати” остават отворени за човека…

 

Метафората за ангела (защото той може да бъде и метафора) е винаги жива- преминала от религиозната сфера и в ежедневната съвременна лексика, а и като мотив в изкуството- не само в християнското, но и в съвременното (светско) изкуство. Тоест “ангелът” е съвсем живо понятие, което (както видяхме)се е оттласнало от корените си семантически (отначало значи само “преносител на душата”, “хранител”, докато по-нататък- започва да символизира и непорочността, добротата), и се е  развило като комплексно понятие и съдържа в себе си много потенциални посоки на развитие- и различните епохи, култури и религиозни системи избират акценти в него и ги развиват. Интересно е, че това понятие е надхвърлило дори християнството и е “преляло” в съвременната (нерелигиозна дори) култура и среда- толкова силно привлекателно и широко е съдържанието му явно- и хората вече сами избират акценти в него. Но е “преляло” най-вече със съдържанието си на “невинност” , доминиращо над другите му съдържания. Неслучайно днешните употреби на тази дума (и в изрази и на други езици, и като символ в песни, в книги и филми) са повече относно припознаването на човек като “ангел”, ако някой е възприеман като невинен и чист човек- нещо по-трудно мислимо(и дори немислимо понякога) в християнството, където невинните човешки хора (душевно и физически) стават мъченици и светци, но не и ангели, докато в съвременната култура по-“либерално” е разрешен вечния стремеж на човек да надделее “ангелското”в него. Така ангелът си остава един вечен идеал за човека и надхвърлящ дори религиозната сфера образ и символ- със своята топла и нежна близост (грижа за човека) и едновременно с това привлекателна далечност- с една неземна красота и непорочност (признати само на Дева Мария и Христос сред хората). Така че ангелът, зародил се в необозримо далечна древност в Изтока (в асиро-вавилонската култура) и претърпял толкова много трансформации (и в семантично отношение и на ниво иконография), преминавайки през вековете- от античната езическа (източна и гръко-римска)култура, през християнската(където е основна фигура) в съвременната нерелигиозна култура (изкуство и лексика), изчиства все повече своя образ (с все така богата семантика) за да “изкристализира” накрая в създание (небесно, посредническо), което носи в себе си само доброто, невинното, нежното, благоразположеното, обичащото (“ange аdorant”)…Следователно този “ангел” като образ и символ е необходим на човешката култура въобще – толкова различна, променяща се, разнолика, но и в някакво отношение единна, последователна в своите прояви, символика, надежди и стремежи и оттук в сътворените от нея образи…Той й е необходим в различните си проявления- като същество с божествена сила и мъдрост, но само обичащо и благоразположено към човека за да бъде негов хранител,закрилник и помощник през изпитанията, “тъмнината” и “пустинята” в живота (в опасностите и болките, които той неведнъж предлага открай време на човек) до смисъла му на едно съвсем невинно, “небесно” създание, с което едно праведно и също така невинно човешко същество да може да се идентифицира. Тоест в трайността и неизменното присъствие на образа на ангела в човешката култура се сливат и нуждата от утеха и закрила (и доброта) и порива към чистота и невинност на човека…

... и се извинявам за това, но просто исках да публикувам цялата си курсова работа на тази тема (защото това е моя курсова работа за университета писана и добре оценена там ;)...

Дано все пак някой има търпение и желание да я изчете до края (дори и само 1 човек да е), и дано научи нещо ново и хубаво от работата ми :)

А който желае може и просто да си пусне и да чуе Музиката :))) Песента и клипа са на EURYTHMICS- "THERE MUST BE AN ANGEL" (...PLAYING WITH MY HEART) :)

(махнах само източниците на цитатите ми (т.е. бележките към курсовата работа), защото реших че са излишни за блога...)

Радвам се, че си видяла и този мой постинг, макар че почти нямах надежда, че никой ще има достататъчно търпение за него... (то и ти може да не си го чела (целия), де, но това няма значение ;))

За никъде не сме без тях, така е................... :)

Чудесен материал, полезна информация и интересни разсъждения, за хората, които се отересуват от подобни въпроси! Би ли споделила къде мога да намеря въпросната статия на Юлия Велева за гробницата на "Гурко", нужна ми е повече информация по въпроса ?