Тези две книги и техните автори много ги обичам. (особено на Уилям Уортън- автора на "Пилето" съм чела почти всичко..., а на Кен Киси- още една книга освен "Полета..."- "Песента на моряка" се казваше). 
Но още повече обичам двата филма, правени по тези книги. За мен са дълбоко емоционални, човешки, пречистващи и гениални. Трогвам се дълбоко от тях. Изключително дълбоко... 
И не зная по каква причина точно, но тези две произведения (и книгите, и  филмите) са някак свързани в съзнанието ми... Има разни причини... Асоциативни връзки. И аз не знам как да го кажа най-точно... Не знам и дали някой би потвърдил думите ми, но за мен са свързани и толкоз. Много хора, забелязала съм, дори ги бъркат. Сменят им местата, разменят им заглавията, имайки предвид другата творба... А също когато се каже името на единия филм (или едната книга), почти винаги, и почти веднага, бива споменат и другия... Странна работа. Мистерия... Или просто съдба?...

Както и да е. Това няма чак таконва значение. Аз съм чела и двете книги. Гледала съм и двата филма... Но след малко ще гледам отново "Полет над кукувиче гнездо" :) Издебнах го, ще го дават пак в (май единственото) филмотечно кино "Одеон" (в София). Ще го гледаме заедно с моя приятел...
Преди, и на двата филма плаках много, ужасно много... Не няколко сълзи накрая на филма, а през половината филм плачех дълго и напоително... Просто докосват някаква струна дълбоко в душата ми... И не зная точно защо, не мога да го обясня, но на мен лично ми действат много добре двата филма, някак светло ми става на душата, като изляза от киносалона... Просветва ми... от някаква истина, която явно ми напомнят тези филми... Става ми уютно някак в този свят, сред хората, макар че всъщност филмите са доста тежки, и се занимават с болезнени въпроси и проблематика. 
Днес, не зная дали ще плача (толкова много, или въобще...), но знам че ще се почувствам отново пречистено след като гледам филма.... 
Горещо ви ги препоръчвам и на вас да ги гледате (и двата!), ако не сте все още... (или ако вече сте- ще се радвам да споделите с мен как ги възприемате вие :)

П.С. Малко инфо накрая (малко- за да не изпусна прожекцията, дето я чакам с такова вълнение ;))
* В "Пилето" (книгата е на Уилям Уортън, както вече споменах) един от двамата главни герои е изигран (просто блестящо!!!) от Никълъс Кейдж (той е звездата във филма така да се каже ;) А режисьор на филма е Алън Паркър- култова личност също (режисьор и на "Стената")...
* В "Полет над кукувиче гнездо" пък играе Джак Никълсън (безумен и гениален е и той просто!), той е звездата пък тука... :) А режисьор е също култовия (извенете ме за думата, дано не ви дразни ;) Милош Форман, автор на... шедьоври :) (не ми се изброяват сега...;)

А ето и един кратък опит да обясня общото (на асоциативно ниво поне) между двете истории... В "Пилето" се разказва за две (обикновено- необикновени) момчета, за тяхното приятелство и свързаност (в душите, в животите им). Единия от тях е малко лудичък и иска повече от всичко на света да може да лети, и презира света на "тромавите" хора, и е влюбен в гълъбите (това е -по прякор- Пилето), а другия е обикновено, така да се каже, момче, което го обиква някакси и се опитва да му помага, да го предпазва от нараняване, от грубостите на света, да го приземява (във всякакъв смисъл), за да не го боли Пилето толкова... Опитва се да достигне до неговия затворен птичи свят. Не с друго, а с любов. Приятелска, искрена, толкова човешка и естествена... 
Те и двамата обаче отиват на фронта, разделени са по време на войната, Пилето попада в лудница след това (военните се опитват да го върнат към "нормалния свят", но Пилето се е свило в един ъгъл, в клетката си, и отказва да говори с който и да е... безспорно ужасно наранен и травмиран от ужасите на войната... Не по-малко наранен (и физически) и травмиран от войната е и неговият приятел- Ал (изигран от Никълъс Кейдж), който военните намират някак, и изпращат в лудницата при Пилето, за да се опита да разговаря с него... С някогашния си приятел... И започват да текат спомените... Забавни моменти, болезнени моменти, падания, ставания, смешки, болки и радости  човешки... Малко нормалност, и много лудост... И една огромна потресаваща човещина... И обич... Които доминират над всичко... Над нормалността, и лудостта, над живота и смъртта, над мира и войната... Просто една безкрайно човешка болка и обич. (виждам и усещам аз в този филм... и наистина плача много на него....)
За "Полета над кукувичето гнездо"... Ох, вече нямам време наистина. Повечето хора всъщност са чели тази книга, (ако не са гледали филма), така че няма особен смисъл да ви преразказвам историята :) Знаете я и сами, предполагам... Една дисекция в дълбочина (прави Кен Киси) на лудницата... И нейните страшни тайни... На нейния садо-мазохизъм... Болезнена книга, болезнен филм. Поставя (съвсем сериозно и отговорно) въпроса къде е (и има ли я въобще) границата между лудостта и така наречената "нормалност"... 
Но, незнайно защо, и този филм ми действа пречистващо и добре... Всъщност думата е "катарзисно"... Но за катарзиса питайте Аристотел (или по-скоро прочетете неговата "Поетика", защото той отдавна не е на този свят ;), че иначе аз наистина ще закъснея за филма.......................

:))