Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2010 12:08 - Южна Африка и Йоханесбург през моите очи и обектив - 2-ра част
Автор: candysays Категория: Туризъм   
Прочетен: 10218 Коментари: 11 Гласове:
23

Последна промяна: 09.06.2010 16:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес ще се опитам да ви опиша някои от впечатленията си за тази далечна от България страна.. Защото в предния постинг почти нищо съществено не казах :)

...Южна Африка е огромна страна - на 25-то място в света по територия (прочетох вчера) - около 1 300 000 кв. км. Вътре в самата нея се намират две малки автономни страни - Свазиленд и Лесото. Както и името й говори - тя е най-южната страна на Черния континент, и също така - най-цивилизовано и западно изглеждаща. Много по-модерна, чиста и красива е от повечето страни по света.. /Не че съм била на толкова много места, но така казват.. И от това, което видях с очите си, съм склонна да вярвам на подобно твърдение../ ЮАР е това, което е, благодарение на белите, отишли там и завладели тази "черна" земя. Неслучайно са я харесали - тъй като е най на юг, тя е с по-благоприятен и умерен климат като цяло, в сравнение със северните африкански страни, които са по-близо до Екватора и са около Сахара.. Освен това е богата - най-богатата в света всъщност! - на залежи от злато и диаманти. Това обяснява отлично защо е привлякла като магнит белите завоеватели, нали? Те продължават да ровят и да експлоатират недрата й, както и евтиния негърски труд, и като цяло белите хора в тази страна живеят доста прилично, с много удобства и екстри на модерната цивилизация, но като в златни клетки. Защото не бива да слизат от колите си и да се разхождат свободно по улиците.. Ако им се прииска. Не че не могат - не бива. Така поне твърдят всички запознати.. А знаете ли какво е съотношението между бели и черни хора там? Населението на страната е около 47 милиона души - от тях около 37 милиона са чернокожи (от няколко основни племена със собствени езици), белите са около 5 милиона, а тези от азиатски произход (най-вече индийци) и така наречените "цветни" (потомци на смесени бракове, каквито има не много впрочем) - са около 4 милиона. А тези дни прочетох една статистика в интернет, че това е и страната в света с най-много хора, болни от СПИН. Най-много злато и диаманти в света и най-много СПИН - по една и съща земя.. Как ви звучи това? Противоречиво? За мен лично това е страна на противоречията. Човек просто не може да си състави едно категорично - положително или отрицателно - мнение за ЮАР.. Особено пък, ако я е посетил само за една седмица, както бе в нашия случай.. /А това, че е страна на контрастите (дори и като природа) го пише и в книгата за Южна Африка, която си купих за спомен от една тамошна книжарница - в един хубав, лъскав и модерен мол в центъра на Йоханесбург.. От тази книга именно взех и по-горните данни за населението и територията на страната./
Освен това страната се урбанизира бързо през последните години - най-вече чернокожите се придвижват от селските провинциални райони към големите градове. Африка като цяло е слабо урбанизирана, в сравнение с другите континенти, но ЮАР вече догонва западните "образци" и в това отношение.. Неслучайно и позволиха да бъде домакин на Световното по футбол тази година, нали? Това е най-модерната страна на "Черния континент". И целия напредък се дължи на белите там. Те дърпат конците. Не зная, и няма как да зная, дали и доколко на местното чернокожо население му харесват тези промени. Това, което се вижда със сигурност е, че то наистина полага усилия и се опитва да се нагоди към нововъведенията на белите хора, да изпълнява задачите, поставени му от тях, и да поддържа страната чиста и красива. Въпреки прословутия "мързел" на черните хора, в сравнение с другите раси. Те просто са по-бавни и имат по-малко изисквания и амбиции към живота си може би.. Може би просто са по-естествени и по-близо до земята (си) от други.. Въпроси без категоричен отговор. Не и за седмица престой там..

За наше щастие, ние срещнахме само доброто, дори много мило, отношение на чернокожите там. Те са адски любезни, постоянно те питат: "Как сте? Добре ли сте днес?", нищо че не те познават.. Но все пак ние общувахме само с такива, които са заети в сферата на услугите - работници по паркинги, в супермаркети, в заведения за хапване и пийване и така нататък.. Знаем, че има напрежение между белите и черните там обаче. Нищо, че като туристи не го изпитахме на гърба си. Тази страна е наистина опасна за белите. Както писах и по-горе - те живеят сякаш в златни кафези. По много от оградите, опасващи домовете им (ако не и по всички огради?!) тече ток. Нашите домакини, които живеят от 15 години в ЮАР, също бяха нападнати от двама въоръжени негри  - може би от съседното гето - които прокопали тунел под оградата с ток и минали през него.. Само два месеца след като бяхме там, в същата къща. Реална случка. Слава Богу, завършила благополучно. Но можеше и да не е така.. Там убиват и изнасилват, според статистическите данни пак, повече отколкото в други страни. Насилието е от бедните прослойки на чернокожите към по-богатите бели. Но невинаги.. А иначе всичко изглежда като земен рай.. На пръв поглед. И може би тази богата земя можеше да е такъв наистина, ако той бе положен на друга, по-здрава основа. Не на основата на властта на едни над други, не на основата на "превъзпитанието" и налагането на една култура върху друга, на една раса върху друга.. Този земен рай, който може да изглежда ЮАР в очите на туриста, е миниран с напрежение и потенциално насилие. Това е истината. Дотук се е стигнало. Бог знае докъде ще стигне страната след време.. Дали ще успее да се справи с проблемите си. Дано! Защото макар и опасна, е красива страна.. Богата земя...

Аз лично не бих живяла там.. Не бих живяла така...

Между другото, ЮАР има още един рекорд - доколкото разбрах, това е страната с най-много изкуствено залесяване в света. Хората се грижат за тази земя, спор няма. Насила и с натиск, или не.. това е факт. Но повече за природата и още някои интересни факти за Южна Африка, както и мои лични спомени от пътуването ни - в следващите постинги, посветени на нея :)

А сега, "за десерт", малко снимки, които направих там..
Лицата на Южна Африка..
"Децата на Мандела"...


image
Тази снимка е от едно гето на Джобург, в съседство с къщата, в която живяхме там.. Тази жена ме видя като снимах от колата и сърдечно ми се усмихна и позира :) Това е то.. усмивка от гетото. Усмивката на бедните, но сърдечни хора..

image
Тези двамата ги щракнах близо до един водопад, към който се бяхме запътили - в планините Дракенсберг (или "Драконовите планини", за които ще пиша още..) Явно бяха някакви работници..
А учениците в планинските градчета какви бяха спретнати само! Жалко, че не успях да ги снимам.. Децата на чернокожите са много сладки и много ги гласят майките им :) С едни ситни плитчици, едни пъстри дрешки, едни прически..

image
В един супермаркет.. Негърките давали много пари по фризьорски салони, така разбрах. И наистина - и най-обикновените служителки са с едни грижливо направени прически.. Сигурно защото не харесват косите си и подражават на белите и на техните идеали за красота...

image
Ще повторя и тази снимка, която вече публикувах в предния си постинг.. Харесва ми символиката тук.. С черна кожа и бели души?.. Някои от тях - със сигурност.

image
А това е чернокожа жена, която продава африкански сувенири, на един от туристическите обекти (близо до водопади) в Драконовите планини..

Същото важи и за тази снимка:
image
"Working together we can do more" - така пише на тениската на тази жена.. /"Работейки заедно, можем да постигнем повече"/ Но дали, питам се аз?..............

Следва продължение...

/P.S. Кликвайте върху снимките за по-голямо и ясно изображение../



Гласувай:
23
0



1. eien - Благородно Ви завидях
09.06.2010 12:13
Благодаря за прекраснара разходка!
цитирай
2. candysays - И аз Ви благодаря, eien!
09.06.2010 12:15
Благородната завист е хубаво, чисто нещо :)) И аз следя с интерес постингите Ви, с които ни разказвате за чужди земи.. За Япония.. :)
цитирай
3. veninski - Бива те за гид. . . Благодаря ти, К...
09.06.2010 13:54
Бива те за гид... Благодаря ти, Кристина! Чакам с нетърпение следващата част. Поздрави на милото семейство!
цитирай
4. smani - Ауууууу
09.06.2010 14:28
аз ако съм на мястото на белите, розовки бузки си събирам раничката и далече, далече... :)) Явно е, че мястото им не е там и как се живее така. Все едно си попаднал в предградие на черни в щатите.. Сигурно сънуват черни кошмарчета с черни хора, които си искат златото обратно. :)
цитирай
5. candysays - Мерси, Васко!
09.06.2010 16:27
Поздрави и на теб! :)
цитирай
6. candysays - Smani,
09.06.2010 16:37
и аз така викам - далече, далече.. :) Не е за всеки (бял) такъв живот. Но е факт, че на някои им харесва и се чувстват като цяло добре там. С всичко се свиква, нали знаеш. И в ЮАР също има квартали и места в градовете, където е по-рисковано и опасно за белите и където е по-спокойно и сигурно. Поне така казват.. Аз лично нямам против да живея в страна, където има и чернокожи, както в Щатите например, но само ако нещата са поставени на нормална основа, без напрежение. В САЩ поне са по-изравнени и като население (черните и белите имам предвид), докато в ЮАР неуютното за мен бе именно това - че и като брой и като положение в обществото има голям дисбаланс. На моменти и на места се чувства точно колониалния стил и дух там. А той е чужд на моята природа и същност и той именно ме потиска в Африка..
Явно и ти си като мене и разбираш какво имам предвид :)
А това за кошмарите.. току-виж си уцелил в десятката :)))
цитирай
7. kosara2008 - удоволствие са ми тези твои постинги!!!
12.06.2010 14:24
хареса ми социалната ти ретроспекция на Африка :)

багрите на този ЗеменКът са уникални и неповторими, дори пустинята ми говори и разбираш с цялата сила на мисълта си, че дребните грижи е песъчинка то цялото, неизбродно и познатонепознато...Всемир е Африка - земята и хората и.

благодаря ти, на теб обичнащастливост, мило!:)
цитирай
8. candysays - И аз ти благодаря, скъпа Косара :)))
12.06.2010 21:48
Наистина - "всемир е Африка", както си казала много точно! И може би люлка на човечеството.. Майка.. Някакси така я усещам. Измъчена, жертвоготовна, познала дълъг път.. И пъстра, толкова пъстра :) Коренното й население обича да носи пъстри дрехи :) Колкото до пустинята.. тя е цяла Вселена.. Аз не я познавам, но.. мога да разбера онези, които търсят себе си в Нея.. И първо трябва да се изгубят, за да се намерят, разбира се :)
Още постинги ще посветя на Южна Африка, тъй че - заповядай пак мила :*
цитирай
9. papadok - Имаш журналистически талант
27.07.2010 18:37
Явно не само стиховете ти са силни. Ще прочета и други твои постове за ЮАР. Поздрави.
цитирай
10. candysays - Благодаря за оценката :)
27.07.2010 21:43
Работила съм и като журналист известно време, та явно има защо.. ;)
Така и не написах, да си призная честно, всички постинги, които бях намислила да публикувам за ЮАР, не качих и много снимки.. Но може по-нататък. Радвам се, че има интерес към темата, към подобни постинги - българите сме наистина много любознателни хора :) Поздрави и лека вечер!
цитирай
11. ilia78 - Хубава статия и описание. Имах в...
02.05.2012 00:58
Хубава статия и описание. Имах възможността да се уверя сам и да го видя с очите си. ЮАР е красива страна и богата, но проблема с престъпността е голям. Белите наистина са като в клетки. Казват, че преди се били затворени черните, а сега е обратното. С българите , с които се видяхме и запознахме там, на всички са им обирали я къща , я кола, я тях самите. На някои от тях къщата по няколко пъти. Аз лично не бих живял така , (огради с ток,решетки,паник бутони в къщите), но те са свикнали. А и живеят доста по-добре от България като стандарт. Казват,че все още се изкарват пари там и са добре. Почти всички, с които се запознахе са си купили къщи. И големи къщи с дворове, гаражи поне за 2 коли, басейн, стая за гости и т.н. Устроили са се хората. В Йоханесбург почти няма блокове , само къщи,къщи и къщи. Там без кола не става, не можеш да отидеш никъде. Градският транспорт не е уреден , има микробусчета (като в Бг. маршрутките), но с тях пътуват само черните. Кварталът където бяхме,беше спокоен, можеше да се разхождаме, но имаше само един хранителен магазин наблизо , една пицария и една бирария където да отидеш нищо друго. За по-далече само с кола. Странно е и е съвсем друг свят, доста по-различен от Европа. :-))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2961642
Постинги: 684
Коментари: 8948
Гласове: 49935
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип
24. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/