В случая аз съм "кервана"...
Но по принцип това е самия Живот.

Имам да казвам нещо днес, и ще го кажа веднъж завинаги в моя си блог. Къде другаде?

Чувствам се о м е р з е н о, и омърсено, от някои неща, които стават напоследък тук, в блога, но няма да си тръгна оттук заради това. Поне не все още. Не му е дошло времето...
До неотдавна тук наистина бе едно приятно място за виртуално общуване, и споделяне на творчество (от всякакъв вид) и съкровени мисли и емоции...
И намерих тук наистина прекрасни (като мен! :) хора, което наистина ми даде нещо... Беше красиво. 

Вече не е. :(

Нямам намерение да се оплаквам.
Просто ще назова някои имена, ще им тегля една майна и ще приключа от своя страна въпроса. Те да продължат после да си лаят ако искат, мен това не ме засяга. Ама никак.
Защото аз се чувствам чиста пред себе си и пред другите хора. А те вонят. Да, започнаха да вонят. И не знам за тях как се чувстват в кожите си, но аз щях да се гръмна на тяхно място. Но то затова трябва съвест, някаква способност да се видиш отстрани. А те не могат. Но това си е техен проблем, мен наистина не ме засяга по никакъв начин. Да се оправят сами. Само че не им завиждам, нито искам да съм на тяхно място, защото един ден ще им се върне. Всичко се връща. В този или в друг живот. И всяка мръсотия (която си казал/ направил). 
Аз отговарям за себе си. Всеки отговаря сам за себе си. 

Та "те", които визирам в момента се зоват тука:
- bolka,
- shiva,
- deliormana,
- bbbbb,
- mallvina
Има и още, но не ми се споменават повече.
Доскоро можех да се шегувам в техния тон... И много съжалявам за това. Защото мръсотията стигна и до мене накрая.
Не знам, може и да го изтрия тоя пост след време, за да не ми мърси блога, но заставам зад всяка дума, която казвам.

И бъдете спокойни, един ден ще си отида оттук. Всеки си отива, рано или късно. Но има значение, какво е направил междувременно. Защото всичко се връща.

И наистина са доста верни източните поговорки, така че може да ми вярвате, като ви казвам, че:
"Кучетата лаят, кервана си върви".
И каквото и да пишете за мен в мръсните си блогове, то няма да омърси мен, а вас.


П.С. Искам да кажа накрая, че ми е мъчно и заради всички останали скандали в блога, които се развихриха напоследък... 
- спора за "плагиатство", който започна  Sekirata срещу Esen;
- спора между Vedrin и Bluebird, в който се включиха още много хора (които обичам)- dakota, Wonder, Comfy и още, и още...
- скандала и обвинението в "педофилия", които се завихриха около блога на Turbo4- с активно участие от sexybecksi, bolka, bbbbb, deliormana, shiva, pti, lemonpie и много други (отново)...
 
***
Много тежки думи и обиди се изписаха. Аз ще остана настрана, бъдете сигурни в това. 
Но ми е кофти. Мъчно ми е за всичко това, което става в блога напоследък. Абсолютна словесна "война" с лагери и всичко останало. И за какво е всичко? Само си хабим всички нервите така. Никой нищо не може да реши (само) с думи. Да, ясно ми е, искате да заемете позиция всички (вкл. и аз), да си кажете мнението, но...
на мен ми е предостатъчно. Повече няма да коментирам по спорните и скандални теми и въпроси, които се повдигат. И без това и до мен стигна... мизерията. 

Вие мислете каквото си искате. Аз ще помълча за ваша (и моя) радост.


Накрая само ще кажа- все още харесвам повечето от вас. Дори и замесените по някакъв начин в скандалите, и взелите отношение и позиция.