И за още някои неща...
Преди време... обмислях дали да не стана адвокат. Защитник на "унижените и оскърбените" (по Достоевски)... Отказах се. Не съжалявам. (Може би в някой друг живот...) Не намерих сили. А дар слово имам......

Преди 14-ти февруари и донякъде по повод празника на Влюбените, исках да напиша нещичко... За Любовта. Отново...
В моя живот, а и в много други, предполагам, идването ѝ, изгряването ѝ на хоризонта, поетично казано, е като Нов...

 МОЕ ДЪЛБОКО УБЕЖДЕНИЕ...
...е, че трябва да се придържаме - бидейки човешки същества - към красотата и доброто, към Високия идеал и неговото "знаме", развяващо се в Небесата, някъде над главите ни, но можем да гледаме към него като слън...

44! Днес навършвам. 
За мен не са малко... Всяка година в Живота ми е имала своята тежест. Някои години - повече, други - по-малко, като при всеки от нас... 
Благодаря за това, че преживях своята 2011-та /тогава станах майка/, и за всичк...

 "През целия ми живот книгите са моя опора. ...
Бях преживяла раздяла с приятели и загуби, които ми се струваха опустошителни. Връзки, които смятах за солидни и за цял живот, всъщност се бяха оказали крехки и временни. Това осъзнаване...

Като дете си играех на редактор (на вестник или списание, в дома на баба и дядо), и от време на време пишех и през ваканцията... разни нещица... Не знаех още, че Думите ще станат мой... въздух. Мой хляб. И вода... Животворна. Макар да са...

 Привет на всички! Преди малко, в друга социална мрежа, попаднах на следните думи на журналистката Мира Добрева: "Плача цяла сутрин. Не мога да спра. Стискам си ръцете от гняв. Посиняха." 🙏
Това е част от написаното (с болка!) ...

 През Детство, Младост и Старост (който я изживее и нея), винаги...
Приятели, напоследък отново казвам отдавна премълчавани истини. Макар да са малко особени, странни, но виждам, че са разбирани от хората, явно не са (съвсем)...

(И РЯДКО ИМА ПРАВИЛНО И ГРЕШНО!)
Имало едно време... Едни хора... И още ги има...
Раждат се, нуждаят се, плачат, усмихват се, страдат, падат, изправят се, умират... Хранят се, сближават се, отдалечават се, пътуват, танцуват, стоят на ед...

Животът ми все пак е красив... И смислен 
Когато бях в болница, преди години, и след това излязох от нея, научих какво е да се нахраниш наистина, оценявайки дори една "обикновена" зеленчукова супа, придружена от малко топъл хляб...
Кога...

  Я да си припомня таз свежа снимка... Тръгвах за Витоша тогава... Бързо се изморих, не бях във форма, но както и да е - усмивката остава Заради фотоапарата...
Та какво искам да кажа сега (което реших да "илюстрирам" с хипи-визия) -...

Винаги съм била майка,
търсеща жива вода,
за всички деца...

 
Привет! Реших да напиша нещо важно сега, по тема, която е трудна...
Вслушвам се в интуицията си... Както трябва да направи всеки, който може, днес

 НАЙ-СТРАШНОТО ПРИЗНАНИЕ... (Е НА СЪРЦЕ, КОЕТО УМЕЕ ДА ОБИЧА)
 
Човек се ражда. В началото - детство, боледувания, детска радост (понякога), или детска скръб, усмивки и приятели... понякога. И взиране в дъжда, на село, през лятн...

 ОТ НАЧАЛОТО ДО... "КРАЯ"  
Има една книга - на Станислав Гроф - "Психология на бъдещето". Препоръчвам я, има много интересни неща, описани в книгата, както и четирите основни типа човешки характери и реакции към Живота, най-об...