ВСИЧКО Е ЖИВОТ

Всичко е живот.
И жестокостта.
И ранимостта.
И сълзите. И кръвта.
Омразата и любовта.
И страха от смъртта.
И грозното и красотата.
Дори и празнотата.
Тази, която е усетена дълбоко в душата.
Мръсотията и чистотата.
И липсата,
и чувството, преливащо от пълнота…
И кичур коса,
развят от вятъра
и оцветен от залеза…
Мига- отлетял без спомен
И книгата, старата снимка, песента…
Оставени завинаги в наследство
да напомнят нещо на света…
Шедьоврите...

И цигарата, димяща в уморена ръка…
Ръка от плът и кръв, и вени…
Ръка, която може да да пише,
или да готви и пере, 
или да пада до тялото уморена…

Цигара, пушена с музика в мълчание,
без думи, но с мисли тревожни, ранени.
А после- тихо успокоени…
Докато цигарата не догори.
И понякога от този живот 
не остават следи.
Твърде често дори.
Освен в спомените на ранени души…
Човешки сълзи.
Отронени от красиви, топли очи…

Всичко това е живот.
Със или без следа.
Сега и във вечността.
Тук и някъде другаде по света…

Понякога живота е безутешна тъга.
Или една утешена сълза,
преди да дойде спокойствието в съня…
И утрешния ден- различен или без промяна-
не мога понякога да преценя…

Но днес- струва ми се- пуша красиво.
Цигарата красиво гори
в моята уморена ръка,
останала без сили днес,
но направила в живота си толкова много неща-
неизбродна вселена-
служейки на моята душа,
и все така от плът и кръв, и вени…
Макар и днес уморена.

Днес пуша красиво.
И се чувствам, струва ми се, живо…

07.07.2002

Животът зове непокорен и бързащ-
на времето верен приятел,
между болка и радост винаги свързващ
нашия ден под общ знаменател...

:)Всичко да ...

...за прекрасното стихче и всичко останало... ;))

До скоро, приятелю!

Живей!!!

Само да сме живи и здрави, както се казва... ;))