2. getmans1
3. grigorsimov
4. kolevm38
5. diso
6. radostinalassa
7. planinitenabulgaria
8. pashalova
9. mt46
10. panazea
11. reporter
12. kasnaprolet9999
13. varg1
14. bojinkata
2. shtaparov
3. wonder
4. ka4ak
5. leonleonovpom2
6. mt46
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. dobrota
10. vidima
2. metaloobrabotka
3. writeunlimited
4. simonata
5. lamb
6. forma
7. rosiela
8. dannydelniko
9. dobrodan
10. radostinalassa

Прочетен: 2385 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2007 14:50



ОЧИ, КОИТО КАЗВАТ ВСИЧКО
Две очи мълчат,
и в мълчанието си,
в тишината,
казват толкова много неща…
Две очи,
в които блести,
ту болка, вглъбеност, тъга,
ту откритост, ранимост, топлота…
Но облени са винаги в мека светлина,
в своята красота…
Те познават бездните,
познават всичко.
Личи си.
И светлината, която излъчват,
от нищо вече не зависи…
Познават люлката между
отчаянието и надеждата,
вярата и страха,
отдалечеността на всичко и студа,
както и близостта…
Живота показал им е
гледки на нещастие,
безнадеждност и грозота,
както и на безпределна красота и топлота…
Очи като въглени,
като морски фарове,
с чист пламък-
като запалени църковни свещи…
Очи. И понякога в очите- сълзи горещи…
Очи, които знаят толкова истории-
истории за паднали ангели,
за пепел от рози,
за падащи звезди…
Всичко- в две очи…
Те в мълчанието си казват толкова неща…
И виждам в тях понякога умора
и копнеж по покоя, по съня…
Но най-тъжна е зейващата в тях празнота,
след като твърде дълго
дирили са безуспешно топлота…
В тях свети още и невъзможния копнеж
да отмахнат от света-
от това, което обичат- ранимостта,
и да остане- неуязвима-само любовта…
В тях се чете и тъгата от чувството,
че невъзможно се оказва това.
Завинаги или поне засега…
Това са очи, говорещи на света…
Очи, търсещи утеха-
и извън покоя на съня…
Очи неспокойни,
запалени –като факли-с огъня вечен,
как загледани са понякога
някъде толкова далече…
Сякаш гледат някъде отвъд света…
Понякога зареяни са те надолу-
към падналите листа,
или са взрени напред-
към морски хоризонти,
или в дълбоки езера…
Към светлините в мрака,
или към залеза…
Или нагоре- към небето,
с безмълвна молитва,
или към пътя, към вечността…
Все търсят нещо те…
Любов? Мечта? Топлота?
Падащи звезди?
Две очи…
Самите те- по-красиви
от безсънните звезди…
Колко много искам да видя в тях,
най-сетне намерен покоя,
или от нещо малко-
запалена в миг радостта…
Как искам те да бъдат същите,
но да угаснат в тях -вече ненужни-
тъгата и ранимостта.
Да останат само топлотата и нежността…
Толкова ли е невъзможна тази мечта?
Може би всички подобни очи,
ще намерят това, което търсят
в пътя си далечен,
по който все ги тласка
огънят им вечен…
Сякаш търсят нещо…
Падащи звезди?
Просто две очи…
Така ги обичам …
Те самите- звезди.
Такива са и моите, и твоите очи…
Очи, потънали в тишина,
които в мълчанието си
казват толкова неща…
03.02.2002

2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...