Понякога си мисля,
че всичко, което имам,
е едно сърце, 
една душа…
Разбира се-
и тялото, което обитават…

И когато е изоставено от тях-
тялото е болезнена празнота.
Без душа.
Когато тя е убита, упоена,
когато сърцето кърви,
от живота ранено…

И как мога чувствата си 
да изоставя или предам,
(макар твърде често много да боли),
когато те са всичко, което имам?
В тях съм аз- 
моето сърце, моята душа.
И след като видях в мрака да свети
тяхната невинност и красота.

Всичко, което имам-
едно сърце, една душа.
Само това.
И толкова много,
което да споделя.
И чакам да споделя.
Само това.

11.02.2002

В това е тайната на човека, според мен- че представлява едновременно толкова малко и толкова много... Тяло и душа, страхове и любов, крехкост и сила, смърт и безсмъртие... Всичко на едно място! Омесено (като в тесто например) в едно цяло... Поне докато сме на този свят...