Днес искам да ви представя един писател, чието име, струва ми се, е малко познато (на широката публика), а романите му- прочут е с великолепните биографии на известни личности, които е написал- заслужават внимание наистина! И според мен, и според други запознати.. 

Ето малко информация за самия него:

"Американският писател Ървинг Стоун е роден в Сан Франциско през 1903г. Като завършил Калифорнийския университет, той сменил много професии- бил учител, прислужник в параход, театрален администратор. 
Още на младини започнал да пише разкази и пиеси, но по-широка известност му донесли написаните през 30-те и 40-те години на миналия век, романизирани биографии, от които най-значителни са (преведените и у нас):
- "Страдание и възторг"- за Микеланджело;
- "Жажда за живот"- за Винсент Ван-Гог;
- и "Морякът на кон"- за Джек Лондон.

"Страдание и въдторг" е голям биографичен роман (по обем- цели 900 страници!), публикуван през 1961г., и посветен на живота и трънливия творчески път на великия италиански ренесансов скулптор  Микеланджело Буонароти. Романът принадлежи към трудния жанр на биографичната повест. ..Но как да се разкаже за един художник в литературата, която има работа с човека, а не с картините и скулптурите, с психологията на постъпките, а не с психологията на творчеството? Тази трудна задача Ървинг Стоун е решил по най- непретенциозен начин- в биографичните си романи той строго следва фактите.
През март 1962г. "Страдание и възторг" печели голямата награда "Златната лилия" на град Флоренция. По-късно романът се филмира в Америка. (аз лично не зная за такъв филм- бел. моя)."

                                                         от Кирил Хавезов

                                ~    ~    ~

Аз лично съм прочела досега два от романите на Ървинг Стоун- "Страдание и възторг" и "Жажда за живот" (т.е. за Микеланджело и за Ван Гог). 
И двете книги са наистина изключителни и великолепни, и ги препоръчвам горещо на всеки, който обича да чете, а още не е попадал на тях.. Този автор потапя читателя със страхотно умение в атмосферата на героя, епохата, времето, живота, за които разказва, и го прави така, че дори от горчилките в живота на гениите, за които пише, човек не остава с горчив и неприятен вкус в устата (образно казано), а напротив- така пълнокръвно изпъстря страниците, с една неотклонима вяра, че всичко има смисъл, вяра в човека, в твореца, в съдбата му... Страшно добре действат тези книги, според мене... Изпълнени са с вяра в Живота, не само в Човека... Разкошни са просто! 
И многото страници, които е написал Ървинг Стоун се четат с лекота, наистина умее да разказва увлекателно..

Попаднах на още две негови книги (странно, но всички негови книги се продават и съм си купила за 2лв. всяка... от кашоните с книги, които продават из града на старо), които още не съм прочела, но и това предстои да направя- "Морякът на кон" (за Джек Лондон) и "Произходът"- отново романизирана биография- този път на Чарлз Дарвин!.. Предполагам, че ще ми бъдат също толкова интересни за четене, като предните две- все пак авторът е вече зап азен марка за мен, и познавам стила му ;)

Ето и заглавията на гореизброените му книги- на английски:
- "Страдание и възторг"- "The Agony and the Ecstasy"  (1961, New York);

- "Жажда за живот"- "Lust for life" (New York, 1963);

- "Морякът на кон"- "Sailor on horseback" (London, 1948);

- "Произходът"- "The origin" (New York, 1980)

А името му на английски е: IRVING STONE.

                                ~  ~  ~

Препоръчвам ви наистина книгите му- заслужават си. А и все още се намират- в старите им издания от 80-те години в България (не са преиздавани тук досега, доколкото знам). 
Може да публикувам в блога си кратки откъси от тях по-нататък, но за да усетите колко добър писател е наистина, е нужно да прочетете една цяла негова книга- от кора до кора, както се казва ;) Няма да съжалявате..

Друго нещо, което забравих да спомена дотук, и което ме кара да му се възхищавам на този човек освен обема на труда и делото му (той е ходил и живял по местата, на които са живели хората, за които пише, чете много извори, писма, а също разговаря с техни потомци- тъй като със съвременниците им- просто няма как; с две думи- адски всеотдаен е бил, когато е писал тези биографии), но и му се възхищавам заради начина, по който се е поставил във сянката на други прочути и талантливи личности. Мисля, че е рядко срещано качество да посветиш живота си на това да изтъкнеш дарбите на други хора, а себе си да "оставиш настрана"... Така поне ми се струва на мен.. ;)

И така- приятно четене ви желая, ако вземете да ме послушате! ;)))