Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2014 12:21 - ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5485 Коментари: 2 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image


ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА ПО ДОЛИНАТА НА РЕКА ДОЙКИНСКА

 

     В участъка между селата Лютиброд и Салаш от северната страна на Балкана е имало бази на постоянно позиционирани там римски гарнизони с градове към тях. Поради това останки от сгради за войниците, от градове, от постове на римските войници покрай пътищата им се срещат много често. Цитирам запазената римска сграда при с Лютиброд до изправените скали с крепост под нея, останките от друга крепост, Заград, от другата страна на реката, многобройни останки от римски постове по стария /римски!/ път между селата Лютиброд и Челопек, превърнати в селски къщи преди стотици години. Запазени части от такива сгради има в Берковица, а останки, или запазени наименования на римски заселища, крепости или работилници има на много места покрай селата в този район на планината. Голяма част от наименованията по Западния Балкан също имат латински корени – Копрен, от купрум, мед, Ланжинов скок, Дуршинов скок и др.

      Римските пътища, които се насочват към Балкана от север са много. Римляните са строили пътищата си покрай реки, следвайки долините им. Но и от това има изключение. За какво са им били напр. четиринадесетте пътища, които се насочват към платото на Врачанската планина? Тези пътища преминават през невероятно трудни за построяването им места и ще посоча участъка на пътя от с. Челопек до вр. Околчица. За да бъде построен този път за него е било направено трасе в отвесни скали и то така, че да има и скален парапет. А камъните, ползвани за настилката му са по четвърт куб. метър и с площ до 1 кв. метър. Всички тези пътища се изкачват на платото на Врачанската планина и се губят там под торфа. Най-важният от тях обаче, който е широк 4 м. започва от Згориград - началото му се нарича ул. Плакалница - достига кръстопът с друг важен римски път при извора Дудил и се спуска в с. Елисейна. Разклоненията на този път съм ги описвал.

   Мрежа от римски пътища има и по другите долини на север по Балкана, като почти няма долини, по които да няма такива пътища. Дори долината на река Берковска, която идва от страхотна теснина също има такъв път, освен основният при с. Бързия, който излиза на Петрохан и слиза в Софийското поле. Големи римски пътища започват от селата Дълги дел, Дива Слатина, Копиловци, Мартиново, Чупрене, Стакевци, последният е по долината на реката, идваща от с. Салаш. Тези пътища не само че прехвърлят планината, но имат и много разклонения от по-тесни пътища, които се изкачват на ридовете покрай реката. Според мен тези пътища са стратегически. По мое мнение римските пътища са четири категории плюс магистрали, посочвам две. Едната е в Източни Родопи при с. Биволяне, където пътят е широк към 6 метра, а другата е над с. Беренде извор, широка към 5 метра. По-тесните им пътища преминават през невероятно тудни места. Цитирам римския път покрай реката, идваща от Видимското пръскало. Той се изкачва на седловина в страни от водопада по такъв стръмен скат, прокарването на път по който изглежда невъзможно и с днешните технологии.

   Същата мрежа от римски пътища съществува и от другата страна на Балкана, включена към т. н. Западни покрайнини. Много сериозни, първостепенни римски пътища започват по всички долини на реките там. Тези пътища са направили възможно достигането в по-късните векове на заселници-животновъди до удобни за тях и добитъка им места в планината. Тези пътища са строени и по отвесни скали, като в тях е било вдълбавано трасе. Такъв е пътят от с. Темска към с. Топли дол. Сега римският път е асфалтиран, но ако се срещнат някъде по него два автомобила, прави се много опасна маневра – как се кара на заден ход, виждайки се стометрова пропаст под пътя. Цитирам някои римски пътища, които се ползват до днес, като трасето им на места е разширявано. Такива започват от селата Горни Криводол, Сенокос, където пътят се разклонява на три, Славиня, Дойкинци, където пътищата са като мрежа, Ръсовци, Гостуша, Топли дол, от който към планината поемат четири разклонения, Равно буче, през което преминава оригинален до днес римски път, сварзващ селото със село  Чупрене от другата страна на Балкана.

    Сега ще опиша римските пътища по долината на р. Дойкинска, където те са най-много. Тук иа местност Градището, но дяланите камъни от нея са приватизирани за къщи  на Бялата махала. Същото е сторено и с камъни от самите пътища, извадени за огради на дворовете. Друга местност се казва Ковачницата, защото се твърди, че там е имало римска ковачница.

    Река Дойкинска има два притока, които отводняват участъка от планината Копрен – Трите чуки. В местността Врелото, където има обилен карстов извор, бълващ кубически метра вода в секунда, двете реки се събират. Дясната река се нариича Йеловишка, а лявата – Дойкинска, общата река има същото име. От с. Ржана по долината на тази река започва трасе на много широк римски път, което сега е разширено и модернизирано за да преминават по него автомобили. При Врелото този път се разделя, като десният му участък по река Йеловишка е много широк, наричам го първостепенен. При местността Широка лука в дясно започва по-тесен път, покрай който е местността Ковачницата, римска, разбира се. Основният път продължава към билото на планината и я пресича при една седловина между  върховетее Вражата глава и Трите чуки. В този алпийски участък пътят е така запазен, като да е превен сега. От седловината той пуска разклонения към селата Копиловци и Мартиново.

   С много по-развита пътна мрежа е долината на р. Дойкинска. Още преди влизането в селото доста сериозен римски път поема нагоре в дясно към местността Понора и продължава по билото на рид, който е огромеен. От този път се отделя стратегически път, който преминава под веригата на Копрен и излиза на седловината Кацакамък, след което продължаваа по билото на планината с разклонения към всички села от север и от юг на лранинаата, достига седловината Петрохан и продължава по билото на планината Козница.

    Пътят през с. Дойкинци е толкова широк, че е само асфалтиран, не е било необходимо разширението му. Още в началото на селото в ляво се отправя третостепенен римски път, който достига другия огромен рид покрай реката и продължава по него, достигайки същата седловина между върховете Вражата глава и Трите чуки. При връх Въртибог към него се включва още един, идващ от с. Гостуша. Основният път обаче е този покрай реката. Малко над селото в дясно от него се отклонява третостепенен римски пък, който отива към местността Понора и се събира с идващия от преди селото. На три км. в дясно по-нагоре пак по долината на река започва римски път и той в посока на местността Понора. Към него се включва още един, но не знам от коя долина на река започва.

     Още един четвъртостепене римски път, като хози покрай х. Плевен, тръгва по долината на р. Тупавица, на която е водопада. И той се качва на огромния рид с Понора при една седловина, от която започва стратегическия римски път под Копрени-те, достигащ седловината Кацакамък.

   Основният римски път покрай река Дойкинска достига по долината  й ливадите под въроветее Трите чуки, където се губи под торфа, но трасето му личи. И той продължана в посока на седловината при Трите чуки. Там има направени с камъните от тези пътища постове през 1919 г. от двете страни на границата, които ппредставляват малки крепости. За  построяването на тези крепости са били извадени камъни от римските пътища от участък, едва ли достищи и 50 м. Толкова много камъни са пили полагани при строежа на пътищата. Отвратително е обаче, че заради тези два поста е било разрушено такова важно кръстовище на римски пътища.. Дано запазеният 100% участък от пътя до тези постове, който преминава по алпийска ливада и изгежда като току що построен, бъде опазен от примати.

    Империи е имало, те са се  развивали, достигали са някакъв връх, но са се изчерпвали като съдържание и се се разпадали. Както сега се разпада Империята на злото. От слабостта им са се възползвали други народи, които са доразрушавали империята и са се засеелвали на нейна територия. Не всичо обаче може да бъде разрушено, някои от инфраструктурите на империята са продължавали да служат на заселниците. Такива са пътищата, строени от римляните, по-точно от робите им. Някои от тези пътища се ползват до днес, или поне части от тях. По равниниите и по пасищата в планините тези пътища са покрити с торф и са неоткриваеми, в районите обаче, където минаават през гори и тези гори не са били сечени, пътищата са запазени. Да се ходи по тях е вдъхновение. Така стана в моя живот, много римски пътища ползвах и упознах. Затова и описвам някои от тях, защото станах много голям и е възможно да забравя някои от тях.

     Аз все давам пример с Хайдн. Негов почитател, Хобоко, решава да опише и систематизира по дати творчеството му. Хайдн обече му казва само тези свои произведения, „които е в състояние да си спомни”. Те са  подредени от Хобоко и имат един символ за това „Ноbb”, както за Моцарт „К”.

    Аз все още си спомням римските пътища, които съм видял. Най-запазени те са там, където преминааваат през скали. Мястото, което сега  описвам, пътищата в Западния Балкан, е трудно за посещения, но пък туристи преминават често по едиин третостепен римски път в участъка от х. Плевен до Видимския превал, който се спуска към х. Левски и Карлово. Едва ли някой се е запитаал как така пътеката преминава през скали, в които тя е просечена, защо ли изкачвайки се към превала по нея има наредени големи камъни.

   Ако някой има интерес по тази тема, надявам се да съм му помогнал с този постинг. Той косвено е насочен към една дама, която много уважавам като доказателство, че пътуванията ми по планините на България са нещо, доста по-сложно от скитня.


image




Гласувай:
17



1. sande - Римските пътища - мълчаливите магистрали на историята ...
19.10.2014 14:43
Много интересна и полезна информация.

Поздрави, Коста!
цитирай
2. mt46 - Поздрав, Коста!...
19.10.2014 21:20
Неслучайна е поговорката, че всички пътища водят към Рим... А нашите съвременни пътища водели към... близкия сервиз...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186803
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031