Винаги ще има неизживени
дни и любови,
успехи и провали,
щастие и болки-
винаги, за всеки,
роден на таз земя…

Защото всеки-“дори добре да живее”
и много неща да е видял
е можел по още толкова различни начини
живота си да изживее,
да измине съвсем други пътища-
застлани с рози или тръни-
бидейки това, което е роден…
Всеки…Винаги…

И дори не зная 
означава ли нещо това?-
че нещо от някого е изживяно,
и че нещо- също толкова възможно- не е…
Океан от неизживени мигове, неща…
Давя се в него, 
щом си помисля за всичко това!…

Къде отиват те?
Неизживените, потенциално 
възможни неща…
Боли ме за тях.

Зная- едва ли са по-добри
от изживените.
Навярно не са.
Навярно всичко е еднакво-
изживяно или не…
Но мен все пак ме боли.
За неизживените дни.
На всеки от нас.
Просто защото са неизживени…

И чувстваш тревога,
когато си млад и са пред теб
неизживените ти дни
и само можеш да гадаеш
какви ще пропуснеш да изживееш-
повече лоши или повече добри…
А когато са минали и са зад гърба ти 
неизживените ти дни
остава навярно само една незаличима тъга…
По различен начин боли… 

06.09.2002