Тъй като Вечността съществува,
тя определено ще ти донесе наградата
за твоята днешна всеотдайност.

благодаря ти, zari... Макар че за пръ в път ме посещаваш, е с хубав коментар.... Благодаря!

:-)*

да, да, доброто винаги се връща

All you need is love...
All you need is love, love...
Love is all you need!

;)*

Много ми хареса :))))

благодаря ви за топлите думи... под моето малко депресиращо творение...
:) :-*

че ти е харесало стихотворението ми... :))) Това има значение за мен...

П.С. Отбивай се пак :-)*

Харесва ми! Но ти се усмихни! :-))

krasi7- радвам се, че ти е харесало /за пръв път май посещаваш блога ми, или поне се "разписваш" в него :)/...
Искам само да кажа- навярно и сам знаеш- един човек може да бъде много слънчев и ведър за останалите /и в ежедневието си по принцип/, като излъчване и всичко останало, но да носи някаква дълбоко скрита тъга или болка в себе си- и нейния ред, на нейното признаване...споделяне...или каквото там е... идва в даден момент- чрез някаква форма на изкуство... И това е човешко... блогородно дори... Така се случва понякога. При някои хора.
Иначе- да, аз пиша малко мрачни неща понякога... твърде тъжни, но и винаги има нещо светло, някакъв изход в тях... светлинка в края на тунела- ще ги видиш и ти, ако почетеш още мои неща... :))*

поздрави и усмивки още веднъж :)))

Не, не посещавам за първи път блога ти. И друг път съм идвал. И определено ми харесвада го посещавам.
Виж, в живота на всеки от нас има различни периоди, не може всичко да е еднакво. Тук според мен важи принципа на виенското колело - сега си долу, после встрани, после горе и пак започваш да слизаш. Надявам че, че ме разбра.
Ще идвам пак!

Е как няма да се отбивам... хаха
Ето ти едно поздравче от мени :P
http://vbox7.com/play:b8ade2d6

Радвам се, че ти е харесал блога ми, и че ще ме посещаваш пак :)) Заповядай, винаги си добре дошъл :)*
Лек ден ти желая и успешна седмица *

Наистина любовта лекува душата... стига да е истинска и споделена!... :)

Поздрави ,приятен ден и усмивки от мене! :))*!

за поздрава! Трогната съм! :)))
Скоро ще го чуя, обещавам, че съм на работа и няма как в момента (ше мъ бият иначе ;))
* :) *

много се радвам, че ти е харесало стихотворението ми :)) Поздрави и на теб! Идвай пак! :)

П.С. И добре дошъл "наоколо"... в блога, де ;))*

благодаря ти за топлите думи :)* Eто, усмихвам ти се :))) Ще се усмихне и стихът ми отново, обещавам!... Те се редуват- като деня и нощта, по-светлите и по-мрачните стихове, нали знаеш?... :)

Но за съжаление, понякога се оказва, че най-големите рани носят тъкмо най-светлите души... Но това е дълга история... Все пак слънцето в светлата душа непременно изгрява- рано или късно... И в моята е изгряло, така че няма страшно...:) Добре съм. Наистина :)

Прегръдка за теб :)))* {}

ми хареса - много е дълбоко, като душата ти.