TЕЧЕ СЪЩАТА РЕКА

“Тя е ангел.”- казва той.
“Той е ангел”- казва тя.
И не могат да намерят 
в себе си покой
те на таз земя…

Епоси и легенди все същото разказват,
тече все същата река…
Легенда вече се ражда,
щом пъпната връв на рожба се прерязва…

Легенда- момиче и момче…
Легенда- майка и дете…
Текат реки.
Строят се градове.
В пустинята- сред безбрежните пясъци
цъфтят оазиси…
Безброй срещи и раздели…
А всъщност срещата е само една-
срещата със любовта…
Безутешен порив-
защото срещата сякаш е за миг,
а раздялата- за вечни времена…

И в сърцето на рожбата,
тръгнала сама,
по света-
спомен за дома винаги остава…

Среща и раздяла…
Все същото се повтаря
от древни времена…

Всеки път отново жива 
ражда се легендата на любовта.
Толкова пъти досега.
Съдба.

И легендата я носи песента,
мелодията, гласа…
Тече все същата река-
във вените на човешката съдба…
Момиче и момче.
Майка и дете.

“Той е ангел”- казва тя.
“Тя е ангел”- казва той.
Така родените на таз земя,
не могат да намерят 
в себе си покой…
И все се скитат нейде по света,
в живота- огън и зной.

Тече същата река…
Вечната легенда няма покой.
“Той е ангел”- казва тя.
“Тя е ангел”- казва той.

10.03.2002