Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2006 15:39 - Една тъжна легенда, наречена"Чай в пустинята"...
Автор: candysays Категория: Изкуство   
Прочетен: 9677 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 24.09.2006 20:18


Здравейте!
Този път реших да напечатам и публикувам тук за вас, посещаващите моя блог, една /както споменавам в заглавието на постинга/ тъжна и красива легенда, наречена "Чай в пустинята"- тя е част от едноименния роман на Пол Боулс, който е съвременен американски писател, част от така нареченото "битническо" /и хипарско/ поколение на Америка /част от което е например и Джак Керуак, с неговия култов за мнозина роман "По пътя".../, което нарича и възприема себе си и като "изгубеното поколение" (още- поколението "Х"), и което, както е известно, се увлича доста по "мистериозните", загадъчни, религиозни и изостанали спрямо Запада страни от Изтока, обвити с някакъв особен ореол на романтика и духовност, според хипарите ... /Някои от вас, разбира се, знаят тези неща, но все пак ги пиша като въведение за онези, които не знаят... ;)/ Та тази книга, наречена "Чай в пустинята" взема името си от легендата, разказана в него, и която ще публикувам сега тук, и честно казано нямам представа дали автора сам си я е измислил, или пък тя е автентична, и я е научил някъде по време на пътешествията си... Накратко /за да ви въведа в атмосферата/ романът разказва за любовната история /малко трудна и нещастна на моменти, но затова и реалистична/ на двама западняци /мисля- американци/ в далечната за тях и екзотична Африка и премеждията и трудностите, с които се сблъскват там- и физически, и психически те са подложени на голямо изпитание в чуждата земя... /нещо като нашумелия тия дни и в България "Сървайвър" ;)))/ Та мъжът /от двойката, отишла в Африка да "търси себе си", както гласи клишето за битниците ;)/ отива веднъж на нещо като проститутка някъде в пустинята /има шатри край някакъв арабски град, където е отседнал той и там я намира и ситуацията, в която "заварваме" героите е следната той (Порт се казва) е в някаква шатра, и се уговаря с някакъв местен мъж (Смаил) за преспиването си с тази местна красавица и нещо като проститутка (макар че му забраняват да я нарича така), на име Марня, и преди да спи с нея, този тип Смаил по някаква неведома причина решава да разкаже на Порт въпросната тъжна история, дала име и на цялата книга, както вече споменах- "Чай в пустинята"...
Мисля, че ще ви хареса, макар че е тъжна история... А и като я чете, човек го "лъхва" от онази мистична (и митична) атмосфера на пустинята, на арабския Изток, на онзи далечен и така чужд за нас тип отношения между хората, техните мечти, вълнения и някак безмълвен начин на изразяване на техните чувства... Въобще ще ви лъхне малко "пустинен вятър", така да се каже, и може да си представите ярко картината... пустинята... Която има такова странно очарование и въздействие върху хората... Макар че аз лично се радвам, че не съм родена там, в пустинята, и че не съм я посещавала дори /нямам и никакво желание/, но пък ми е приятно да се насладя от разстояние на нейните истории, макар да ми става и тъжно... Може да се опитам и да я нарисувам... С бои- цветна и с най-синьото небе на света... 
Насладете й се и вие, заедно с мен!

Из романа на 
съвремения американски писател 
Пол Боулс
“ЧАЙ В ПУСТИНЯТА”
(из колекцията “Америка 20”,
на издателство “Парадокс”)
   

"- Тя пита дали си чувал историята за Утка, Мимуна и Айша- каза Смаил.
-Не- отвърна Порт.
-Историята е за три момичета от планините, от едно място, близо до онзи блед, от който идва Марня. Наричат се Утка, Мимуна и Айша.
Марня бавно кимаше с глава в знак на съгласие, а големите й меки очи гледаха Порт.
- Та те отиват да търсят щастието си в М’Заб. Повечето момичета от планините отиват да печелят пари в Алжир, Тунис, тук, но тези момичета искат едно нещо повече от всичко. Те искат да пият чай в Сахара.
Марня продължи да кима, тя следеше разказа само блгодарение на имената на различните места, които Смаил споменаваше.
- Разбирам- каза Порт, който нямаше представа дали историята е весела или тъжна; беше твърдо решен да внимава, за да може навреме да изрази отношение- поне дотолкова, доколкото тя очевидно очакваше от него. Искаше му се само да е кратка.
- В М’Заб всички мъже са грозни. Момичетата танцуват из кафенетата на Гхардая, но винаги са тъжни; те все още искат да пият чай в Сахара.
Порт погледна отново към Марня. Изражението й бе абсолютно сериозно. Той кимна.
- Така минават много месеци, а те са още в М’Заб и са много, много тъжни, защото всички мъже са толкова грозни. Много са грозни там- като прасета. И не дават на бедните момичета достатъчно пари, за да могат да отидат да пият чай в Сахара.
Всеки път, когато казваше “Сахара”, произнасяйки го по арабски, със силно ударение на първата сричка, той спираше за малко.
- Един ден идва един тарги- той е висок и красив, язди хубава камила. Разговаря с Утка, Мимуна и Айша, разказва им за пустинята, където живее, за своя блед, и те слушат, а очите им са широко отворени. Тогава той казва: ”Танцувайте за мен.” И те танцуват. После се люби и с трите, дава една сребърна монета на Утка, една на Мимуна и една на Айша. На разсъмване се качва на своята камила и заминава на юг. След това те са много тъжни, а мъжете в М’Заб им изглеждат по-грозни от всякога и непрекъснато мислят за високия тарги, който живее в Сахара.
Порт запали цигара. После забеляза, че Марня го гледа в очакване и й подаде пакета. Тя си взе една и с някаква груба маша елегантно поднесе горящ въглен до върха. Цигарата се запали веднага, след което тя я подаде на Порт, като в замяна взе неговата. Той й се усмихна. Тя почти недоловимо се поклони.
- Минават много месеци, а те все още не могат да спечелят достатъчно пари, за да отидат в Сахара. Запазили са сребърните монети, защото и трите са влюбени в онзи тарги и винаги са тъжни. Един ден те казват: “Така ще си отидем- винаги тъжни, без да сме пили чай в пустинята, затова сега все пак трябва да тръгнем, дори и без пари.” И те събират всичките си пари, даже и трите сребърни монети, и купуват чайник, поднос и три чаши, купуват си и билети за автобуса до Ел Голеа. Там им остават съвсем малко пари и те ги дават на един башхамар, който тръгва с кервана си на юг, към Сахара. Той им разрешава да яздят с него. И една вечер, когато слънцето залязва, те стигат до големите пясъчни дюни и си мислят: “Сега сме в Сахара; ще си направим чай.” Луната изгрява, всички мъже освен пазача спят. Той седи при камилите и свири на флейта.- Смаил размърда пръсти пред устата си. – Утка, Мимуна и Айша тихо се отдалечават от кервана с подноса, чайника и чашките си. Ще търсят най-високата дюна, за да могат да виждат оттам цяла Сахара. Там ще си направят чай. Вървят дълго. Утка казва: “Виждам една висока дюна.” И те отиват до нея и се качват на върха й. Тогава Мимуна казва: “Виждам една дюна ей там. Тя е много по-висока, и от нея ще виждаме чак до Ин Салах.” Те отиват там и тя наистина е по-висока. Но когато се качват на върха, Айша казва: “Вижте! Там е най-високата от всички дюни. Ще виждаме до Таманрасет. Там живее онзи тарги.” Слънцето се показало, а те все още вървели. По пладне им станало много горещо. Но стигнали дюната и започнали да се изкачват. Когато стигнали върха, били много изморени и решили: “Ще си починем малко и после ще приготвим чай.” Но първо нагласяват подноса, чайника и чашите. Сетне лягат и заспиват. А след това- Смаил направи кратка пауза и погледна към Порт- много дни по-късно друг керван минавал оттам и един човек забелязал нещо на върха на най-високата дюна. Когато отишли да видят какво е, намерили Утка, Мимуна и Айша; те все още били там- лежали по същия начин, както били заспали. А трите чаши- той повдигна своята малка чаена чашка- били пълни с пясък. Ето как пили чай в пустинята. 
Последва дълго мълчание. Очевидно това бе краят на историята. Порт погледна Марня- тя продължаваше да кима с глава и да го гледа. Той реши да рискува:
-Много тъжно.” 


Тагове:   легенда,   наречена,


Гласувай:
2



1. анонимен - чай в пустинята...
05.07.2010 13:35
Любимата ми книга, любимата ми легенда!!! Ето тук и аз пописах нещичко за нея... http://emaiv.wordpress.com/ поздрави!!!
цитирай
2. cefulesteven - Честита! Жива и здрава бъди!
04.12.2011 15:37
Честита! Жива и здрава бъди!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280467
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...