Странно- когато разглеждах своите неща,
видях- имам най-различни дрехи-
тъжно-сиви или черни,
както и пъстри и светли…

Видях- имам много неща-
много ми е дарила моята съдба,
животът ми досега…
Но видях- още нямам бяла дреха,
още няма моята обич утеха…
Още не съм облякла моята бяла дреха-
и дори не зная какво точно значи това…

Моята сватбена одежда?-
не зная- виждам само мъгла…
Или значи- за бъдещето надежда?…
Зная само- 
моята бяла дреха още я няма.
Дали въобще някога ще я облека?

Не зная.
Не зная какво готви ми моята съдба.
Зная само- аз искам някога да я облека…
Моята бяла дреха.
Която още нямам.
Да облека моята дълго чакана утеха.
Защото не зная какво значи измяна…
Готви ли съдбата ми промяна?

Зная само-
сам човек своята бяла дреха 
не може да ушие-
иначе да я ушия щях!-
защото е безсмислено- 
както забрава да обвие
неслучил се грях…

Безсмислено- както прошка да измие
на ангел несъществуващия грях…