Напечатах специално за вас- моите приятели от блога, които ме четете, този разказ от една стара книга (тип соц.-издание), защото ме впечатли когато го прочетох самата аз, и реших да го споделя... 
Така де- да хвърлим един въображаем мост, и да се побратимим и с японската култура :)))
Все пак тя има малко по-друга- и доста красива!- образност и начин на изразяване...

Та- за информация за автора и откъде преписах разказа:
книгата се казва “Портрет на Шункин” (превод- Вера Вутова), Изд. “Народна култура”, София 1982

"Джуничиро Танидзаки (1886-1965) принадлежи към най- забележителните творци на съврменната японска литература. 
Онова, което в произведенията на Танидзаки изглежда индивидуално и неповторимо като художествено откритие, води началото си от първоизточниците на японското словесно изкуство, от дълбоките извори на националната култура на Япония. Налице е неизменния стремеж на автора да открие общозначимото в изкуството, истинската човешка същност, непреходната красота. 
“Хората от Изтока винаги са обичали сенките”- пише Танидзаки в есето си “Възхвала на сянката” и добавя:”Аз също съм такъв.” На какво се дължи този култ към сенките? Писателят пояснява: “По природа хората от Изтока са пасивни и са свикнали да живеят с мрака за разлика от европейците, които се опитват да го завладеят… А сенките събуждат въображението.”
Сравняват Джуничиро Танидзаки с писатели като Оскар Уайлд, Едгар Алан По, Шарл Бодлер. Самият той нееднократно изтъква и духовната си връзка с Достоевски. Очевидно това можем да приемем за правомерно дотолкова, доколкото има някакво сходство между посочените творци. 

(из предговора на книгата, написан от Цветана Кръстева)