ИЗХВЪРЛЕНИ НА БРЕГА

Първо вървим самотни 

Защо е тази пропаст 
между реалност и игра?
Къде е границата 
между истина и невинна лъжа?
Защо има толкова много болка
на тази земя?
Накъде да вървя?
Как да продължа?…

Но постепенно туй време отминава,
и въпросите по пътя заглъхват- 
удавят се може би в океана, 
разбиват се на пяна…

Защото- тайната на живота 
може би е такава-
отговорите плуват сами 
нейде в океана,
и тъкмо когато човек престане- 
или забрави- да се пита,
или сподавя въпросите си 
и просто живее-
та времето така бързо отлита!-
той ги намира 
като изхвърлени от морето
ненужни вещи на брега…

Надявам се, че и аз, случайно- 
разхождайки се например- 
ще ги съзра!…

Или може би вече 
се е случило това?…
Да няма повече въпроси, 
а отговорите да са изхвърлени от океана,
като ненужни вещи на брега…