... обич ... уважение ... преданост ... нима в това не се състои истинското приятелство

 

Приятелството винаги е сладък дълг, никога задължение .... 



Приятелството се ражда след дълго познанство или внезапно от една усмивка ... То е най-голямото богатство, освен любовта, а любовта е най-красива, когато върви ръка за ръка с приятелството ... 

      

Говорим по телефона, пишем писма, пращаме картички, когато сме далече един от друг ... Начини да покажем, че не сме сами ... Че се ОбИчАмЕ ...

 

Кой би могъл да обясни удивителния инстикт, който ни подсказва дори след първата среща, че точно този или онзи човек по някакъв тайнствен начин е важен за нас ? 



Тогава малко по малко, сред тълпата приятели, откриваме един, който е особено щастлив да бъде с нас и с когото - както постепенно разбираме - имаме да споделим безброй неща ... 



Това е най-хубавото нещо - да се смееш с някого, защото едни и същи неща са смешни и на двамата ... 



Когато близък приятел ти подари нещо не се налага да възкликваш "Точно това исках". Защото именно за този подарък винаги си мечтала ...



Вярата и сигурността , че приятелите ни ще ни помогнат, помага повече от самата помощ ... Истински са тези приятели, на които можеш да звъннеш в 4 часа сутринта ...



"Остани" Е вълшебна дума в речника на приятелството ... 



И с малък жест можем да кажем "Обичам те", "Радвам се, че те има" или "Мисля за теб". И тогава сърцето тържествува ...



Женските разговори по телефона се различават от всички останали. Всяка се настанява възможно най-удобно, защото и двете знаят, че разговорът ще продължи доста дълго ...