ДЕН

Какво е планината без моя жаден дъх,
без моето стремление към снежното й било,
без моето движение през камъни и мъх,
докато раменете ни се изравнят щастливо?...

Какво е светлината без моите очи,
в които тя самата изцяло се оглежда,
намерила във Космоса премигнала надежда,
където да лудува, да плаче и мълчи?...

Какво е любовта ни без моята любов -
без нежната ми битка да бъде споделена,
да бъде разгадана от двама ни вселена,
внезапна като болка или като блясък нов?...

Какво е Вечността без моя кратък ден?
Без днешната ми радост? 
Без днешната ми рана?
В безкрайната верига и този ден остана,
докато аз със мрака се сливам уморен...


(snimka- shaved- www.photo-forum.net)


(snimka- oxcart- www.photo-forum.net)


  *** *** ***
БИТ

Умира любовта във нас,
а ние пак живеем
и тънкия въздушен пласт 
със погледи люлеем.

Денат е равен на нощта.
И всяка вещ ни трябва...
Ръцете ни и в самота 
на две разчупват хляба.


(снимка- alxndrnklv - www.photo-forum.net)


(P.S. Надявам се че споделеното тук ви хареса, и че ви бе приятно да го прочетете.... )