Привет! Реших да публикувам сега моят текст за столицата ни (която е и мой роден град), който написах преди месеци, но чак сега му дойде времето да бъде публикуван за моя радост- в септемврийския брой на списание "Одисей" (за туризъм и пътешествия), тъй като редакторите прецениха, че текста е най-подходящ за празника на София- 17-ти септември, православния празник на св.София, майка на трите сестри Вяра, Надежда и Любов. Почти целия текст е публикуван в списанието, но все пак много хора няма да си го купят, а и все пак някои пасажи от този текст са съкратени там. Имам и още един текст- разказващ повече за историята на града от античността насам, но него ще го публикувам по-нататък в друг постинг.
Надявам се да ви е интересно! 
Приятно четене!:))) 

(ДА ЖИВЕЕШ В)
ГРАД, НОСЕЩ ИМЕТО “МЪДРОСТ”

ЗА СТАТУЯТА- СИМВОЛ
НА СОФИЯ

Столицата ни се сдобива със свой нов символ, след като на 29.12.2000г.- тъкмо в навечерието на новия век и на новото хилядолетие- в центъра на града, до сградата на Булбанк и централната станция на метрото, е официално открита статуята, наречена “София”. Автор на монумента е известният скулптор Георги Чапкънов. Женската фигура- символ на града, тежи 4 тона и е направена от бронз, месинг и бакър. Общата височина на конструкцията е 24 метра- 8-метровата статуя се извизява върху 16-метрова колона, направена от италиански гранит, дебел 3 см. Отвътре “София” е масивна стоманобетонна конструкция- фигурата е “надяната” върху 5-метрова стоманена колона. Според екипа от архитекти и инженери, работил по статуята, парче не може да падне от нея- участ, която за жалост, сполетя монумента пред НДК, изграден по повод 1300-годишнината на България. Освен това, статуята е слепвана по уникална технология, използвана за първи път в България- принципа на “сухия монтаж”.
Любопитно е да отбележим, че конструкцията на “София” се “подпира” на хоризонталната плоча на метрото. От неговия бюджет са и парите за статуята. Монументът струва на общината 188 000 долара. Освен това новият символ на града е проектиран така, че да може да издържи трус до 9-та степен по скалата на Рихтер, както и на ураган със сила 150 км/ч (какъвто, според метеоролозите, не може да има в София). Следователно статуята е напълно безопасна за жителите и посетителите на града. Факт, който се доказва вече 6-та поредна година. Дори на откриването й, тогавашният кмет на града Стефан Софиянски, се шегува: “София може да я няма, но статуята ще остане.”
Самата статуя представлява образа на млада жена, държаща лавров венец в едната си ръка, и със сова, кацнала на другата й протегната, сякаш за благословия ръка, в дланта на която са поставени монети със следния надпис: “Боже мили, запази България и София заради доброто и хората” ( автор на думите е отново скулпторът Чапкънов). Главата на статуята е куха (както и очите й), а отзад има врата, през която може да се влиза в нея, за да се почиства. От петите до кръста “красивата дама”, както още я наричат, е от бронз, от кръста до шията- от патирана мед, а сребърна сплав украсява короната върху главата й.
За любителите на фактите и историята, трябва да отбележим, че Чапкънов “отглежда” идеята си близо 4 години, преди тя да се осъществи. Столичната община приема предложението му неговата скулптура да се извиси на мястото на паметника на Ленин, чиято гигантска фигура от мрамор пък се съхранява днес в базата на СБХ в “Илиенци”. Тук трябва да споменем и за творческо- богословския спор (или дори скандал), който се развихря заради статуята на Георги Чапкънов, замислена като символ на София. Сред противниците на скулптурата има духовници, богослови, историци и архитекти, които дори сформират инициативен комитет срещу статуята и поставянето й в центъра на София, като нов символ на града. Според тях статуята на Чапкънов нарушавала християнската традиция в тълкуването на образа на света София Премъдрост Божия. Някои духовници , сред които дори самият патриарх Максим, пишат на кмета на София срещу статуята, която не одобряват. Според комитета, сформиран срещу скулптурата, е примитивизъм символът на София да е изобразен като жена с “крепостна” корона на главата (атрибут на древногръцката богиня Тюхе), която в едната си ръка държи лавров венец (който пък бил атрибут на богинята Нике), а в другата- бухал (атрибут на богиня Атина). Те добавят, че бухалът никога не е присъствал в българската иконография, и че за нашата традиция той е символ на мрака. Противниците на статуята на София се притесняват от нея и защото “срамът” щял да бъде за всички институции, намиращи се в карето около статуята- Президентството и Народното събрание. Според комитета статуята “осквернявала” и паметта на мъченицата св.София, чиито дъщери Вяра, Надежда и Любов загиват, защото отказали да почитат идолите. Богословите смятат, че е срамно православна София да приеме за свой символ подобен образ.
За да се дистанцира от всички тези нападки на богословите срещу творението му, Георги Чапкънов маха названието “света” от името на статуята, която се нарича занапред просто “София” (макар че те продължават да протестират и след това). Но, разбира се, скулпторът и творбата му, намират и широка подкрепа и поддръжници. Както колега на Чапкънов правилно отбелязва, става дума за светска работа в светско пространство в модерно време. Освен това скулптурата е добре направена, а авторът й е голям творец. Противниците му забравят, че не става дума за статуя на света София (т.е. на християнската мъченица), а за монумент-символ на столицата ни. В решението на Столична община е записано: “монумент-символ на хилядолетната история и развитието на София”, и на Чапкънов никога не е било поръчвано да изобрази християнската светица. Т.е. позицията на богословите и комитета би била правилна само ако ставаше дума за светицата. Ето какво споделя самият автор за творбата си: “Една скулптура трябва да въздейства от всякакво положение, дистанция и място.” Затова той добавил тези детайли към София- короната, совата и венеца (като вложил в тях, разбира се, и подтекст и определен смисъл). Според него също така статуята излъчва някаква светлина и сияние и той се надява, че всички ще забележат красотата й по залез слънце, тъй като тя е разположена така, че гледа на изток, а откъм гърба й слънцето залязва. И въпреки че при тържественото откриване на статуята няколко души раздават позиви срещу монумента, акцията им не е подкрепена и софиянци са очаровани от новия символ на своя град. Кметът Стефан Софиянски пък възкликва: “Доживяхме в края на хилядолетието, да помислим за нещо повече от ежедневието.” 
Сред най-ярките поддръжници на скулптора (освен кмета и другите общинари на столицата), са неговите близки приятели и също емблематични хора на изкуството в България- а именно писателят Йордан Радичков и художникът (и скулптор) Светлин Русев. Според Радичков “тази статуя би правила чест на всяка европейска столица.”. А Светлин Русев пита нападащите скулптора богослови: “Кой е истинският творец- този, който изгражда или този, който спазва буквата?” 
В крайна сметка арменски поп благославя статуята “София”. А самият Чапкънов казва: “Направил съм тази статуя за благослов- децата ни да бъдат спокойни, сигурни и щастливи.” Затова и монетите в ръката й носят онзи надпис. И добавя: “Моята “София” носи историята си от античността. Така тя е свързана с паметниците и традициите от древността, когато фигурите са се изработвали точно по този начин.” 
Всъщност объркването по повод смисълът, вложен в името на статуята, а и на самата ни столица, също идва от древността, тъй като античната гръцка дума “софия”, означаваща “мъдрост” се е преплела (а и “преляла” по някакъв начин съдържанието си) с по-късната християнска легенда (да я наречем) за светицата София, живяла по време на жестоките гонения на римляните срещу християните (-първите векове на християнството), измъчвана и загинала в името на вярата си, заедно със своите три дъщери Вяра, Надежда и Любов, чието честване според православния календар е и официалният празник на нашия град- 17-ти септември. Според мен, няма място за съмнение, че всички смисли, натрупвани през вековете- от античността до наши дни- на думата “софия” са преплетени и се съдържат в името на столицата ни. Самата тя, както всеки по-древен град, носи в себе си накуп различни неща от своето минало, за да се получи една пъстра съвременна “компилация”. В историята на думите и религиите също съществува такава естествена приемственост. Защо името на християнската светица да не съдържа “закодирана” в себе си “мъдростта”, завещана й от езическата античност. 
Подобно на лечебната, и така важна за жителите на града, минерална вода извира близо до новият символ на столицата ни, така в същия централен район на София “извира” и една друга (не по-малко важна)- духовна мъдрост, образно казано. Имам предвид това че градът ни притежава добродетелта на толерантността и взаимната търпимост - за които неминуемо е нужна мъдрост. Доказателство за това е фактът, че в един твърде малък- като площ- район (отново близо до статуята, метрото и минералните извори в центъра на София), можем да открием един до друг в абсолютно мирно съжителство храмове, принадлежащи на най-различни религии. Впрочем на всички по-големи световни религии. Например християнски храм (един от най- старите в София- ротондата “Св. Георги”, която се намира в този район) “съжителства” с единствената  джамия в града, която е наблизо (точно до ЦУМ), както и със синагога, католическа църква и други. 
Тъкмо в това мирно съжителство на различията се изразява мъдростта на столицата ни (и по принцип). И за да защити достойно своето име, тя трябва все така да дава урок по търпимост- верска, етническа и т.нат. Нещо, към което се стреми всъщност всеки съвременен и “себеуважаващ се” мегаполис, намиращ се където и да е по света… Защото “Бог е един”, както казват мъдреците. Независимо с какви различни имена го наричат хората- Господ, Аллах, Яхве… И още нещо- според Библията  “Бог е любов”. А Любовта, наред със своите сестри- Вярата и Надеждата, е дъщеря на християнската светица София -т.е. на Мъдростта… 
И може би няма да сгрешим, ако заключим, че онзи човек или онова място, които притежават “ореола” на мъдростта- една от най-висшите добродетели, според античните философи!- вечно ще расте, но няма да старее, както се казва и в прочутия девиз на столицата ни, датиращ от 1911г.… Но онова, което всъщност кара хората и градовете да не стареят, се заключава в трите свещенни думи, както ще ви каже всеки мъдър човек, а именно- във вярата, надеждата и любовта…Още една причина да се гордеем с нашата столица и нейното “мъдро” име, чийто празник - на 17-ти септември (както вече споменах)- имаме честта да съвпада с честването на светицата и трите й дъщери!…