посветено на Винсент Ван Гог

Имало едно време един мъж,
който дълго се лутал в живота,
но не се боял- ни в зной, ни във дъжд,
да търси своя път,
да носи своя кръст.

Той скитал дълги години по широкия свят-
гладен, мръсен, отритнат, самотен, нерад...
Но все пак намирал сили в духа си
да се учи и да продължава
красотата- дори и в грозното- да изобразява.

Обречен сякаш на глад и страдание,
той никога не спирал да търси и да се вълнува,
и намирал в изкуството си едничко упование-
в изкуството си да рисува.
(Искрено, без никога да се преструва.)

Опитал се да служи в свойта младост и на Бога,
но проповедник така и не станал..
"Светец" обаче го зовяли бедните миньори от Боринажа,
за които като брат се грижел той,
и от своя залък ги хранел...
Без да дели хората на "чужд" или "свой".

Сред работници и селяни се чувствал най-добре,
на бедни и на проститутки, не се боял приятел да бъде.
А те- те не знаели, че творчеството му ще пребъде.
Но знаели, че е добър човек,
и че за техните болки имал лек.

И в Лондон, Етън и Хага-
навсякъде бил без дом, в бедни квартири,
но той и друго не дирел...
Непознал ласка, топлина и уют в живота си нерад,
нему стигала любовта на Тео- неговия брат.
Друга нямал на този свят.

От светския Париж- с художниците много,
той избягал и стигнал сам- до Арл и лудостта...
Живота винаги се държал с него тъй строго!
Но той бил обречен и в лудостта си да вижда красота.
И я рисувал щедро, скитайки из жарки поля..
Без шапка дори- да го пази от слънцето..
Без грам суета.

Неуморно се усъвършенствал,
и изливал своята несподелена обич
към хората и към света-
ден и нощ, в безброй платна.
Платна, изпълнени със жар и светлина...

Завещал ги накрая на света-
крайно изтощен 
и вече безвъзвратно в плен
на припадъците и на лудостта.

В разцвета на живота си,
но вече уморен до смърт,
сам сложил край на земния си път.
В последен пристъп на решителност-
да се живее страстно, смело и докрай.
След куршума, с димяща лула във ръка,
той мълчаливо и тихо изчакал смъртта.
За да се влее душата му в синия безкрай...

Приживе, така и не разбрал,
че е обезсмъртил любовта си към света,
цялата излята в парещите му платна.

Почива в мир сега,
в тих край, в провинциално селище,
брат му Тео погребан е до него.
Това е той-
мъжът, който обичаше да рисува слънчогледи...


София, 19.11.2007

За да напиша тази поема, ме вдъхнови книгата на Ървинг Стоун за Ван Гог "Жажда за живот", която прочетох това лято. Оттам зная и биографични подробности за живота му, които присъстват и тук, в тези стихове по-горе..
Препоръчвам книгата горещо, на всеки, който обича да чете :-) Заслужава си...

Книгата е невероятна! Но пък и това, което ти си написала е за Овации!
:)))

Благодаря.
Радвам се, че и ти си чела книгата като мен, и че ти хареса и моето творение, посветено на този прекрасен човек и творец..

Аз, между другото, съм голям фен на Ървинг Стоун- чела съм и романа му, посветен на Микеланджело- също великолепна книга (любимата на майка ми :)) Въобще- този автор си заслужава четенето!!!

Целувки! :-*

"...търси своя път,
носи своя кръст..."

Бъди това, което си!!!
Поздрави!!!

Благодаря все пак и поздрави и на теб!

Браво на теб!бях приятно изненадан когато разбрах накрая,че поемата е твоя..явно го обичаш,иначе не би усетила така истински душевността му..сърдечни поздрави!

Наистина го обичам.. и аз не мога да обясня защо. :)
Открай време е така, но когато прочетох и книгата за него (на Ървинг Стоун), ми се прииска да напиша няколко стиха, посветени на него.. От това, което зная дотук за личността му. И написах нещо. Но не ми харесваше съвсем. Знаех, че ще се върна обаче към творбата, за да я пооправя и да може да види бял свят, да я публикувам някъде (в случая- тук). И снощи се върнах към нея, и я пренаписах.. Получи се вече нещо добро (така го усетих) и вече можех да го споделя с повече хора- и ето го този пост :)

Сърдечни поздрави и от мен!

Канди, и ти си нарисувала картина;-) - Чудесна е:-)
Картина - интересна и слънчева също като сланчогледите:-) (и аз съм им фен)

А сега както вихдам трябва да прочета една книга - отбелязвам си я:)

Благодаря ти, Горан :-)
И аз ти желая слънчева седмица, пълна с положителни емоции! :*

Слънчоглесите са все още авангардни защото гледат към слънцето-и пиячката на абсент!

v stiha poznah "jajda za jivot"-edna 4udesna kniga!
liubimiqt mi hudojnik!
liubimata mi kartina-slan4ogledi!
http://www.artquotes.net/masters/vangogh/vangogh_sunflowers1888.jpg
:))))))))

Много се радвам, че откри това мое стихотворение!
И на мен Ван Гог ми е любимият художник -най-вече заради личността му, заради това, което е бил като човек..
А книгата ("Жажда за живот") е просто великолепна! Когато я прочетох, след финалните страници, и плаках... От всичко насъбрало се.. От всичко прочетено и усетено.. И след време реших да напиша това стихотворение и за моя радост се получи добро :)

А картината ("Слънчогледите") я видях вече- от линка в твоя блогрол :)

Поздрави и до нови срещи!

http://www.youtube.com/watch?v=dipFMJckZOM

Благодаря, че си описала така точно и красиво живота и края на един велик творец!
Приживе продал една-единствена картина,благодарение на брат си ТЕО!
А сега...БАСНОСЛОВНИ наддавания в "КРИСТИС" и "СОТБИС", но това са снобите - да притежават нещо от ВАН ГОГ...:(
"Приживе, така и не разбрал,
че е обезсмъртил любовта си към света,
цялата излята в парещите му платна."