Миг - Вечност :)))))

И от мислите ми отиде направо в блога... ;)))
Не е нещо кой знае какво, някакъв връх на поезията... но се радвам, че ти е допаднал, sunflower :)
(измислих го, както съм си на работа в министерството, и да ви се похваля днес се превърнах в мини-поща- цели 73 писма направих...:))))))))))

... е то и аз трябва да захващам писмата :))))))

Чудесно е! Уловила си мига!
Усмихнат ден!:)))

да можеш да ловиш миговете на Вечността -
разкъсай я и я разпилей - да има по миг вечност за всеки, щом няма човечност... (май ме зарази с поезия)
Успех!!!

че ви харесва това мое спонтанно стихотворение, написано в работно време даже ;)))
Вярно, че има нещо оптимистично в него- сигурно заявяването на действие, на борба, а не на оставяне на течението.... Ще се преборим ние с времето, само трябва да го поискаме.... :))))

Между другото и на мен ми хареса контраста /по-точно парадокса, според нормалната логика/, който ми хрумна между миг и Вечност, но парадокса не е самоцелен, само за да звучи интересно стиха ми... Според мен това е /част от/ истината за човека- че ние усещаме и се докосваме до вечността, до извън/без-/ времието, само в определени мигове от земния ни живот, в който чувстваме нещо пределно истински и дълбоко... Нещо в което потъваме... И ставаме за миг причастни на онези неща /усещания/, които принадлежат на вечността, и са извън Времето /на света/, в чийто поток сме потопени заради телата ни... /заради живота ни в тяло, и присъствието ни в света/...

Дано не ви досадих с мойто философстване ;)))

много е хубаво и силно,браво!!!

за всички коментари... Радвам се, че са ти харесали стиховете ми... Понякога пиша по-нежно, друг път- по-категорично и някак силно наистина.... Въпрос на моментно състояние и настроение ;)))