Август отлетя. Само примирено констатирам, поглеждайки невярващо календара. 15 септември. Днес. 
Не го мисля времето. Нищо не мога да сторя, някой все така държи пръст на бутона на ускорителя. Опитвам се да не се стряскам много и да си използвам дните, колкото успея. Да го запълня, да го населя, да го осмисля. Времето,

От един хартиен чувал направих четири заготовки - две от пилетата ще станат петли или петел и кокошка, те си чакат реда. А другите две вече са готови. Скоро се сетих за книжката на Андре Мороа и безкрайно любопитните персонажи в нея. Страната на хилядите желания. Не само че обърках името на автора, но съм написала в предходна публикация  и, че ще направя гълъба Смутензасрамен. Е, изпълних си обещанието. Само че гълъбът се нарича Нежналюбов. Гарванът е Смутензасрамен. :).  Както и да е, днес влязох в приказката да си освежа паметта и да се поощря да направя героите. 




заготовките за четирите пилета между сушените плодове и сините сливи - от един чудесен малък чувал от захар! 



Нежналюбов ми се получи малко мършав и самовлюбен, подозирам го че се има за птичия Филип Хубавия






Затова пък Смутензасрамен си е таман тромав и недодялан. и смутен, разбира се :) 



Не знам кога ще довърша другите пилета. засега съм доволна от тези хубавци! 


Да е честита новата учебна година на всички родители, учители и ученици! Все се надявам да четат повече книги. Всички :) Здраве и късмет! 

     

другите две заготовки - получиха се гъсок и петел, засега се питам откъде дойде гъсокът? :)

:)))))!!!!!

:)))

"Смутензасрамен погледна Мишел много недоверчиво.

— Картата ви не е валидна.

— Невалидна ли? Какво пък значи това?

— Не зная — отвърна Гарванът, — зная само, че така се казва… Не, не, госпожице, няма да влезете с тази карта. Трябва да се явите на изпит.

— Добре — каза Мишел храбро.

Защото сега тя се учеше много по-добре. Два пъти първа и един път втора по успех в класа. Чувствуваше се сигурна в себе си.

— Аритметика — обяви Гарванът. — Колко прави дванадесет по дванадесет?

— Сто четиридесет и четири — отговори Мишел.

Но Гарванът поклати глава, без да каже, както тя се надяваше: „Гага, така ми се струва“.

— История… Кой е бащата на Луи XIII?

— Анри IV — каза Мишел. — Така е, нали?

Но Смутензасрамен изглеждаше все по-натъжен и нищо не отговори.

— Излишно е да продължаваме — каза най-сетне той. — Струва ми се, че Вълшебната градина е затворена вече вас, Мишел. Вие не сте вече дете.

Honteuekonfu