Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
24.08.2006 17:54 -
Списък на нещата, които обичам- част 1-ва :)
Автор: candysays
Категория: Изкуство
Прочетен: 2182 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2007 15:06
Прочетен: 2182 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 12.06.2007 15:06
Здравейте, отново!
Реших сега да си спретна едно списъче (моя топ 10/20 и т.н.) с нещата, които обичам, и да го споделя и с вас- тъкмо така ще ме опознаете по-добре като личност... ;))) (който желае, разбира се)
Та- по същество.
-Обичам слънчогледите.
(както и Ван Гог- любимия ми художник -без да ми е съвсем ясно защо... Може би заради прочутите му "Слънчогледи" , а и заради вътрешния плам, таланта, примесен с лудост и не по-малко прочутото от картините му отрязано ухо...)
-Обичам супермаркетите...
-Обичам залезите (а и изгревите, но тях ги виждам значително по-рядко ;)
-Обичам чаша кафе (с мляко) сутрин, и чаша (или чаши;) вино/ водка със сок/ мента с мляко (отново) и т.н. вечер
-Обичам да пазарувам в квартала във ведро небрежно утро, и да се поздравяваме мило и да си разменяме някоя приказка приятелски и човешки с хората, които продават, с които си се знаем и са все там- за мен и останалите купувачи от квартала...
-Обичам гледките си от вкъщи- и на запад (където си гледам най-редовно, любимите ми залези), и на изток... (Слава Богу че имаме такова хубаво изложение) И те никога не ми омръзват, и няма да ми омръзнат и още 100 години дори да живея и да ги гледам (което дълбоко ме съмнява), може би защото въпреки че обичам да пътувам като всеки нормален човек, аз съм дълбоко в себе си домошар, със страхотна привързаност към добрите стари познати гледки, улици, хора, близки и приятели, град, дом... Така че трудно се разделям и трудно се местя... Почти е невъзможно това, и нанася големи сътресения и смут в деликатната ми душа и крехка психика... ;)) С една дума- съм адски привързващ се и носталгичен човек...
-Тук е мястото да спомена, че обичам и своя роден град, в който винаги съм живяла и живея и до ден днешен- а именно София... Обичам я не защото е най-красивия или спокоен, или чист град в България (камо ли в света) (Варна напр. според повечето хора е по-хубав град, и съм съгласна с тях, но не бих се преместила да живея постоянно там, въпреки това...) Обичам София, въпреки мръсотията, неспокойствието и трескавия й почти ожесточен ритъм на живот, който се усеща по улиците, от израженията на хората, и в градския транспорт например- просто защото ми е роден град, защото си е МОЯ град, защото само него познавам толкова добре, тъй като винаги съм живяла в него, защото в него са приятелите и дома ми и т.н. и т.н. ... С една дума- заради гореспоменатата носталгия, която "ме преследва в живота"... за добро или лошо... ;))
-Обичам много макове-крехките, полски цветя, които цъфтят най-вече през май, и могат да се видят по полета и край ж.п.-релси, и които са уязвими от всеки повей на вятъра, който може да раздуха листенцата им по посоките на света... (а аз обичам уязвимите, крехки неща, чийто живот трябва да пазиш грижливо...) И не на последно място- обичам ги защото са единствените цветя (така крехки, алени, красиви) от които се прави опиум, а на негова основа се създава и синтетична дрога (хероин, а май и морфин)... (Едно важно уточнение- не ги препоръчвам на никого, просто тази идея за опиянение в поле от макове ме очарова- някак приказна е, и наистина е описана в една детска книжка- мисля че в "Магьосникът от ОЗ" не трябваше да заспиват в поле от макове героите, за да не вземат да не се събудят...)
- Обичам много и гореспоменатите ж.п.-релси, и въобще - да пътувамс влак, както и всякакъв вид гари- ж.п. и автогари, както и летища (имам и стихотворение, наречено "Гарата"- който иска може да го прочете- то е в блога ми, в едноименен постинг ;)... Очарова ме и ме кара да се чувствам адски живо атмосферата, която витае невидимо на тези места, от които хората тръгват на път (ентусиазирани и с разни очаквания), или се връщат уморени от път по родните си места, или пък се посрещат и изпращат и се прегръщат хората- и се усеща наоколо любов, живот, път, прибиране, чувство за дом и принадлежност, както и за обратното- за бездомност ала Гаврош... Въобще всичко ми харесва на тези места и им търпя мизерията с удоволствие (ако са мизерни) в името на гореизброените чувства... :))))
И с удоволствие бих работила на такова място, си мисля понякога, и бих гредала всеки ден тази гледка на хора, които пристигат, тръгват, посрещат се, изпращат се... И това би ме правило щастлива всеки ден. Но не съм работила на такова място, и може би никога няма да работя... Поне мога да попивам и да си "крада" по малко от тази атмосфера когато самата аз имам някаква работа на тези места- когато тръгвам на път, или се прибирам уморена вкъщи, или пък посрещам или изпращам някого с обич. До следващия път...
- Обичам (в този ред на мисли) и крайпътните заведения и кафенета (насред пустошта- спасителни оазиси, с хапване и пийване за да издържиш пътя докрая и да пристигнеш закъдето си тръгнал- по магистралите особено...) И те притежават някаква очарователна за мен атмосфера, и бих работила и на такова място, но това е доста малко вероятно да се случи някога... (имам идея и да напиша един разказ, който ще нарека- "Сърцето ми е крайпътно заведение";)))
- Обичам и морските фарове, независимо дали красят (според мен) с някаква романтична атмосфера, морето денем, или пък светят в нощта на пресекулки (като светулки ;) и помагат на корабите да се ориентират и да не се изгубат в мрака...
-Обожавам и кейвете на морето- колкото по-ръждиви и автентични изглеждат- толкова по-добре... :))) Естествено най-обичам да се разхождам по тях- сама или с любимия си човек... Просто романтика отвсякъде... Нямам думи... ;) Ако е привечер по време на разходката и има и малко вино- всичко е на шест!
-Обичам и някои (определени) филми
... и някои книги...
....и някои творци...
...и още разни (подобни) неща- но за тях следващия път, че се уморих сега да изброявам какво обичам, а и да остане какво да пиша и по-нататък... ;)))
Реших сега да си спретна едно списъче (моя топ 10/20 и т.н.) с нещата, които обичам, и да го споделя и с вас- тъкмо така ще ме опознаете по-добре като личност... ;))) (който желае, разбира се)
Та- по същество.
-Обичам слънчогледите.
(както и Ван Гог- любимия ми художник -без да ми е съвсем ясно защо... Може би заради прочутите му "Слънчогледи" , а и заради вътрешния плам, таланта, примесен с лудост и не по-малко прочутото от картините му отрязано ухо...)
-Обичам супермаркетите...
-Обичам залезите (а и изгревите, но тях ги виждам значително по-рядко ;)
-Обичам чаша кафе (с мляко) сутрин, и чаша (или чаши;) вино/ водка със сок/ мента с мляко (отново) и т.н. вечер
-Обичам да пазарувам в квартала във ведро небрежно утро, и да се поздравяваме мило и да си разменяме някоя приказка приятелски и човешки с хората, които продават, с които си се знаем и са все там- за мен и останалите купувачи от квартала...
-Обичам гледките си от вкъщи- и на запад (където си гледам най-редовно, любимите ми залези), и на изток... (Слава Богу че имаме такова хубаво изложение) И те никога не ми омръзват, и няма да ми омръзнат и още 100 години дори да живея и да ги гледам (което дълбоко ме съмнява), може би защото въпреки че обичам да пътувам като всеки нормален човек, аз съм дълбоко в себе си домошар, със страхотна привързаност към добрите стари познати гледки, улици, хора, близки и приятели, град, дом... Така че трудно се разделям и трудно се местя... Почти е невъзможно това, и нанася големи сътресения и смут в деликатната ми душа и крехка психика... ;)) С една дума- съм адски привързващ се и носталгичен човек...
-Тук е мястото да спомена, че обичам и своя роден град, в който винаги съм живяла и живея и до ден днешен- а именно София... Обичам я не защото е най-красивия или спокоен, или чист град в България (камо ли в света) (Варна напр. според повечето хора е по-хубав град, и съм съгласна с тях, но не бих се преместила да живея постоянно там, въпреки това...) Обичам София, въпреки мръсотията, неспокойствието и трескавия й почти ожесточен ритъм на живот, който се усеща по улиците, от израженията на хората, и в градския транспорт например- просто защото ми е роден град, защото си е МОЯ град, защото само него познавам толкова добре, тъй като винаги съм живяла в него, защото в него са приятелите и дома ми и т.н. и т.н. ... С една дума- заради гореспоменатата носталгия, която "ме преследва в живота"... за добро или лошо... ;))
-Обичам много макове-крехките, полски цветя, които цъфтят най-вече през май, и могат да се видят по полета и край ж.п.-релси, и които са уязвими от всеки повей на вятъра, който може да раздуха листенцата им по посоките на света... (а аз обичам уязвимите, крехки неща, чийто живот трябва да пазиш грижливо...) И не на последно място- обичам ги защото са единствените цветя (така крехки, алени, красиви) от които се прави опиум, а на негова основа се създава и синтетична дрога (хероин, а май и морфин)... (Едно важно уточнение- не ги препоръчвам на никого, просто тази идея за опиянение в поле от макове ме очарова- някак приказна е, и наистина е описана в една детска книжка- мисля че в "Магьосникът от ОЗ" не трябваше да заспиват в поле от макове героите, за да не вземат да не се събудят...)
- Обичам много и гореспоменатите ж.п.-релси, и въобще - да пътувамс влак, както и всякакъв вид гари- ж.п. и автогари, както и летища (имам и стихотворение, наречено "Гарата"- който иска може да го прочете- то е в блога ми, в едноименен постинг ;)... Очарова ме и ме кара да се чувствам адски живо атмосферата, която витае невидимо на тези места, от които хората тръгват на път (ентусиазирани и с разни очаквания), или се връщат уморени от път по родните си места, или пък се посрещат и изпращат и се прегръщат хората- и се усеща наоколо любов, живот, път, прибиране, чувство за дом и принадлежност, както и за обратното- за бездомност ала Гаврош... Въобще всичко ми харесва на тези места и им търпя мизерията с удоволствие (ако са мизерни) в името на гореизброените чувства... :))))
И с удоволствие бих работила на такова място, си мисля понякога, и бих гредала всеки ден тази гледка на хора, които пристигат, тръгват, посрещат се, изпращат се... И това би ме правило щастлива всеки ден. Но не съм работила на такова място, и може би никога няма да работя... Поне мога да попивам и да си "крада" по малко от тази атмосфера когато самата аз имам някаква работа на тези места- когато тръгвам на път, или се прибирам уморена вкъщи, или пък посрещам или изпращам някого с обич. До следващия път...
- Обичам (в този ред на мисли) и крайпътните заведения и кафенета (насред пустошта- спасителни оазиси, с хапване и пийване за да издържиш пътя докрая и да пристигнеш закъдето си тръгнал- по магистралите особено...) И те притежават някаква очарователна за мен атмосфера, и бих работила и на такова място, но това е доста малко вероятно да се случи някога... (имам идея и да напиша един разказ, който ще нарека- "Сърцето ми е крайпътно заведение";)))
- Обичам и морските фарове, независимо дали красят (според мен) с някаква романтична атмосфера, морето денем, или пък светят в нощта на пресекулки (като светулки ;) и помагат на корабите да се ориентират и да не се изгубат в мрака...
-Обожавам и кейвете на морето- колкото по-ръждиви и автентични изглеждат- толкова по-добре... :))) Естествено най-обичам да се разхождам по тях- сама или с любимия си човек... Просто романтика отвсякъде... Нямам думи... ;) Ако е привечер по време на разходката и има и малко вино- всичко е на шест!
-Обичам и някои (определени) филми
... и някои книги...
....и някои творци...
...и още разни (подобни) неща- но за тях следващия път, че се уморих сега да изброявам какво обичам, а и да остане какво да пиша и по-нататък... ;)))
Нещата, които обичам да правя
Ето и един интересен списък с нещата кои...
“Фейсбук” излиза онлайн Бен Мезрич ...
Ето и един интересен списък с нещата кои...
“Фейсбук” излиза онлайн Бен Мезрич ...
якичко, ама нямам нерви. аз също да си добавя мнението по въпроса тогава. но ще добавя и още една точка. така... обичам: сладолед, кецове, Гошко, кучето си и Drum&Bass. мразя: шоколад, високи токчета и чанти
цитирай
2.
анонимен -
Eto tova e mnogo sladurski tekst, ...
31.10.2006 10:24
31.10.2006 10:24
Eto tova e mnogo sladurski tekst, moze bi triabva da pishesh poveche v tozi stil!
цитирайЩе пиша, ама по-нататък ;))
цитирай
4.
анонимен -
PAk ot sastia anonimen..
31.10.2006 15:40
31.10.2006 15:40
Naistina si strahotna, kato pishesh po tozi nachin!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 52603
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...