Душата ми не е райска градина,
и в нея райски птици не пеят...-
по-скоро бе опожарена като Рим
от пламъците на ада,
които още в нея тлеят...

Но тя се възражда винаги по-жива
и по-истинска отвсякога...
И странно- душата ми
с времето става все по-красива...
Тя помни- онова, което ще бъде,
и онова, което е било някога....

Душата ми е поле от слънчогледи,
които все нагоре гледат-
към небето и Слънцето...
...И към тебе...

24.05.2007г.



P.S. Поздравявам с този мой пост: 
sunflower & emikelangello... :)

Трябва да сме сродни души, защото и мойта душа така ... :)*

Абе сродни сме бе, Съни... Аз отдавна го подозирам (и дори зная) това... ;-)))

Прегръщам те... {} :-**

Нека душите ни гледат нагоре... =)

Поздрави.... И заповядай пак :)*

хубаво Кенди, браво!

ти хареса, darkanion :-)
Поздрави... :-*

И светло.... И слънчево... Успя да ме стопли днес, когато не е един от най - хубавите дни... :)))
Благодаря ти! :-*

Много, много се радвам да чуя (прочета) това, скъпа Феникс... Благодаря ти и аз! :-*
Гушшш {} :)

Да, krissi, жар-птица съм понякога... ;-)
Благодаря ти! :-*

този стих направо ме грабна. Почувствах го толкова близък до моята душа!

много, много ме зарадва коментара ти! С малко думи, но идеално разбрах какво имаш предвид :)*
И на мен ми е от моите любими стихове... Имам си слабост към някои неща, писани от мен, повече отколкото към други, харесвам си ги повече и ги смятам за по-сполучливи и този стих е едно от тях :)

До скоро... :-*

Ооо, Кенди!
Прекрасен е този стих!
Съдържа толкова истина и мъдрост, и оптимизъм!
Наистина, понякога чувстваме душите си като опустошени, но с този стих ни припомняш, че те отново се възраждат, като феникс.....с помощта на Божията Любов - гледайки нагоре, към Него!!
Благодаря сърдечно за този поздрав!
Ще се връщам често към него!
Продължавай да твориш!

Усмихнати и добронамерени хора ти пожелавам да срещаш в живота си!:)*


Изпратено: 29.06 15:37
От: slavei

Ти си една малка голяма сладурана ! Тази година загубих половината от себе си ,от живота си и повече няма да съм цяла без моя съпруг.... Сърцето му внезапно спря ! Но в градината , сред другите дребни цветя израстна един слънчоглед,достигна 2 м височина и диаметър повече от 1 м с над 100 цвята - чудо невиждано ! И аз го кръстих на моя мъж Ангел и всеки ден го поливах и си говорех мислено с него ! И ГО СНИМАХ ЗА СПОМЕН !

Въпреки че в основата лежи тъга, скръб, загуба... За което ти поднасям -по човешки- своите съболезнования... Предполагам, че ти е било (и ти е) много тежко, без твоя съпруг до теб..
За мен това е най-страшното (едва ли не) на този свят- за загубиш онзи или онези, които са ти най-близки, които са част от живота ти, и най-много обичаш.. Не зная как да го обясня, но имам чувството, че ме е травмирала подобна загуба жестоко в някакъв минал живот (не зная дали вярваш в тези неща, но аз вече вярвам..), и едва наскоро се поосвободих от чувството за болезнена, до лудост тревога за най-близкия ми човек... За любимия.

Така че- по някакъв начин те разбирам много добре.

Бъди благословена! Навярно си силна жена...

П.С. А Ангел е прекрасно име.. Ако някой ден, живот и здраве, имам дете- момче, съм решила да го кръстя Ангел... :)

Това , което желае майчината ми душа за моя син, го пожелавам на теб,детенце !

Благодаря...

Душата на човекът винаги търси Слънцето като слънчогледа, за да изчезне ада в нея, защото тя носи цялостната същност на личността. Затова всеки човек трябва да бъде Слънце за другите хора, за да изчезне ада от Земята. Поздрав!!!

Благодаря ти за хубавия коментар, begetron.. Наистина улавяш същността :)

Сърдечен поздрав и за теб!!!