Здравейте отново, читатели и писатели в blog.bg! 
Този път реших да публикувам едно мое много лично стихотворение в блога ми... (те всички са лични по принцип, но това е и по твърде личен повод, но все пак реших да го споделя с вас, защото мисля, че се получи добро стихотворение) 
То е писано от мен по повод една операция, която се наложи да ми направят и да изживея преди 2 години и половина (на 27 януари 2004г.)- ще се сетите каква от стиховете...Не ме боля въобще от тази случка в живота ми, тъй като бях под пълна упойка...

P.S. Надявам се да не ви натъжа (много)...

ОДА ЗА НЕРОДЕНИТЕ…

Погледа ми-
в унес вече-
се плъзга по белите стени…

Има едни такива дни-
безмълвни-
в които нещо в мен
тихо кърви
за всички 
неизживени дни…
Които бяха толкова възможни!

За всички
погребани, забравени,
отречени мечти…
Които си остават
неродени съдби…

За всички любови
несподелени…
За всички думи,
навреме неказани…

За всички красиви-
и така възможни!-
светове,
попарени в зародиш-
както слана попарва
плахите пролетни цветове…

За всички красиви съдби,
останали само загатнати
в забързаността,
в жестокостта,
или в незаинтересоваността
на реалността…

За всички уморени криле,
приземили се под синьото небе…

В безмълвните дни
нещо в мен тихо боли
за всички неродени-
по една или друга причина-
деца…

Които може би щяха да бъдат-
ако бяха родени на тази земя!-
най-добрите на света…

Безмълвните дни 
са безмълвни,
защото няма думи,
с които да се изрази
болката по всички
неизживени дни…

По всички нивга неродени
и невидени
светове и красоти…
Болката по всички 
погребани мечти…
Които бяха толкова 
възможни!…

Няма думи…
Тогава само нещо в мен
тихо кърви…

Не говоря, но се заслушвам 
в тишината-
нещо ми нашепва
красиви разкази
за всички неродени неща…
И дни...
Докато погледът ми –
вече в унес и забрава-
се плъзга бавно
(сякаш празен?)
по белите стени
на стаята,
между които моето тяло
спокойно лежи…

P.S. А може би 
погледът ми се плъзга вече
отвъд белите стени- 
в други светове,
искрящи в неугасващи цветове…
(Неугасващи-
защото са неродени.)

Там, където живеят всички 
неродени тук деца,
които се смеят с чисти души
и си играят с чисти сърца…

Там, 
където биват изживявани,
всички неизживени тук,
щастливи дни…

Там, където хората
имат очи
за всички,
останали невидени тук,
красоти…

Светове, в които няма сълзи-
освен няколко случайни-
и при това радостни!…

И в които никой не кърви,
вперил празен поглед
в бели стени…

за 27.01.2004г.