Всеки сезон 
има своето очарование...
А така различни са те...
Сезоните.

Има нужда на света
и от пролетна роса,
от свежест и зеленина,
от възраждане на тази
дивна земя...

Има нужда света 
и от лятната мараня,
от жегата, и зрелостта
на цялата природа,
от зреещите жита,
от позлатените поля,
накрая изгарящи 
и готвещи се за есента...

Има нужда света 
и от изсъхването,
от старостта,
от падащите златни листа...
От тъгата на есента...
От мъглите,
стелещи се меко
над ноемврийските тъжни поля...

Има нужда на света
и от покоя,
от съня,
от меката покривка на снега
върху изстрадалата земя...
От забравата,
и после- от зреенето в тази белота
на новия живот-
на семената,
уютно сгушени 
под белотата на снега.

Има нужда света,
тази земя,
и от всеки човек...
Понеже всеки носи
нещо различно...
Носи своя съдба...-
Всеки човек,
който освен тяло,
притежава и сърце,
и душа!...

20.12.2006

Поздрави и на теб, адашке! :)))

... днес малко остарях, но съм много щастлива пък, за сметка на това :))))))
Благодаря ти ... за стиха и ... знаеш за какво още :))))

Честит рожден ден! (публично реших сега ;)!
Желая ти от сърце всичко, което е нужно на един човек, за да се чувства комфортно в живота си да го имаш в изобилие!...(а ти май го имаш, за щастие...:)
И си остани все такава- така жизнерадостна и енергична си! И въобще не си "остаряла", да знаеш! Ти си с младежки дух абсолютно!!! :)))

Радвам се, че днес публикувах тъкмо това стихотворение в блога си... Поздравявам те с него!... И ти го подарявам!... :)))))))

... много си мила. Благодаря ти от цялото си сърце пак!!! :))))