Искам да ви разкажа една история... Тя е и хубава, и тъжна, според мен... Прочетох я в седмичния вестник, който си купувам, а също и в едно списание, така че явно е истинска... Та- искам да я споделя с вас, и то в точното време на годината, защото си заслужава човек да знае, да научи някои неща... от миналото... И да помни... Нали това е едно от нещата, които ни правят хора?!...

Ето и историята.

Действието се развива през Първата световна война. На Бъдни вечер 1914-та година (т.е. преди 92 години) в района на Ипр, Белгия, се случва "чудо"... Свити в калните окопи на Западния фронт, избиващи се едни други в невиждано кървав конфликт, германци и англичани внезапно спират да водят войната, и оставят оръжието настрана... 
Първо немските окопи заблестяват в мъгливия здрач със стотици малки светлинки, а после от окопите се надигат гласовете на момчета и мъже, пеещи спонтанно, прегракнало и нестройно  Stille Nacht ("Тиха нощ" на немски). Изумени, поданиците на Британската империя наострят слух от своите позиции. Един- двама се прокашлят, някои дори се просълзяват скришом, докато накрая един самотен глас се извисява в отговор: Silent night, holy night... След минута двата, враждуващи до този момент, лагера се сливат в един-единствен дрезгав хор, който отнася към прихлупените небеса надеждата на изстрадалите и кални войници надеждата за една тиха нощ, за мир... 
По-късно тази история бива потвърдена, при намирането на едно писмо на млад английски войник до неговите близки. Ето как описва чудното събитие, случило се по Коледа, той:
" Това е най-паметната Коледа, която някога съм преживявал... От вчера следобед, няма ни един куршум, изстрелян от нашата или от другата страна. Миналата нощ беше мразовита, но с много ясна луна, та почтиведнага след мръкване си напалихме огньове и попяхме коледни песни. Германците пък наредиха свещи по ръбовете на окопите си и дойдоха при нас да ни пожелаят весела Коледа и прочее. Дори няколко техни песни ни изпяха - направо си стана дружеска забава. Неколцина от нашите пък отидоха до техните окопи. Всички се върнаха, като изключим един от рота Е- без съмнение швабите са го задържали за сувенир. Въпреки огньовете беше ужасно студено и с много мъка можеше да се спи между нощните постове. 
На сутринта бе мъгливо, затуй стояхме нащрек доста по-дълго от обикновено. Няколко късметлии успяха да изтичат в зори за свето причастие, което свещеникът раздаде в една разрушена ферма на около 500 метра зад позициите ни. Има нещо в това поверие за коледния дух- днес цял ден търчим съвсем свободно край окопите, докато в други дни трябва усърдно да залягаме, заради стрелбата.  Дойде и пощата- аз получих колет с пеловер, цигари и топло бельо. Освен това кралицата ни беше изпратила картички, прилагам тук моята, да ми я пазите вкъщи. 
След закуска дори играхме футбол- приятелски мач, заедно с немците, представяте ли си! После пак дойдоха при нас германци да си побъбрим, а после пратиха отряд да погребе един техен стрелец, който свалихме през седмицата, че се беше добрал до има-няма 100 метра от нашите позиции. Някои от момчетата отидоха с лопати да им помогнат. 
Устроихме си църковно шествие и литургия в окопите. Като песнахме един глас на "Елате всинца верни..."! Заловихме се да готвим празнична вечеря- чудно ни дойде! Почнахме с пържен бекон, а после ядохме горещ коледен пудинг. В моето парче намерих късметче. Последни в менюто бяха орехите, портокалите, бананите и шоколадът, последвани от топло какао и цигарка. През цялото време си спомняхме за вечерите у дома. 
По-рано имах честта да се здрависам с неколцина германци- тяхна групичка стигна до средата на пътя между позициите от двете страни на фронта и ние излязохме да ги пресрещнем. Аз размених един от моите вълнени кюнци за шапка, дори се сдобих с копче от тяхна униформа. Разменихме си и тютюн, и пак побъбрихме... Те казват, че утре няма да стрелят, ако и ние не стреляме, та може и да сме се уредили с малко ваканция, знае ли човек...
Разделихме се приятелски, като си дадохме автографи и си пожелахме щастлива Нова година. Не мога да повярвам, че съм стрелял по тях предишните две седмици- много странно ми изглежда... Не съм очаквал да стисна ръката на германец на огневата линия навръх Коледа и предполагам, че и вие не сте го очаквали от мен. Но по такъв начин ние тук отпразнувахме Рождество Христово. 
Надявам се и вие да сте били щастливи. Как само си мечтаехме за Англия през този ден... Предайте сърдечни поздрави на съседите. 
С много обич- Бой"

*******************
Коледното примирие от 1914-та на някои места по фронта продължава чак до Нова година, макар висшите рангове и в двете войски да негодуват буйно, след като единодушно са пренебрегнали призива на папата за официално примирие по празниците по-рано през есента.
"Чудото" не се повтаря никога повече... През остатъка от Първата световна война враждуващите правителства заповядват тежки бомбардировки и артилерийски обстрел на Бъдни вечер, за да премахнат всяка възможност за "деморализиращо" примирие между враждуващите страни... Различни войскови поделения се редуват на фронта, за да се избегнат всякакви случайни сближавания с врага. С напредването на 20-ти век, Европа забравя  и не позволява това благородство, и войниците на две вражески армии никога повече няма да си побъбрят човешки, когато пушекът се разпръсне над окопите... 

**********************
Мен лично тази история много дълбоко ме трогва ...и ми се плаче от всичко това... Тъжно е, ужасно тъжно и трагично нещо е войната... А е имало толкова много войни (и разбити животи, и души) на този свят досега... Толкова безумно много хора са страдали ужасно... И в абсолютна несигурност в утрешния ден...В живота си, и в този на своите близки, на онези, които обичат... Ужасно е, просто ужасно. И все пак са се справяли някак, отглеждали са децата си, погребвайки заедно с това своя братя и сестри... Това НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ... Поне според мен. Това е важно! Ужасно важно!.................И е достойно за уважение... И за състрадание....................

Реших да добавя и един клип с кадри от войната също- но в същия дух като от това писмо- човешки, усмихнат, дружелюбен - клип към една невероятна песен, с коята поздравявам всички за Коледа... С най-сърдечно пожелание за здраве, късмет, но най-вече- за МИР и ЛЮБОВ...

LOUIS ARMSTRONG- "WHAT A WONDERFUL WORLD"

Trogna me s neq do sylzi!!!

Знаех си, че няма само аз да се трогна и развълнувам!!! :))

документален фил за тази войнишка Коледа.

прекрасна история :)
и както се вика пътят започва с първата крачка..

**всеки ако направи крачка към някого .. :)

много ме развълнува това, благодаря :)

Наистина е вълнуваща и трогателна (а и дълбоко човешка) историята, и тъкмо затова исках да я споделя тук... Да се вълнуваме заедно..............:))

ще се радвам да го споделиш с мен, понеже ще мога да го потърся и да го гледам и аз евентуално :))Обичам подобни филми... А за такъв не знаех, че има... То аз сега разбрах и за самото събитие- от вестника и списанието. Добре че се сещат да публикуват и такива наистина важни неща, наред с ежедневните глупости...

Някой трябва да се "престраши" и да направи първата крачка...

Като в онази песен- "Ако до всяко добро същество, застане поне още едно..." :))

Явно- да... Явно са истина понякога красивите неща на този свят... :)))

Знам Канди, войната не е най-приятното нещо на този свят, но такъв ни е генът. Без война нищо не се променя към по-добро, мирът води до упадък и деградация, мерзост и порочност.

Между другото, имам впечатление, че си публикувала този пост заради мен, имам предвид- заради моите разбирания и възгледи. Поправи ме ако греша. :)

Поправям те- не, не съм го публикувала заради тебе, по простата причина че тогава още не знаех за теб и твоя блог... Публикувах го, защото -странно защо!...- но и аз като теб се вълнувам по някакъв начин (макар и различен от твоя) от войната, от момчетата, които са живели и умирали на фронта... А те хич не са били малко, доста мъчителна и болезнена е била съдбата им, и аз мисля, че заслужават внимание... и в мирно време... Паметта им поне... Трябва да бъде съхраняван (поне) спомена, според мене... Не4 знам защо, но някак си ги чувствам близки (до душата си) войниците, усещам почти като своя тяхната съдба... Сякаш в минал живот (зная, че не вярваш в подобни неща, но все пак) съм била войник, и много болка е минала през мене... Всякаква- физическа, душевна... Не знам, просто изпитвам състрадание... Такъв човек съм. Такава душа нося. :)

А колкото до твоите разбирания- ние май даже сме на двата противоположни полюса... И все пак се вълнуваме (поне в този случай) от едно и също нещо, а това не е малко... За това и започнахме да си комуникираме явно... :)
Странното е, че наистина те разбирам като цяло какво имаш предвид и дори защо мислиш така, мога да вникна в твоите възгледи, и да не ги зачеркна и заплюя като безумни, нечовешки и жестоки, както повечето хора (на пръв поглед, без да те разбират и познават), но все пак ... не мога да не се дистанцирам :) Просто не мога... сърце не ми дава да се съглася с твоето мнение за мира (и до какво води), но повярвай ми наистина те разбирам защо смяташ така........................ :)

http://imdb.com/title/tt0424205/
Има филм посветен на този случай:) много е хубав. също така в един клипна Пол Макартни се показва случката с футбола.
Честита Коледа!!! :)

Чудесна история! Подобна е историята на Добружанският фронт когато вместо да се бият българите и руснаците се прегръщат за най голямо учудване на военачалниците!Стават и чудеса по коледа!На мен пък на тази Коледа ми се случи да дам съвет на болен от Москва който се надявам да окаже добровъздействие!Весела Коледа!

благодаря за линка (отново) :)
Ще гледам филма непременно!

Честита Коледа и на теб! Здраве, щастие и късмет ти желая..
И хармония :) Както сам си пожела ;)

дано съвета ти даде резултат :)

поздрави!

Ще даде Кенди защото вече 20 години се занимавам с висша йога и знам много неща за познанието от изтока
Лошо е в този 21 модерен век да има страдащи хора!Помогнал съм на много!Нека Бог го види отгоре тъй както той си знае!Казват че небето се отваряло!

когато построяват параклис на Света Богородица в Германия по нейно искане.

Благодаря ти !!! Прочитайки се сещам за това...


"Берлин, 25 Януари 1916
Нека отново да си спомним за онези, които се намират по бойните полета на Европа, където в момента се решават изключително важни събития от нашата епоха:

Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи!
Heкa Вашият трепет да издигне
Молитвената любов на нашите души
До поверените на Вашата закрила хора на Земята,
И слята с Вашата мощ,
Молитвата ни - пълна с помощ - да озари
Душите, кoитo с толкова любов тя търси.

А за онези, кoитo вече са минали през Портата на смъртта в резултат на тези събития, нека кажем:

Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи!
Heкa Вашият трепет да издигне
Молитвената любов на нашите души

До поверените на Вашата закрила, хора на Сферите,
И слята с Вашата мощ,
Молитвата ни - пълна с помощ - да озари
Душите, които с толкова любов тя търси."

д-р Рудолф Щайнер

Такова е - чудо!

Чудеса да те съпровождат, Кристи! Честита да си! Здрава! Щастлива!