***
***
Този пост е продължение на предходния...

"И компютрите имат висок рационален интелект- IQ. Пълни са с информация. Следват някакви правила. Животните пък, можем да потвърдим със сигурност, имат висок емоционален интелект- EQ. Имат инстинктивно усещане за ситуацията, могат да реагират адекватно. Но нито компютрите, нито животните питат: защо се случват нещата, и дали и как могат да бъдат променени, подобрени. Те са ограничени във възможностите си. Но ние не сме! Не сме, ако сме духовно интелигентни. 

За съжаление някои хора прекарват живота си подобно на компютър или на животно. Не използват духовната си интелигентност, за да решават въпросите на доброто и злото, да мечтаят, да променят... Именно тази преобразяваща сила на духовната интелигентност ни позволява да ръководим живота си, а не само да се носим по течението му. Кое, ако не това е Духът- божествената искра у нас? Липсата на осъзнатост за тази вертикална "пъпна връв" у нас ни поставя в ситуацията на екзистенциален вакуум. Ниската духовна интелигентност е в основата и на всички невротични проблеми на съвременния човек. Привидните поводи за симптомите са милиони. Но ако тръгнем да разплитаме причинно-следствената верига на всеки един от тях, неминуемо ще стигнем до кризата на смисъла, до неизявена страна на Аз-а ни, която се проявява като патология. 

Да вземем например симптома "ослепяване". Рационалният интелект веднага търси компетентното медицинско обяснение- някаква органична причина, оставаща на нивото на материята. 
Емоционалната интелигентност ще  потърси начин да се адаптира към случващото се, ще търси съчувствие, и макар да се страхува от зависимостта, ще намери сили за справяне.
Духовната обаче ще се запита -защо се случва това, каква е връзката между ослепяване, заслепяване или непросветленост. Ще види връзката между светлина и активност, и между тъмнина и пасивност. Ще помисли дали тъмнината и зависимостта, които ослепяването налага, не са били избягвани доброволно преди, защото са преживявани като слабост или загуба на контрола.
Духовната интелигентност ще "прочете" този симптом като влизане на принципа на пасивността, слабостта и почивката в живота по болезнен начин, след като са избягвани съзнателно. Духовната интелигентност ще изтълкува посланието на симптома като необходимост от обръщане навътре, като време за самоанализ, дори като жокер за усвояване на подчинителното поведение и умението за искане на помощ, за неинтегрирана (неусвоена) женска енергия, като сигнал за информационно претоварване (чрез зрението си поемаме най-много информация) и липсващо разреждане и разтоварване на напрежението. Духовната интелигентност с това дълбоко разбиране на симптома, ще доведе в крайна сметка до оздравяване, защото ще възприеме болестта като знак, и ще разбере посланието й. 
Духовно ограниченият човек може и да разпознава знаците, но не умее да прочете смисъла им. Все едно да познаваме буквите поотделно, но да не можем да прочетем смисъла на написаното. И буквалния, и скрития смисъл на посланието.

Можем да правим нещо добре, но ако то не обслужва смисъла на нашия живот, няма да изпитваме удовлетвореност. Липсата на последната често се приписва на обстоятелствата, другите, времето, държавата и т.н. В много случаи обаче тя е признак за ниската духовна интелигентност на самия недоволен от живота си човек. Има много, макар и добри хора, които гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, живеят живота си, но не разбират смисъла на случващите им се неща. Още по-малко пък могат да погледнат на болките като на нещо полезно и служещо на смисъла, или да осъзнаят сенчестите си страни. 
Могат само духовно интелигентните. Чудя се колко ли процента са от населението на планетата... 
Все пак е хубаво, че все по-често се говори за екология, и за психоекология, за увеличаващ се глад за духовност- след дълъг период на духовна осакатеност в човешката история (авторката може би има предвид двете световни войни през 20-ти век...), за единството на всичко, за вяра... Не непременно религия, а вяра!...

(из статия на Мадлен Алгафари)