Привет от мен отново!

Не знам защо днес /току-що всъщност/ реших да публикувам мои стари и тъжни стихове- тогава- преди!- си бях доста тъжен човек наистина!... Един от най-тъжните на света... По рождение... И затова -логично- и пишех доста тъжни неща- стихове, дневници /не в блога, де- още го е нямало тогава/...

Но искам да споделя ДНЕС колко съм щастлива... Колко все по-добре се чувствам в кожата, и в живота си... (като в eдно стихотворение на любимия ми Вапцаров- "...искам да ти кажа/ колко днес съм бодър..."- нещо подобно беше :)))
От сутринта преливам от щастие... От дни наред всъщност... Никога не ми се е случвало подобно нещо... Подобна жизнерадост! ;))) Странно е малко за мен, но е факт. И понеже не знам как да реагирам, на сполетелите ме изневиделица положителни емоции, се държа леко налудничаво /приятно налудничаво мисля ;)))- тоест когато съм си сама вкъщи предимно си пускам музика /обожавам да слушам любими мои песни- това е едно от най-любимите ми неща на света!.../ и си пея, и си танцувам сама като откачена... 
Много е приятно! Наистина :))))) И си мисля, че тази моя радост- когато я изпитвам, това мое добро настроение са толкова чисти... толкова искрени, почти чувам и виждам как ангели ми се радват отгоре... Гледат ме и си пеят и танцуват и те като мен...- едно човешко същество, което много, наистина много е страдало, но сега е пречистено, с чисто сърце и чисти чувства и се радва... С най-чистата радост на света!... Ей на това му викам аз добро настроение... ;))) 
Имам чувството че СЪРЦЕТО МИ ПЕЕ :)))) А тялото ми не може да спре да танцува заради това... ;))) Направо мога да припадна от радостно изтощение... ;))) Дано вече не ме мислите съвсем за луда... Но реших да споделя това си настроение в блога, защото е просто прекрасно... :))))

Вчера пък си купих- ей така- разни скицници /боички си имам вкъщи, още не са свършили/ и смятам да рисувам тия дни... Нещо ми се e дорисувало ;)))
И ми се пише, но това /поне за мен/ изисква малко повече усилия и се улавям в мързел... Много неприятно ;))) По принцип често ми хрумват идеи и за стихове, и за разкази, които трябва да седна и да развия, за да станат завършени произведения на изкуството така да се каже, но все не мога да се наканя напоследък да си пиша разказите, за които отдавна вече имам идеи... По-бързо разбира се мога да напиша едно стихотворение, и затова продължавам с поезията, и още не мога да превключа на вълна проза... Но ще го направя някой ден, обещавам /си/ ;)))

Иначе се опитвам да вдъхновя моя приятел да прорисува пак, защото той -всички, които са виждали негови рисунки, казват така- е рисувал много хубаво преди, но тъй като не го е правил отдавна, твърди, че вече е загубил тренинг, и дори дарбата си /според него/... Твърди че вече не може да рисува, и понеже е свикнал последните години само на компютър да пише и рисува... С разни програми...
 Но аз не му вярвам. Отказвам да повярвам, че човек може да загуби дарбата си... С която е надарен по рождение /например/... Вярно, че човек трябва да поддържа и развива уменията и талантите си за да не ги загуби, но аз вярвам, че никога не ги губи съвсем / ако е роден с тях/, а те просто "събират прах" така да се каже, когато не са използвани...(досущ като вещите... ;)
И ЧОВЕК САМО ТРЯБВА ДА ПОИЗТУПА ПРАХА ОТ УМЕНИЯТА СИ И ДА ГИ ИЗВАДИ ОТНОВО НА БЯЛ СВЯТ...

Така че - решила съм- ще го вдъхновя някак да рисува отново... Поне от време на време... Да си възвърне формата... ;)))
Може да рисуваме и заедно... В някой хубав слънчев есенен ден на пейка в парка например... :)) 
И ще пиша!... 
И ще снимам! (засега само с фотоапарат, понеже все още нямам видеокамера...)
И ще пея! 
И ще танцувам!... 
До припадък и премала, ако трябва... ;)))

С една дума- ЩЕ ТВОРЯ!!!...

 Това са намеренията ми тия дни... Споделих ги с вас! Доста разхвърляно и емоционално, но пък искрено!... ;))))
Не ме съдете /строго/- вече ви казах- просто напоследък СЪРЦЕТО МИ ПЕЕ, А АЗ НЕ МОГА ДА СПРА ДА ТАНЦУВАМ... :))))))))))))))