Това е едно много специално стихотворение за мен, тъй като го написах при малко странни обстоятелства. Предната вечер (преди да го напиша) се понапих (което е рядкост за мене), тъй като си защитих дипломната работа и ме оцениха "отлично" и колегите ми от университета, които бяха на държавен изпит същия ден, решиха че трябва да полеем случая подобаващо... Спах малко странно заради алкохола през нощта- беше ми лошо  естествено, но се събудих преждевременно, и ми хрумнаха следващите редове (ей така, незнайно защо ми дойдоха в съзнанието), и станах и ги записах на лист хартия, въпреки че ми беше лошо, и след това легнах да си доспя...

А след два дни, когато се обадих на един мой приятел да се видим, както се бяхме разбрали седмица- две преди това, научих от баща му, че се е самоубил... И човекът успя да ми каже само, че погребението е на следващия ден, и аз отидох, разбира се, макар че не исках и въобще не очаквах да се "видя" по този начин с този мой приятел... Който беше просто един човек (сред милиардите вече, които се разхождат по тази земя...), една ужасно наранена душа. 
Впоследствие разбрах, че е скочил от 8-ия етаж на апартамента в София, в който живееше с баща си, тъкмо по времето, когато аз- незнайно защо- с леко омотана още от алкохол глава, съчиних, станах и записах тези стихове за Човека... И ситуацията му в света. 
А той беше само на 26 години... И си казваше Минчо. Добър човек беше и добър мой приятел, може да се каже... И то през последните месеци на живота му се сприятелихме.

Та логично посветих стиховете, които написах онази сутрин (без видима причина за това в този момент) на Минчо.
Надявам се да намерите нещо (по-особено) в тях... 

(ОДА) ЗА ЧОВЕКА

Човекът и човека.
Човекът и природата.
Човекът и града.
Човекът и раждането.
Човекът и живота.
Човекът и смъртта. 
Човекът и неговото тяло.
Човекът и неговата душа.
Човекът и боговете.
Човекът и Бога.
Човекът и безсмъртието.
Човекът и смъртта.
Човекът и небето.
Човекът и земята.
Човекът и пръстта…
Човекът и рая.
Човекът и ада.
Човекът и неговата душа.
Човекът и ума.
Човекът и омразата.
Човекът и любовта.
Човекът и Бог.
Човекът и безсмъртието.
Човекът и смъртта…
Човекът и пръстта.
Човекът и новото раждане- пролетта.
Човекът- вечно- тяло и душа…
Човекът и безсмъртието…
Човекът и смъртта.
Човекът- вечно неспокойствие.
Човекът- вечна борба…

А някои казват, 
че живота е игра…
(Но аз не мисля така.)
По- скоро живота 
е вечна борба.
Това е човека.
И ориста му.
Това е съдба.
Трудна съдба.
Тежка съдба.

Човешка съдба.

27.09.2005